КОМЕНТАРИ НА БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ ПО ПРОЕКТ НА ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ БЪЛГАРИЯ 2030[1]
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Български институт за правни инициативи (БИПИ) предоставя своите коментари по Проект на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, достъпен в Strategy.bg със срок на обществената консултация до 28.10.2019 г. в настоящия документ.[2]
Коментарите на БИПИ се отнасят до Ос на развитие 4. Отзивчива и справедлива България, национален приоритет 10. Институционална рамка. Предлагаме редакция на текста в параграф втори на стр. 32, както и допълване на съответните индикатори по отношение на институционалната рамка. За улеснение и оперативност по-долу последователно споделяме актуалния текст, предложенията за промени и мотиви към тях:
1) Актуален текст от проекта (втори параграф на стр. 32):
Друг основен елемент в адресирането на институционалната неефективност ще представляват реформите в съдебната система, като се предприемат по-нататъшни действия за укрепването на нейната независимост и оптимизация на структурата ѝ. За да се увеличи доверието в съдебната система, ще се работи за укрепване на интегритета и авторитета на съдебните органи, което може да бъде реализирано само чрез висококачествени и навременни съдебни решения. Осигуряването на еднаквост на съдебната практика, както и на безпристрастност и обективност на работата на съдебната власт ще бъде от решаващо значение за предотвратяване на потенциални злоупотреби и налагане на нулева толерантност към корупцията. Важни фактори за постигането на това са прозрачен законодателен процес, ясни регулации и прилагане, и ефективна и висококачествена съдебна защита. В допълнение, ще бъдат предприети мерки за балансиране на натовареността на съдилищата в регионален план с цел ускоряване на съдебните процедури в ключови икономически райони.
2) Предложения за промени в актуалния текст от проекта (втори параграф на стр. 32):
Ключов фактор за подобряване на институционалната рамка са продължаването и устойчивостта на реформите в съдебната власт. Политическата воля, предприемането и продължаването на действия за укрепване независимостта на съда, отчетността на прокуратурата, оползотворяване капацитета на следователите, са основни елементи в този многоизмерен и динамичен по своята същност процес, а съхраняването на независимостта на органите на наказателното производство[3] е негова неизменна част. Предвидимата и последователна съдебна практика е предпоставка за сигурността на българския бизнес и привличането на чуждестранни инвестиции.
За повишаване на доверието в съдебната власт са важни както продължаващите усилия за бързо, но и качествено правораздаване, така и разбирането на различията във функциите и правомощията на съда и на прокуратурата. Целенасочени инициативи за повишаване на правната култура на гражданите, развитието на гражданското образование per se, и в частност качествено антикорупционно образование, ще имат решаващо значение за налагане на нулева толерантност към корупцията. Прозрачният законодателен процес, ясните регулаторни режими и механизмите за тяхното прилагане са други съществени фактори за постигане целите на настоящия приоритет. Холистичният подход в борбата с корупцията, обединяващ усилия на политическо, институционално и обществено ниво, е разумното решение, чрез коeто България ще се превърне в действително "отзивчива и справедлива" държава, в която върховенството на правото се утвърждава като най-висша ценност.
Относно включените индикатори в тази част (стр. 34) препоръчваме да се обмисли разширяване. Може да се реферира към глобалната рамка на индикаторите.[4] Може да се добави позиционирането на България в Индекса на върховенство на правото (World Justice Project Rule of Law Index), което е най-уважаваното изследване по отношение на върховенството на правото в световен план. От последното издание става ясно, че страната заема 54 позиция сред 126 изследвани държави; в регионалното класиране заема предпоследна позиция, а по отношение на факторите отсъствие на корупцията и наказателен процес последна позиция.
3) Мотиви:
Тази ос на развитие и конкретно приоритет 10 кореспондира пряко с цел за устойчиво развитие 16 (SDG 16. Promote peaceful and inclusive societies for sustainable development, provide access to justice for all and build effective, accountable and inclusive institutions at all levels). В този смисъл следва да се отчете, че Цел 16 има пет подцели (targets), които адресират корупцията и насърчават публичността и отчетността от страна на институциите – 16.4, 16.5 (която изрично адресира корупцията и подкупа),16.6, 16.7, 16.10. Това е аргумент в полза необходимостта от набелязване на холистичния подход в борбата с корупцията в настоящия възприет като документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи. В допълнение, неслучайно Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 – 2020 г. включва приоритети и мерки като: Превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт, МВР и контролните органи; Ограничаване на намесата на човешкия фактор при предоставянето на административни услуги и осъществяването на контролни функции; Създаване на среда на обществена нетърпимост към корупцията. Последното е Приоритет 6, който включва мярка 3. Въвеждане на антикорупционното обучение като част от гражданското образование.
Важно е когато се говори за реформа на съдебната власт – от уважение към самата съдебна власт, да се маркират стратегическите намерения, които адресират съответно съдии, прокурори, следователи. Така (1) се създава яснота за аудиторията на документа и (2) това изхожда от различията в техните нормативно установени функции: правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища (чл. 119, ал. 1 КРБ); прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер (чл. 46, ал. 1 НПК) и т.н. Следва да се отбележи, че независимият анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България (2016) категорично отбеляза необходимостта "да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние".[5] В тази посока бяха изразени аргументи и от други представители на НПО по време на дискусията на 23 октомври.
Прави впечатление, че в предложения Проект на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 никъде не се споменава върховенството на правото. Върховенството на правото е една от основополагащите ценности на Европейския съюз (ЕС), изведено е в подцел 16.3 на Цел 16 (заедно с доброто управление), както и в точки 8, 9, 35 от уводната декларация на самата Програма 2030 на ООН. Не на последно място, следва да се отбележи, че преодоляването на системни заплахи срещу и укрепване върховенството на правото в целия ЕС, се разглежда като първостепенен приоритет и отговорност за всяка държава членка.[6]
Оставаме на разположение за експертно съдействие.
________________________________________________________
[1] Проектът на Визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие България 2030 е достъпен в Strategy.bg на следния линк, като срокът на публичното обсъждане е до 28.10.2019 г.: http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=4682.
[2] БИПИ се включи в Кръгла маса за обсъждане и изработване на препоръки и коментари към Проекта на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, организирана от Българска платформа за международно развитие на 23.10.2019 г. По време на дискусията бяха изложени навременни и резонни коментари от представители на бизнеса и НПО. Вярваме, че те няма да бъдат пренебрегнати при изготвянето и приемането на окончателната версия на консултирания документ.
[3] Чл. 10 НПК относно независимостта на органите на наказателното производство: При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
[4] Global indicator framework for the Sustainable Development Goals and targets of the 2030 Agenda for Sustainable Development (A/RES/71/313).
[5] Достъпен за преглед на: http://www.mjs.bg/2156/. (стр.5).
[6] European Commission. (17.07.2019). Communication from the Commission to the European Parliament, the European Council, the Council, the European Economic And Social Committee and the Committee of the Regions. Strengthening the rule of law within the Union: A blueprint for action. European Commission.
