На вниманието на

Администрация на

Министерски съвет

Относно: Проект на Постановление на Министерски съвет за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт

СТАНОВИЩЕ

Видно от доклада, придружаващ предложението за приемане на Постановление на Министерски съвет /ПМС/ за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт, става ясно следното:

-          Създаването на Съвета се явява пряк отговор на предложението отправено от ЕК в последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/ от ноември 2018 г. за „…поемането на извършването на мониторинга на национално равнище…“;

-          На национално ниво липсва механизъм, по който водещите институции да представят обобщен напредък по всички показатели;

-          Съветът може да обсъжда и необходимостта от нормативни промени в съответните области;

-          Съветът ще има координационни и съвещателни функции по изпълнението на мерки в проблемни области като борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и независимостта на съдебната власт, както и по мерките предвидени по МСП.

При така заложената рамка изложеният по-долу коментар включва както конкретни бележки по текстовете, така и общи такива по смисъла на проекта.

1.       Придружаващият доклад предполага/тълкува, а ПМС-то директно урежда създаването на поредния орган, като отговор на коментара на ЕК в заключението на последния доклад по МСП. Същевременно, няма яснота дали ЕК е визирала точно това. Към настоящия момент, както е посочено и в доклада, съществуват най-различни съвещателни и консултативни органи, изпълняващи почти същите функции. Тяхната работа е с променлив успех и няма гаранция, че новосъздаденият Съвет ще се отличава по нещо от тях. Дори напротив, защото предвижда в него да вземат участие само висши ръководители на съответните институции.

2.       Не става ясно как Съветът осъществява дейността си при спазване на принципите изброени в чл. 3 от проекта на ПМС при положение, че:

-          В него едновременно участват министри /изпълнителна власт - ИВ/, председателите на върховните съдилища и главният прокурор /съдебна власт - СВ/, Главен инспектор на ИВСС /орган проверяващ СВ/ и Председател на Антикорупционната комисия /орган проверяващ всички останали/;

-          Предвижда се съпредседателстване между представител на ИВ и на СВ;

-          Предвижда се обсъждане на информация и документи, които в някакъв момент биха могли да бъдат атакувани пред съда и да се материализират в съдебни решения;

-          Предвижда се „докладване“ на всеки член по въпросите на неговата компетентност при положение, че в релевантните закони има разписани процедури за отчет и докладване, съобразени с конституционно закрепеното разделение на властите – МС и министри пред Народното събрание, съдебна власт – първо пред ВСС и след това представяне на докладите в Народното събрание.

3.       В чл. 4, ал. 1, т. 5 се реферира към доклади по чл. 2, ал. 5. Същевременно в чл. 2, ал. 5 никъде не се говори за доклади, а само, че „може да бъде докладвано“, което първо е зададено като възможност и второ не означава непременно представяне на някакъв документ.

4.       В чл. 5, ал. 3 текстът на т. 2 е „ръководят заседанията на Съвета, като при необходимост от обсъждане на извънредни въпроси определят и дневния ред и насрочват заседание на Съвета;“ Текстът на тази точка е лишен от смисъл и е трудно да се предположи какво са имали предвид авторите му.

5.       Структурата на Съвета предполага единствено участието на държавни институции и то на най-висше ниво. В този смисъл, вътрешният механизъм за сътрудничество и проверка ще бъде заключен само в рамките на субектите от държавната власт без възможност за пряко участие на външни субекти.

6.       В чл. 7 на проекта на ПМС е предвидено, че ЮЛНЦ, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза „ … да могат да отправят предложение за включване в дневния ред на заседанието на въпрос от компетентността на Съвета.“ Същевременно никъде в ПМС не е предвидено предварително публично оповестяване на дневния ред на Съвета, както и на материалите, които евентуално ще бъдат разглеждани на съответното заседание на Съвета. Не се предвижда и публикуване на протоколите от проведените редовни и/или извънредни заседания на Съвета. Очевидно, идейната концепция за създаването на Съвета е представители на гражданското общество да не бъдат включвани.

7.       Това противоречи на подхода на ЕК по МСП, противоречи и на установилата се вече традиция за участие на неправителствени организации в други подобни органи. На трето място, но не и по важност, това противоречи и на самото заключение на ЕК в доклада по МСП от ноември 2018 г. Комисията казва, че трябва да има прозрачно докладване от българските органи съчетано с „ … общественият и гражданският контрол …“. Предложената в проекта на ПМС структура на Съвета изначално го лишава от такъв контрол. Това ще означава и ниска легитимност на органа и съмнения в неговата обективност.

8.       Като минимален стандарт, в случай, че граждански организации бъдат изключени от работата на този орган, то той трябва да има ясни правила за граждански диалог и отчитане мнението, включително и критично такова на граждански организации. Това, което към момента се предлага в проекта на ПМС не може да бъде окачествено като стандарт или процедура по взаимодействие с гражданското общество.

9.       Работата на Съвета е в голяма степен директно обвързана с Механизма за сътрудничество и проверка /видно от чл.2, ал. 1 и чл. 11, ал. 2/. С оглед на това, че самият Механизъм няма да съществува за неопределен период от време, би следвало работата на такова координационно тяло да се обвърже единствено с препоръки отправени към България и/или и други държави членки от органи и инструменти създадени на ниво ЕС относими към темите изброени в чл. 1 на проекта на ПМС. Би следвало разписването да бъде в по-общ смисъл. В противен случай се преминава в хипотезата на изчерпателно изброяване, което крие рискове от пропускане.

10.    Към момента в Министерство на правосъдието има дирекции „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“ и „Стратегическо развитие и програми“. Тези дирекции в много висока степен осъществяват координацията и дейностите описани в проекта на ПМС. При положение, че се предвижда административното обслужване на работата на Съвета да се осъществява от секретариат от служители на МП, би следвало да се помисли за даването на по-широки правомощия на двете дирекции – пост МСП.  

В светлината на изложените по-горе бележки, предложеният проект на ПМС следва да бъде преосмислен в няколко аспекта:

1.       Има ли на този етап реална необходимост от създаването на подобен орган при наличието на много други такива?

2.       Как по-добре да бъдат структурирани институционалните усилия, за да се изпълняват мерките по МСП и по другите стратегически документи по необратим начин?

3.       Как по-добре да бъде използван капацитетът на представителите на гражданското общество за провеждане на реформите в дълбочина и обвързването им с реални резултати?

Препоръката в заключението в доклада на ЕК по МСП би следвало да се тълкува в по-широк смисъл. Наблюдението и контролът имат значение само, когато се осъществяват както отвътре, така и отвън. В тази връзка и в светлината на горните въпроси е възможен дебат по отношение намирането на работещ механизъм за подобно наблюдение. Като минимум в него трябва да присъства и експертното мнение на специалисти извън институциите, които отчитат напредък по съответни показатели и това мнение да е неразделна част от обобщен доклад или друг вид документ отразяващ изпълнението на съответните мерки и препоръки.