Необходим ни е план „Маршал“ за съдебната власт

Биляна Гяурова-Вегертседер

От убийството на Мартин Божанов измина един месец, в който широката общественост научава за неща, които очевидно в съдебната система, а и не само, са се превърнали в норма. Какво стана известно:

• - „Независимостта“ на съда и „автономността“ на прокуратурата имат своята цена;
• - В 21 век в държава членка на ЕС и на НАТО, е напълно възможно, при това и някак нормално, съдия да бъде директно заплашван по време на открито съдебно заседание без никакви притеснения от това, че то се записва и случката може да стане публично достояние;
• - Прокуратурата е сякаш нещо като институционализирана мафия, защото там си говорят на „семейство“ и ако не си част от него и в него, си извън играта, което се превежда по следния начин: не растеш кариерно или в най-добрия случай – много, много трудно и само донякъде; създават ти се различни пречки –  може извънредно да те проверява Инспекторатът към ВСС, евентуално да се образува дисциплинарка; работиш неатрактивната и нискорискова работа /най-често свързана с наблюдение изпълнението на наказанията/;
• - Горните мерки  могат да бъдат предприети и по отношение на съдия, при който „случайното“ разпределение на делата е сработило и той/тя решава обективно да реализира конституционно установените за професията правомощия, а именно да правораздава основавайки се на закона и вътрешното убеждение;
• - По обратния ред – ако си част от семейството или се съобразяваш с неписаните в системата правила, кариерното ти израстване напомня скоростен влак, а  престоят ти в съдебната власт става лесен и безпроблемен;
• - Цялата паяжина от обвързаности и зависимости е плетена грижовно и с години. Отглеждана е по клубове и ресторанти, и е охранявана с парите на българския данъкоплатец /чрез полиция и други  служби/.

Какъв е институционалният отговор до този момент на направените разкрития?

От страна на законодателната власт – парламентът създаде Временна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. Прави впечатление, че в нея не участва Бойко Рашков, който, предвид опита си в съдебната власт и извън нея, би могъл да бъде изключително полезен, най-малкото със задаването на добре структурирани въпроси. Комисията като минимум може допълнително да осветли начина, по който се е организирала работата в тази група и нейните действия; може да изисква допълнителна информация от институциите и да кани хора, които да споделят лични впечатления и факти. В края на своята работа комисията ще излезе с доклад, в който освен описание на работата ѝ, ще бъдат направени и съответните констатации и евентуално препоръки. Усилието има своите ползи, но по съществото си то е мека мярка, защото написаното в доклада няма задължителна сила. Имаше предложение от страна на БСП в края на своята работа комисията да излезе с предложения за законови промени, което би качило нивото на ангажираност на парламента към темата, но то беше отхвърлено. Остава да се види дали някои от предложенията за конкретни промени в НПК, направени от съдия Цариградска в хода на изслушването й ще бъдат припознати от депутатите.  

От страна на съдебната власт – Висшият съдебен съвет също взе решение за създаването на временна комисия, която да проучи всички факти и обстоятелства за участието на съдии в групата на Мартин Божанов. Ще бъдат проучвани конкретни дела, за да се види дали е имало някаква връзка с Божанов или хора от неговата група; ще се изисква и обследва информация от редица институции, между които ИВСС, ГДБОП, НАП, Националното бюро за контрол на СРС и др. И тази комисия накрая ще излезе с доклад за свършената работа. Председателите на ВКС и ВАС са част от членовете на тази комисия, което е търсен знак за сериозността, с която ВСС се отнася към проблема. Независимо от това и тук остава без отговор въпросът защо след като съдия Цариградска и съдия Лазаров споделят за атаките и натиска срещу тях още в началото на 2020 г. в публично заседание на Съдийската колегия на ВСС, единственото предприето тогава действие е да се изкаже „институционална подкрепа“ за двамата съдии.  

