Коментар на БИПИ относно предложение за изменение на приетия на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на ЗПКОНПИ
Когато за по-малко от година от приемането на един закон се внасят повече от 10 предложения за промени и допълнения по него, това може да означава само две неща: 1/ приетият закон е бил изготвен без съобразяване със съществуващите обществени взаимоотношения, които той трябва да регулира и 2/ приетият закон обслужва конкретна политическа конюнктура, а не устойчиви процеси.
Внесените на 4.04.2019 г. предложения за промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемана на незаконно придобитото имущество предлагащи изменения по отношение на изискванията за избор на председател на Комисията, насочват общественото мнение към втората хипотеза. Мотивите към тях състоящи се от едно единствено изречение, не дават никакво сериозно и аргументирано обяснение за тази толкова важна промяна. От чисто политическа и юридическа страна, също не става ясно какво налага промяната точно в този момент. Това не се разбира и от обясненията дадени в публичното пространство, че предложеното изменение и било замислено много преди да излезе информацията за имотното състояние на сегашния председател на Комисията.
Като изключим факта, че предложението се прави отново от група депутати /запазената марка на 44-то НС/, трябва да обърнем внимание на съдържанието му. Предлага се в чл. 8, ал. 2 думите „има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж“ да се заменят с „има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и притежава 10-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност“. Няма как да не си помислим, че законът отново се прекроява заради конкретна личност, вместо да бъде обратното – законът да работи независимо от личността.
Ако предложението се разгледа в детайли, в него има два основни елемента. На първо място, отпада изискването председателят на Комисията да бъде юрист. Това не е толкова голям дефицит, защото в редица държави където има подобни органи, също няма категорично изискване те да се управляват само от юристи. В Полша например Председателят на Централното антикорупционно бюро трябва да има висше образование като дори няма изискване за стаж. В Словения Главният Комисар на Комисията за превенция на корупцията трябва да бъде с висше образование и поне 10 години професионален опит. В Австрия за Директор на държавната агенция за превенция и справяне с корупцията може да бъде избирано лице, което е с юридическо или икономическо образование и минимум 5 години опит в съответната сфера. Много по-важно е, лицата избрани на тази позиция да имат „безупречен морал, гражданско и патриотично поведение“ /Полша/, за тях „да може обосновано да се направи заключение, че въз основа на предишната си работа, поведение или държание, ще могат да осъществят работата си в Комисията при спазване на закона и правилата на професията“ /Словения/, имат „безупречна репутация“ /Латвия/.
В текста на чл. 8, ал. 2 на ЗПКОНПИ присъства израза „с високи професионални и нравствени качества“, но той не е обвързан с някакви съществени проверки и изглежда изпразнен от съдържание. Нещо повече, изслушванията, които се правят в парламента са като цяло повърхностни, протичат почти винаги в рамките на 2-3 минути максимум и никога не се задават въпроси свързани с почтеността, морала и нравствените качества на съответния кандидат.
Вторият елемент от предложението е, че изискването за 10-годишен стаж е обвързано с такъв „в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност.“ Кумулативното присъствие на двете изисквания автоматично води до асоциацията, че промените са intuito personae и че става въпрос за конкретен човек, който в момента е или е бил на служба в ДАНС. Мотивите отново не дават отговор защо е необходимо да се прави паралел между КПКОНПИ и ДАНС, дали КПКОНПИ ще се превърне във втора ДАНС, дали новият /евентуално/ председател на Комисията няма да наложи съвсем нова линия и политика на поведение и работа на Комисията, които ще е я обезличат свеждайки я до механичен изпълнител на указания идващи от прокуратурата. Направено по този начин, предложението показва и неразбиране от страна на законодателя за специфичните функции, които притежават институциите подчинени на принципа за разделението на властите.
Ако отново направим паралел с подобните на Комисията органи в други държави членки на ЕС, там такива изисквания не само, че не съществуват, а дори са разписани изрични забрани. Отново в Полша, за председател на антикорупционното бюро не може да бъде избирано лице, което е било професионален войник и е работило за или е кооперирало на службите за държавна сигурност от времето на социализма или е било съдия и като такъв се е произнасяло „нарушавайки достойнството на професията и предавайки съдийската независимост“. В Латвия за Директор на Антикорупционното бюро не може да бъде избирано лице, което е било държавен служител или служител на свободна практика в Министерството на отбраната на СССР, Държавната комисия по сигурността на СССР и др.
Много по-важно е да се говори за начина, по който трябва да се избира ръководството на Комисията и ако ще се предлагат промени в закона, то те трябва да бъдат предимно в тази посока. Както от БИПИ писахме още през лятото на 2017 г. в разгара на дискусиите по законопроекта, „Изборът на състава на Комисията в предлагания законопроект е изцяло „заключен“ в Народното събрание”. Ако справянето с и противодействието на корупцията се възприема като държавен приоритет, то би следвало и органът, който е водещ в това отношение да се избира с участието на институции от различните власти. От разгледаните по-горе държави няма такава, в която изборът/назначението на лицето управляващо съответния антикорупционен орган да се осъществява само от една институция. В Латвия например, правителството обявява открит конкурс за позицията на ръководител на Бюрото за превенция на корупцията; специална комисия извършва оценка на кандидатите, на чиято база предлага на парламента съкратен списък, от който парламентът избира. В Полша Председателят на Бюрото се назначава от министър-председателя на страната като работата му подлежи на контрол от страна на парламента. В Словения се създава изборна комисия, в чийто състав влизат представители на всички власти и на неправителствения сектор като работата й се организира от администрацията на Президента. В Австрия Директорът на държавната агенция се назначава от Министъра на вътрешните работи след консултации с Председателя на Конституционния съд, Председателя на Върховния административен съд и Председателя на Върховния съд.
В България оставихме ръководството на тази гигантска институция да се избира от най-политизирания орган – парламента и то без дискреция от страна на изпълнителната власт, съдебната власт, гражданското общество и Президента. Липсата на институционален баланс дава отражение не само върху работата на Комисията, но и върху нейното ръководство. Независимо от това какви ще са резултатите от проверките, върху КПКОНПИ се хвърли петно, а от там и върху сегашното Народно събрание и опитите за поредните промени писани набързо, няма да го изтрият.
Ако се търси стабилизиране на работата на Комисията и изграждане на някакво доверие към нея, то законодателят следва да обмисли както механизъм за споделен избор на нейното ръководство, така и съответния обществен и политически капитал, които да гарантират нейната независимост.
