НА ВНИМАНИЕТО НА

АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Становище

Относно: Проект на ПМС за изменение и допълнение на ПМС № 240 от 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество

Водещ аргумент за изработването и приемането на ПМС № 240 от 2019 г. беше докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка от ноември 2018 г., където беше казано, че „Прозрачното докладване от българските органи и общественият и гражданският контрол ще играят важна роля при поемането на извършването на мониторинга на национално равнище и за осигуряването на необходимите гаранции за трайното придържане към напредък и реформи.“ [1]

Български институт за правни инициативи наблюдава процеса по изготвянето на ПМС № 240 от 2019 г. за създаването на Съвет за координация и сътрудничество от самото начало като в рамките на процедурата за обществени консултации е изпращал две становища. След приемане на ПМС № 240 от 2019 г. БИПИ участва в процедурата за избор на граждански организации за членове на Гражданския съвет към горепосочения Съвет. Името на института е изтеглено чрез жребий по процедура проведена в Министерство на правосъдието, но министърът на правосъдието към тогавашния момент не я прие и обяви нова. БИПИ обжалва действията на министъра и в края на 2021 г. спечели делото пред ВАС, а в началото на 2022 г. излезе и решението в полза на БИПИ на АССГ.

В становищата си по проекта на ПМС № 240, а и частично в жалбата си до Върховен административен съд сме застъпили тези, които смятаме, че са актуални и днес, и ги включваме и в настоящото становище с надежда, че ще бъдат взети предвид.

1. И в момента съществуват различни съвещателни и консултативни органи, които изпълняват почти идентични функции с тези вменени на Съвета по ПМС № 240 от 2019 г. Тук може да се споменат Националния съвет по антикорупционни политики при МС и Съвета по актуализираната стратегия за съдебна реформа към Министъра на правосъдието. От участието си в подобни формати сме установили, че тяхната работа е с променлив успех и силно зависеща от политическия контекст. Съветът по ПМС № 240 от 2019 г. е в състав само от ръководителите на представители на различните власти, което само по себе си е утежняващ работата фактор.

2. В чл. 3 на ПМС № 240 от 2019 г. са уредени принципите, въз основа на които Съветът осъществява дейността си както и доброволният характер на участие в него на органи извън тези от изпълнителната власт. Подобна уредба минира цялостния замисъл на Съвета, а и реализирането й на практика ще бъде затруднено, защото:

- В него едновременно участват министри/изпълнителна власт/, председателите на върховните съдилища и главният прокурор /съдебна власт/, Главен инспектор на ИВСС /орган проверяващ съдебната власт/ и Председател на Антикорупционната комисия /орган проверяващ всички останали/;

- Уредено е съпредседателстване между представител на ИВ и на СВ;

- Разписано е обсъждане на информация и документи, които в някакъв момент биха могли да бъдат атакувани пред съда и да се материализират в съдебни решения;

- Уредено е и „докладване“ на всеки член по въпросите на неговата компетентност при положение, че в релевантните закони има разписани процедури за отчет и докладване, съобразени с конституционно закрепеното разделение на властите – МС и министри пред Народното събрание, съдебна власт – първо пред ВСС и след това представяне на докладите в Народното събрание.

3. Както беше цитирано по-горе ЕК поставя акцент и върху гражданският контрол при реализирането на мониторинг на национално равнище. Същевременно структурата на Съвета включва единствено участието на държавни институции и то на най-висше ниво. В този смисъл, вътрешният механизъм за сътрудничество и проверка ще бъде заключен само в рамките на субектите от държавната власт без възможност за пряко участие на външни субекти.

4. Сериозен дефицит има и в чл. 4 по отношение на годишния доклад на Съвета. Продължаваме да застъпваме становището, че годишният доклад за работата на подобни образувания следва да бъде представен и пред Народното събрание – по аналогия с годишните доклади на председателите на ВКС, ВАС и на ГП. Представянето на годишния доклад на Съвета да става в открито заседание, на което да могат да присъстват и представители на гражданското общество.

5. Наред с това е добре в тези текстове от ПМС-то да залегнат и минималните параметри на доклада, а именно: анализ на направеното през годината, оценка за качеството на работата на ангажираните институции, конкретни препоръки, включително и такива, свързани със законови промени. Друг вариант би бил годишният доклад на Съвета да се представя на годишен форум с участието на представители на трите власти (на най- високо ниво) и на гражданското общество, на който да бъдат обсъдени направените в доклада изводи, отправените препоръки и да се набележат мерки за последващи действия от страна на институциите.

Независимо от по-горните бележки продължаваме да смятаме, че по-добрият подход в случая ще бъде ПМС № 240 от 2019 г. да бъде отменено като се инвестира повече във вече съществуващи органи, които, със засилено участие на гражданския сектор, да осъществяват на национално равнище механизъм за продължаващо наблюдение на осъществяваните в страната реформи.

Предлагаме и конкретни принципи, въз основа на които да функционира националният механизъм:

- Ангажираност – това на първо място означава ангажираност на правителството за устойчивост на провежданите реформи – към българските граждани, в това число и представителите на гражданското общество и към релевантните европейски институции. Ангажираността означава и постоянен диалог с горните две групи. Не на последно място, тя се свързва и с изготвянето на конкретен отчетен документ, който да има ясна структура и съдържание.

- Координация – свързва се с възможността и капацитета на отговорните институции да събират, обработват и разпространяват информация относима към областите, които са предмет на реформи. Координацията обикновено разчита на добра мрежа от лица за контакт в съответните институции, които имат капацитета, качествата и отговорността да осъществяват тази задача.

- Консултация – желанието проактивно да се търси и да се ръководи процес на консултации с всички заинтересовани страни и институции в хода на осъществяване на съответните реформи и отчитането на напредъка. Консултирането е постоянен процес свързан директно и с преодоляването на определени пречки или трудности в хода на прокарването и/или изпълнението на конкретна заложена мярка в стратегия, план за изпълнение, пътна карта и др. Консултирането трябва да бъде не само междуинституционално, но и с представители на гражданското общество, а също и със заинтересовани органи на ниво ЕС. В контекста на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, консултирането следва да се превърне във водещ принцип.

- Управление на информацията – свързва се с проследяване на правилното отразяване на релевантна информация по отношение взети решения, отправени препоръки и предложения; подготвяне на информационен материал по отношение на определена тема/област, който да се разпространява; изработване на допълнителни планове включително и времеви такива за изпълнение на конкретни препоръки/инициативи.

Водещата роля при реализирането на такъв подход следва да бъде на Министерски съвет, който разчитайки на силен секретариат да събира и обработва съответната информация, да я предоставя на вземащите решенията или на някои от съществуващите към момента органи и по този начин да се осъществява цялостния процес на вътрешно наблюдение и оценка. Няма да има и нужда от граждански съвет, а би могло да се подхожда ad hoc, при необходимост, да се събират представители на различните власти и на гражданското общество, които да обсъдят в работен порядък конкретна тема, проблем или област.

1 Вж. стр. 13 на https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/progress-report-bulgaria-com-2018-850_bg.pdf