От страна на адвокатурата – макар и с известно закъснение първо с обща позиция излязоха шест адвокатски колегии, а миналата седмица беше публикувана и декларация от Общото събрание на адвокатите в страната. Какво ще последва от призивите и в двата документа е трудно да се прогнозира. Факт е обаче, че всичко, за което се говори по време на изслушванията във временната парламентарна комисия и във Висшия прокурорски съвет, няма как да се е реализирало в пълна степен без участието на адвокати. Адвокатурата е единствената друга професия, уредена в глава шеста на Конституцията на Република България – главата за съдебната власт. И там реформаторските процеси вървят много трудно и бавно, а убийството на Мартин Божанов, както и цялостното развитие на събитията след това, са чудесен повод адвокатурата да се вгледа повече и в „гнилите ябълки“ в собствената си градина, и да започне да се прочиства.

Очакванията за сериозно разплитане на паяжината са ниски. В последните няколко дни вече се наблюдават процеси за „потапяне“ на темата чрез принизяването ѝ до скандал, свързан с имотни измами. През изявления на висши служители на МВР започват да изскачат и други „герои“, което допълнително размива картината. Въпреки широкото медийно отразяване, темата продължава да стои затворена в балона на релевантни институции, експерти и наблюдатели на процесите в системата.

В годините на прехода бяха направени много сериозни реформи и повечето са положителни. Не е необходимо всичко да бъде зачеркнато.

Малко след Втората световна война, през 1948 г., тогавашният президент на САЩ Труман подписва т.нар. План „Маршал“ /кръстен на името на Държавния секретар Джордж Маршал/ насочен към икономическата, структурна и инфраструктурна реставрация на следвоенна Европа. Оттогава Планът Маршал се е превърнал в нарицателно за обединени действия, свързани с преосноваване и изграждане на разрушени институции. От всичко, което става в българската съдебна власт не само в последните години, но почти от началото на прехода изглежда, че и тя е в състояние на война, в която системно са разрушавани и унищожавани морал, принципи и желание за реална независимост, автономност и безпристрастност. Затова отговорно може да се каже, че българската съдебна власт се нуждае от своя План „Маршал“ с неговите четири цели. В нашия контекст те биха изглеждали по следния начин:

1. Премахване на всички фактори, които водят до възпроизвеждането на хора като Красьо Черния и Мартин Божанов и Петър Петров,  които си позволяват безнаказано да сводничат в системата. Това до голяма степен ще отрезви системата и ще доведе до нейното самоочистване. Промените в Конституцията, с всичките им кусури, са стъпка в правилната посока и е много важно тази стъпка да бъде последвана и от следващи. Част от тях са свързани с предстоящото публично обсъждане и приемане на нов Закон за съдебната власт.
2. Изграждане на силни и независими кадрови органи на съдебната власт, в чиито състав влизат хора, неизкушени от мисълта да упражняват влияние и власт заради самите тях, а се отнасят отговорно и безкористно към правомощията си. Това отваря темата за процедурите за избор на органи от Народното събрание и за изпълването със съдържание на новият чл. 91б от Конституцията.
3. Модернизиране на системата не само чрез пълно въвеждане на електронното правосъдие, но и чрез осъвременяване на процеси, свързани с конкурсите, командироването, обучението и анализирането им вътре в самата съдебна власт. Тук попада и сериозната тема за бюджета и начина, по който се формират възнагражденията в системата.
4. Подобряване на неща, които работят. В годините на прехода бяха направени много сериозни реформи и повечето са положителни. Не е необходимо всичко да бъде зачеркнато. Войната не е довела до пълна разруха. Подобряването на дейности, свързани с кадруване, с подготовка на кадри, със съдебни заседатели, с намаляване на формализма и др. ще разтовари системата и ще отвори път за оздравителните процеси.

Постижим ли е такъв план? Напълно, стига хората, които вземат решенията за системата /на политическо ниво/ да осъзнаят отговорността си и да спрат да съучастват на хора като Мартин Божанов. Дали това е свързано с плащането на политическа цена? Безспорно.