ДО
Членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет
СТАНОВИЩЕ
Относно: Заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, свързано с разглеждане на Предложение от министъра на правосъдието с вх. № ВСС3930/20.02.2026 г. за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор (изпратено с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 4 от 26 февруари 2026 г.).
Обръщаме се към Вас,
с оглед на безпрецедентната институционална ситуация при временното упражняването на функциите на главен прокурор на Република България. Почти три години след определянето на временно изпълняващ функциите главен прокурор българският правен ред продължава да се намира в състояние на дълбока правна несигурност.
На 26 февруари 2026 година Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да изпълни своя конституционна компетентност като избере временно изпълняващ функциите главен прокурор и прекрати противоправното състояние, при което едно лице без правомощия се самопровъзгласява за носител на власт. В проведеното заседание на Пленума на ВСС мнозинството от членовете прие противоположното становище и постанови предложението на министъра на правосъдието за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор да бъде оставено без разглеждане и изпратено по компетентност на Прокурорската колегия (ПК). Това разбиране не отчита систематичното тълкуване на Конституцията и Закона за съдебната власт, както и особеното конституционно положение на главния прокурор в структурата на съдебната власт, а именно статус, различен от този на административните ръководители в системата. С този акт Пленумът на практика се самоизключи от решаването на въпроса и изрично насочи процедурата към Прокурорската колегия. Независимо от различията в правните аргументи, това институционално решение създава нова правна ситуация, която следва да бъде отчетена.
1. Съществуващ правен спор при несъществуваща правна празнота
Разискванията във ВСС се опитаха да наложат разбирането, че действащата нормативна уредба не съдържа изрично и недвусмислено решение относно компетентния орган, който следва да определя временно изпълняващ функциите и времето, през което едно лице може да заема позицията на временно изпълняващ функциите. Макар Пленумът на ВСС да е приел, че компетентна е ПК и това да е спорно решение по своя характер, то такъв спор на практика не съществува по отношение на времето, през което едно лице може да упражнява функциите на главен прокурор. След 21 юли 2025 г. лицето Борислав Сарафов няма правно основание, на което да изпълнява тези функции. Този мним правен спор оставя на заден план въпроса за професионалните и нравствените качества на Борислав Сарафов. Без да правим подробен преглед на действията на Борислав Сарафов поддържаме разбирането, че той няма необходимите професионални и нравствени качества да заема длъжността още към момента на избирането му през 2023 г. Отбелязваме само твърденията за въвлечеността му в казуси като „Осемте джуджета“, включително твърдения на Теодора Георгиева за злоупотреба с власт на Борислав Сарафов, направени в ефира на Нова ТВ на 8 март 2026 г., заетата позиция на „прегрупиране“ при освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор и недопустимото използване на Прокуратурата на Република България за лични цели с цел атакуване на Върховния касационен съд през есента на 2025 г.
2. Липса на законово изискуемите „високи нравствени качества“ по смисъла на чл. 170, ал. 5 от ЗСВ
Настоящото положение влиза в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 170, ал. 5 от ЗСВ, според които за главен прокурор се избира лице, което се отличава с висок професионализъм, безупречност в морално отношение и доказана независимост.
Наличието на системни съмнения за обвързаност на Борислав Сарафов с кръгове на нерегламентирано влияние в съдебната система е несъвместимо със стандарта за високи нравствени качества. Принципите на правовата държава изискват фигурата на главния прокурор да бъде над всякакво съмнение за пристрастност или податливост на външен натиск.
Продължителното заемане на поста без титулярен избор и при наличието на открити обществени обвинения в злоупотреба с власт (включително превръщането на институцията в инструмент за лична защита) съставлява тежко нарушение на етичните норми. Чл. 170, ал. 5 от ЗСВ съдържа материален критерий за интегритет, на който Борислав Сарафов престана да отговаря още в момента на заемане на длъжността и чието неизпълнение се задълбочава с всеки ден от неговото „временно“ управление.
