СТАНОВИЩЕ
По Проекта на Национална стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите (2021-2030)
Настоящият документ е изготвен във връзка с общественото обсъждане на Национална стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите (2021-2030). Мнението, изразено в него се основава на доклада „Оценката на интеграционните политики към ромите в България за периода 2012 – 2019 г.“ и професионалните изводи и теренни наблюдения на фондация ‚Български институт за правни инициативи“ (БИПИ), свързани с някои от проблемите на маргинализираните общности в България.
На стр. 240 в докладa „Оценката на интеграционните политики към ромите в България в периода 2012 – 2019 г.“ [1], изработен от Института по философия и социология към Българската академия на науките, в частта „Заключение и препоръки“, т. 3.1.1, се посочва:
„Планирането на мерките в приоритет „Върховенство на закона и недискриминация“ е скандално и показва неразбиране на основни принципи на Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека, свързани с човешкото достойнство, недискриминация, правото на справедлив съдебен процес (по отношение на презумпцията за невинност) и особено правото на културно, езиково и религиозно разнообразие. Показателни в това отношение са мерките за „преодоляване на културните бариери“, които са мислени през понятия като „криминогенност“ и „престъпност“, т.е. вместо да задават посока на недискриминация, те още с дефиницията си потвърждават и подсилват предразсъдъци. Изключително показателен в това отношение е фактът, че именно специфичната политическа цел №8 от НСРБИР, а именно „Повишаване на капацитета на правоприлагащите органи по отношение на борбата с престъпленията и проявите на дискриминация, насилие или омраза, основани на етническа принадлежност“ изобщо не попада в НПД и по нея няма никакви планирани мерки“.
Към този категоричен извод в оценката към интеграционната политика към ромското малцинство в България в периода 2012 – 2019 г. трябва да се прибави и още един. Във вече изтеклата Стратегия и прилежащия към нея План за действие е заложено изключително на институционалния подход към решаването на проблемите с неравното третиране на гражданите в Република България, обхванати от приоритет 5 „Върховенство на закона и недискриминация“. Подобен крайно институционален подход обаче, не предразполага към устойчивост. За времето между 2012 и 2019 г. за изпълнението на Стратегия са отчетени стотици семинари и десетки хиляди обучени служители на МВР и социалното министерство за работа в мултиетнична среда и недискриминация. Част от тях са извършени само „на книга“. Други изглежда са отчитани по два пъти, а формата и качеството на трети – е далеч от необходимите стандарти, което ги прави безсмислени. Това означава, че чисто институционалният подход за решаване на проблемите на върховенство на закона и недискриминацията е неустойчив и неефективен.
Анализът на предложения текст за Национална стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите (2021-2030) за съжаление отново поставя акцент върху институционалния подход за достигане на целите, заложени в приоритет 5 „Върховенство на закона и недискриминация“. Заложените мерки пак са свързани с повишаване на капацитета на правоохранителните и правоприлагащите органи, докато тези, свързани с директното участие на гражданите от ромски произход, изглежда пак ще имат по-скоро пожелателен, отколкото реално приложим характер.
Във връзка с това, от БИПИ предлагаме преосмисляне на Стратегията в частта й, свързана с приоритет 5 „Върховенство на закона и недискриминация“ по такъв начин, че гражданите да могат да бъдат не само обекти на стратегията, а и нейни субекти, роля, която изглежда и този път е запазена само за държавните институции.
Във връзка с декларирания фокус на оперативната цел на приоритет 5, а именно „гарантиране на правата на гражданите, с акцент върху жените и децата“ БИПИ предлага в Стратегията да се заложи нова, хибридна цел, която да изгради мост между приоритет 5 „Върховенство на закона и недискриминация“ и приоритет 1 „Образование и обучение“, а именно – въвеждането на модули по гражданско образование в IV – VII клас.
За целите на тази нова цел, следва да се използва иновативен и интерактивен подход. За иновативността може да се използват нагледни материали като кратки видеа, дискусии, ролеви игри и други съвременни форми на обучение. Що се отнася за интерактивния подход – той може да бъде осъществен посредством активното участие в училищното обучение по гражданска тематика за ромските деца на представители на институциите на различните власти, които работят на ежедневно ниво с граждани. Сред най-разпознаваемите представители на държавността сред ромското население, които биха могли да участват в тези училищни модули са полицаите, магистратите, социалните работници.
Основанията за това предложение са следните:
1. Теми, свързани с гражданското образование, са залегнали още в предучилищното образование, в началния етап, в средния курс и сега във втори гимназиален етап. Но бързата промяна на новото гражданско общество, появата на нови форми на дискриминация, социална изолация, неравностойни шансове за различни етнически групи и социална маргиналност, изискват последователно изграждане на културна и гражданска компетентност от ранното юношество, което да осигурява знания и възможности за ясно идентифициране и предотвратяване на всички форми на дискриминация със съ-участието на всеки гражданин.
2. Дебатът за изучаване на теми, свързани с гражданското общество, се води повече от десетилетие. Образователната реформа се нуждае от много по-кратки срокове, за да отговори на темповете на развитие на проблемите в обществото и подготовката на младите поколения от ранна юношеска възраст за придобиване на културна и гражданска компетентност за бъдещото им решаване.
