Румен Радев, снимка: Цветелина Белутова, Капитал
Дали обаче зад верните и красиви фрази на Радев стоят действия, които да свидетелстват за синхрон между думи и дела, за свързаност между заявеното и реалното, когато президентът изпълнява правомощията и задълженията си? Достатъчно публична, прозрачна и отговорна ли е ръководената от Радев администрация, когато трябва да подготви президентските решения? Има ли двойни стандарти в работата на „Дондуков“ 2?
Радев направи показно за необосновано, непрозрачно, непублично и безотговорно назначение. Нещо повече, той показва непоследователност в работата си – излиза че за Комисията за защита от дискриминация може да имитира демократичност, но за Конституционния съд – не. В съчетание с намеци за президентски режим, авторитарното и заключено за обществото вземане на решения от президентството дават опасни сигнали. Радев не само минира доверието в Конституционния съд чрез порочния начин, по който избра Семов, но и ни показа, че президентството не може да бъде нито водач, нито съюзник в битката срещу овладяването на институциите и връщането им на обществото.