Стандартът по чл. 170, ал. 5 от ЗСВ предполага личност, която да вдъхва доверие в обективността на държавното обвинение. Продължаващото упражняване на функциите от лице с толкова нисък обществен и професионален кредит на доверие делегитимира цялата прокуратура.
3. Институционалната ситуация след решението на Пленума
Решението на Пленума да остави без разглеждане предложението на министър Андрей Янкулов и да го препрати на ПК има важни последици. То означава, че в рамките на действащата институционална структура на ВСС именно ПК е органът, който следва да се произнесе по същество. В противен случай би се стигнало до парадоксална ситуация – конституционно установеният орган по администриране на съдебната власт взаимно да си прехвърля отговорността, докато кризата продължава да се задълбочава. Подобно развитие би било в очевидно противоречие с принципа за ефективно функциониране на държавната власт. Конституционният ред не допуска съществуването на управленски вакуум в ключови институции, още по-малко в прокуратурата, която упражнява централизирани правомощия по наказателното преследване.
4. Нетърпимостта на настоящото положение
Най-сериозният проблем обаче не е процедурният спор между органите на Висшия съдебен съвет. Истинският проблем е продължителността на настоящото положение. Борислав Сарафов изпълнява функциите на главен прокурор вече близо три години. Този период далеч надхвърля всякакво разумно разбиране за временно упражняване на власт. Самата идея за „временно изпълняване на функциите“ предполага кратък и ясно ограничен период, предназначен единствено да осигури институционална непрекъснатост до избора на титуляр и прилагане на принципа на мандатността като елемент за възпиране на безконтролната и неограничена абсолютна власт.
Продължаването на това положение фактически създава правен режим, който не е предвиден нито от Конституцията, нито от закона. На практика се установява своеобразен „извънреден“ модел на управление на прокуратурата – без мандат, без ясна времева рамка. Това е състояние, което трудно може да бъде съвместено с основните принципи на правовата държава.
5. Влиянието върху правната сигурност
Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд прие, че изпълняващият функциите на главен прокурор Борислав Сарафов не може да заема легитимно този пост след 21 юли 2025 г. Наличието на значителен брой съдебни състави, които поставят под съмнение валидността на актовете на временно изпълняващия функциите главен прокурор, показва колко дълбоко е институционалното напрежение. Правовата държава не може да функционира в условия, при които валидността на правните актове на едно от най-важните звена на наказателното правосъдие се поставя под съмнение. Подобна ситуация неизбежно води до ерозия на доверието в институциите и до нарастване на правната несигурност, то поставя под съмнение и упражняването на основното конституционно право на българските граждани – правото на защита.
6. Необходимостта от незабавно институционално решение
Поради всички изложени съображения е необходимо Висшият съдебен съвет да предприеме действия за прекратяване на настоящото положение. След като Пленумът вече е взел решение да изпрати предложението на министъра на правосъдието по компетентност на Прокурорската колегия, този орган следва да разгледа въпроса по същество и да се произнесе относно определянето на нов временно изпълняващ функциите главен прокурор. Това решение би представлявало не толкова разрешаване на всички институционални проблеми, колкото първа необходима стъпка към възстановяване на нормалността в управлението на прокуратурата.
Настоящата ситуация представлява едно от най-сериозните изпитания за българската правова държава през последните години. Продължаването на управлението на прокуратурата чрез временно изпълняващ функциите главен прокурор за почти тригодишен период е институционално и правно нетърпимо. Независимо от съществуващия правен спор относно компетентния орган, след като Пленумът на Висшия съдебен съвет е препратил предложението на министъра на правосъдието на Прокурорската колегия, именно тя следва да упражни правомощията си и да вземе решение. В противен случай кризата в управлението на прокуратурата ще продължи да се задълбочава, а фактическият правен ред, възникнал около фигурата на временно изпълняващия функциите главен прокурор, ще остане извън конституционната логика на разделението на властите и принципа на правовата държава.
10.03.2026
София
Български Хелзинкски комитет
Институт за пазарна икономика
Антикорупционен фонд
Български институт за правни инициативи
Български адвокати за правата на човека