3. Съществуващите към момента теми, свързани с гражданското образование за учениците от 1 до 7 клас не са достатъчни за децата от най-маргинализираните ромски общности, за да направят те правилна оценка на своето място в обществото и реалната роля на институциите и структурата на държавата. С оглед на тъжния факт, че немалка част от децата от маргинализираните ромски общности отпадат рано от училище, модулът за гражданско образование, предвиден в горните класове на средното образование, се оказва неефективен за тях. Този дефицит в знанията на бъдещите граждани за това що е гражданство и институции въобще, може да бъде преодолян, с въвеждането на активни модули по гражданско образование в горните степени на началното образование и в основното образование. Тези модули следва да обхващат теми, свързани с това що е държавата, кои са нейните институции, как те могат да бъдат в полза на гражданите и какви са основните права и задължения на гражданите на Република България.
4. Въвеждането на подобна хибридна цел, която обединява приоритет 1 и 5 на Стратегията, е важна инвестиция в бъдещето, която в перспектива може да се окаже ключова за преодоляването на пропастта между младото ромско население и институциите в България, дължаща се на отношения, изградени на взаимно недоверие, страх и неразбиране.
5. Ако новият предмет Гражданско образование стане задължителен за периода на ранното юношество, с много по голяма сигурност може да се гарантира поетапно и последователно постигане в периода на обучение на основата цел – да бъде насърчавано хармонично съвместно съществуване и развитие на личностите и общностите.
6. Задължителното гражданско образование от IV до VII клас може да даде реална възможност за навременна подготовка на отделните млади хора и групи от млади хора да осъзнаят правото, възможността и, когато е необходимо, да търсят подкрепа, за да изразяват свободно своите виждания, да допринасят и да влияят на вземането на решения в обществото по въпроси, които ги засягат, както и да бъдат активни в рамките на демократичния живот на различните етнически общности.
7. На фона на кризата на демокрацията и растящия екстремизъм в Европа гражданското образование трябва да влезе навреме в класната стая като задължителен предмет, за да се даде подходящ старт още в ранното юношество за готовност и способност за гражданско мислене, което е подготвено да се противопоставя на всички форми на дискриминация.
8. Необходимостта от осведоменост на младите хора за тенденциите в европейския демократичен живот изисква ранно познание за основополагащите ценности на демокрацията, което ще им позволи и разбиране на новите предизвикателства пред ЕС, които изискват компетентно съ-участие, като напр. следните:
· От април 2012 г. насам европейските граждани са представили над 72 инициативи в областта на антирасизма, околната среда, правата на животните, абортите, търговските споразумения, образованието, Брекзит, правото на глас на гражданите и много други въпроси;
· На 8.10.2020 г. от Международния алианс за възпоменание на Холокоста за първи път бе приета правно необвързваща работна дефиниция за антиромска дискриминация (антиджипсизъм) след многогодишен натиск.
· „Европейската гражданска инициатива за защита на малцинствата“, която стартира през 2013 г., подкрепена с 1 млн. подписа на европейски граждани, в момента е внесена в Европейския парламент и предстои ЕК да докладва необходимата за приемането й резолюция след 7 години граждански натиск.
9. Задължителното Гражданското образование за ученици от IV до VII клас е подготовка на ученика за завършване на средното образование с формиран мироглед и гражданско мислене, което ще се развива и задълбочава в следващите етапи на образование, изграждане на характери и дори в някои случаи може да предотврати ранното отпадане от училище на учениците на ромската общност.
10. През 2019 г. проучване Flash Eurobarometer установи, че младите европейци са все по-малко склонни да се присъединяват към традиционни форми на гражданско участие (главно такива, основани на представителната демокрация) и все повече се ориентират към алтернативни форми на участие – преминавайки от структурираните йерархични модели към по-мрежови и разнообразни сектори, като граждански активизъм, доброволчество в съответните общности, онлайн активизъм, климатичен активизъм, индивидуален инициативи в полза на конкретна кауза или решаване на конкретен проблем. „Младежкото гражданско общество и неговите членове също са във време на преход“ – се казва в анализите от проучването. Гражданското образование със задължителен старт от ранното юношество в българската образователна система би било в състояние да осигури добавена стойност към стандартите на образованието, но освен това да подпомогне млади хора от етнически малцинства, хора в социална изолация, неравностойно положение по отношение на социалното положение на мнозинството, с по-ниски образователни постижения, незащитени от дискриминация и по-склонни към социална маргиналност, да се включат в моделите на живот на конкретни социални групи, но не непременно само по начините, които в момента преобладават, а с иновативни политики, новаторски подходи, нов практически опит и дори необходимост от промяна на фокуса на приетите цели и мерки в Плана за действие на Националната стратегия.
Светът има вече опит, когато юноши под 15 години участват в граждански протести, вдъхновяват протести за климата или се борят срещу расизма и езика на омразата. Въвеждането на по-задълбочени модули по гражданско образование в ранните училищни степени ще бъде стратегически инструмент за подготовката на учениците за сериозните дискусии, свързани с все по-турбулентния свят, за да не стават те жертва на фалшивите новини, популизма и страха от другия.
[1] Цитирана е черновата на Доклада, изработен от БАН и предоставен за коментари на членовете на НССЕИВ на 08.11.2020 г.
