Реформа всяка тука оставете

Биляна Гяурова-Вегертседер

Текстът на оригинала гласи "О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете" и е от "Божествена комедия" на Данте Алегиери. Това е надписът, който прекрачващите вечно отворените врати на пъкъла с ужас прочитат.

През последните три години страната ни функционира от избори до избори, с ниска степен на предвидимост на политическите процеси. Коалиции, некоалиции, строителна терминология (сглобка), нападки на всякакво ниво и всекидневно замерване с компромати сриват доверието на гражданите в управлението и институциите като цяло. Съединението вече не съществува дори като идея в главите на политиците ни, и заглавието на статията може спокойно да бъде сложено на официалния вход на Народното събрание, който най-често е затворен, за разлика от вратите на Дантиевия ад.

Как се стигна до сегашната ситуация?

Идеята зад всяка прокарвана реформа е постигането на нейната необратимост и то не като самоцел, а като устройване на конкретни обществени отношения по начин, по който те ще се развиват по-добре и ще работят за гражданите. И тук не става въпрос само за реформа в областта на съдебната власт, а и за начина, по който се избират ръководните органи на институции, за кадруването на различните нива в изпълнителната власт, за належащите промени в службите за сигурност, за начинът, по който се законодателства. Списъкът е дълъг.

Изглежда обаче, че ако в една част от политическите партии тези усилия са в голяма степен автентични, то в друга част, те са по-скоро мимикрия и подкрепата за тях се простира до там, докъдето няма заплаха за партийния или личния интерес на партийните лидери.

Коалиции, некоалиции, строителна терминология (сглобка), нападки на всякакво ниво и всекидневно замерване с компромати сриват доверието на гражданите в управлението и институциите като цяло.

Анализът ясно показва, че подготовката за предсрочни парламентарни избори, които само по стечение на обстоятелствата съвпадат и с тези за парламент на ЕС, е започнала на практика веднага след приемането на промените в Конституцията в края на декември 2023 г. В преходните и заключителни разпоредби на Конституцията се съдържат текстове, които залагат съвсем конкретна времева рамка за приемане на Закон за съдебната власт (ЗСВ) и провеждане на следващите го избори за нов Висш съдебен съвет, нов Висш прокурорски съвет, следващ главен прокурор и следващ председател на Върховния административен съд.

Схемата от 6+3 месеца за приемане на новия ЗСВ и организиране на изборите предвиждаше смяна на лидерския и административен корпус в съдебната власт до края на тази година. Освен това, новият чл. 91б в Конституцията поставя на съвсем друго ниво начинът, по който следва да се организират и провеждат процедури за избори на колективни и еднолични органи на ключови институции, от които зависи правовото и нормално функциониране на държавата.

Чрез въвеждането на "принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост" се предполага като минимум спазването на следните критерии: предоставяне на достатъчно време за протичането на една процедура по избор - от нейното обявяване, до провеждането на конкретния избор; осветляване на процеса на търсене и намиране на най-подходящите кандидати за позицията - не по партийна линия, а по качества, знания, етика и морал; анализ на състоянието на органа, за който се провежда избора чрез отбелязване на постигнатото, предизвикателства и последващо развитие; и накрая, но не и по значение - избор, който се провежда на момента в пленарна зала, а не е предварително уговорен и подплатен със съмнителни обещания.

Тук е необходимо да се припомни, че броят на органите в изпълнителната власт, станали вече по-известни в обществото като регулатори, които оперират извън законоустановения си мандат продължава да се увеличава. В момента те са повече от 15, като вече имаме и органи, които функционират (и тепърва ще видим как) без никакъв лидерски състав. Става въпрос за институцията на Омбудсмана, която е напълно оголена, защото текущият ни национален Омбудсман встъпи като българският съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а нейната заместничка подаде оставка, тъкмо в момента, в който съгласно промените в Конституцията тя стана възможен вариант за избор на президента Румен Радев за служебен министър-председател.

Независимо от факта, че текстовете в Конституцията имат пряко действие, те все пак се нуждаят от допълнително детайлизиране, което става чрез промени в съответните закони или приемането на нови такива. И тук нещата започват напълно да буксуват.

Впрочем, един от първите признаци на това буксуване се видя също през декември и началото на януари тази година, когато парламентът сам не спази срокът, който сам си беше поставил (6.01.2024 г.) за организиране и провеждане на избор на членовете на новата Комисия за предотвратяване на корупцията, създадена с приетия малко по-рано нов антикорупционен закон (пореден). Този неуспех на парламентаризма да намери формула на съединение бе последван от експлозия на взаимна непоносимост, недопустим, даже вулгарен език от парламентарната трибуна, дори бой и все по-голямо отдалечаване от възможността за реализиране на ротацията, по начина, по който беше договорена преди повече от половин година.

В момента те са повече от 15, като вече имаме и органи, които функционират (и тепърва ще видим как) без никакъв лидерски състав.

Вече сме в предизборна кампания и уви, почти на изходно ниво от гледна точка на необратимост на реформите. Променената Конституция, която направи мека революция в Глава VI Съдебна власт и по отношение на правомощията на президента, свързани с композирането на служебно правителство, е в очакване на решението на Конституционния съд по отношение конституционосъобразносттта на именно тези текстове. Новата антикорупционна комисия не може да заработи, защото няма избрани членове. Няма и информация по какъв начин се реализират, ако изобщо това се случва, разследващите функции, които й бяха вменени с новия закон. Неизбежен е въпросът - защо се стигна дотук?

Причините могат да бъдат в няколко посоки:

• Комуникационни - наблюдава се трайна немощ в начина, по който се обясняват важните теми, свързани с тежките реформи в правосъдието и справянето с корупцията. И като казвам немощ имам предвид не невъзможността да се обяснят въобще, а затруднението да бъдат разказани по разбираем начин за обществото. Не всеки вижда очевидното и не всеки, който го вижда, го приема и разбира. Политиката е преди всичко игра на комуникация и за политиците прокарващи непопулярни решения е важно да ги разбират;

• Организационни - при високата динамика на политическите процеси у нас, се изисква бързо прегрупиране, бърза реакция и възможност за ефективен ответен удар на политическото бойно поле. Това от своя страна означава политическа дисциплина и дори политическо въздържание, когато е необходимо. За страничния наблюдател бяха видими организационните проблеми в част от политическите сили и определената липса на синхрон в поведението и реакциите;

• Времеви - един от въпросите, които не получиха отговор както в хода на обсъждане на промените в Конституцията, така и изобщо от началото на работата на 49-то Народно събрание, беше, защо се бърза толкова с тях? Защо тези толкова важни изменения не отлежаха малко повече? Защо не бяха дискутирани в още по-широк кръг и огледани от всички възможни ъгли? Необясненото бързане допълнително създаде усещането за една обреченост на това народно събрание и за отдалечаване от продължаването на реформата.

Малко преди официалния старт на предизборната кампания излязоха социологически проучвания, според които политическите партии с автентично желание за постигане на тази така търсена необратимост най-вероятно ще получат по-малко гласове на предстоящите избори, докато т.нар. системни партии успяват да мобилизират в много висока степен твърдия си електорат. И така на 10 юни може да се окажем пред вечно отворените врати на българския ад с надпис над вратата - Реформа всяка тука оставете.

Статията е публикувана в Дневник