Днес в Народното събрание, на първо четене, бяха приети изменения в Закона за здравето във връзка с пандемичната обстановка. За съжаление, този законопроект не е изключение от поредицата лоши законодателни актове, чиито брой се увеличава с всеки нов състав на парламента. Законодателният процес страда от редица дефицити, а като към тях се прибави и непознаването на законодателните техники, резултатът води до слаби и противоречиви закони. През последните години стана практика същностни промени да се правят чрез преходни и заключителни разпоредби, какъвто е случаят и със Закона за здравето.
Друга илюстрация е Законът за съдебната власт. Към края на 2019 г. 59 пъти са предприемани опити за изменение на приетия през 2007 г. ЗСВ. Общо 51 от тези инициативи се превръщат в успешни изменения, което прави средно по над 4 поправки годишно! Най-многобройни са измененията в ЗСВ, направени чрез законопроекти за изменение на друг закон – общо 32. Този способ се използва за хармонизиране на законодателството, но честотата, с която той се прилага по отношение на ЗСВ подсказва, че е възможно зад това да се крият и други намерения.
Особено устойчива, след 2011 г., е тенденцията за изменение на ЗСВ чрез преходни и заключителни разпоредби в други закони. Тя говори както за лошо качество на законодателния процес, осъществяван от Народното събрание, така и за утвърдено отношение на нормотворците към омаловажаване на значимостта на съдебната власт и реформите, които се осъществяват в нея.
По отношение на това кой орган колко пъти е инициирал промени в ЗСВ се наблюдава относителен паритет между законодателните инициативи на Министерски съвет и тези, дошли от народните представители. За разглеждания период през Министерски съвет са внесени 11 законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ, докато тези, внесени от народни представители са 13.
От БИПИ направихме и количествен контент-анализ на промените в ЗСВ чрез кодиране и статистическа обработка на всяко изменение на ЗСВ по ключови думи. Обработен е голям масив от данни. Данните са категоризирани по признаци като: 1) тип промяна; 2) орган, за който се отнася промяната; 3) година на приетата промяна.
Както се вижда от инфографиката, най-често промени в ЗСВ са се извършвали по отношение на Висшия съдебен съвет. Това има своята логика. ВСС е върховният административният орган на съдебната власт, натоварен е с представителството на съдебната власт, с отстояване на нейната независимост, с кариерното израстване и дисциплинарното производство на магистратите, с атестирането на тяхната работа, а след измененията в Конституцията от 2015 г. и с управляване на собствеността на съдебната власт. От създаването на ВСС като постоянно действащ орган, тенденцията е към постепенно разширяване на неговите правомощия.
Въпреки че ВСС е най-реформираният орган, спрямо представените данни, поредицата от скандали, продължаващата липса на обществен и политически консенсус за начина на структурирането му, противоречивата практика при вземането на кадрови решения, оставят висящ въпросa доколко тези промени са ефективни. Още един факт, който ясно се подчертава от данните е, че концентрацията на законодателните промени през годините е била предимно върху съда и в по-малка степен върху прокуратурата и следствието. Кумулативно погледнато, промените за съда са 31,4%, а за прокуратурата – 20,2%. Данните ясно показват, че делът на промените в ЗСВ за съда спрямо прокуратурата се различават в значителна степен. В този контекст, не е случаен и факта, че международни институции и партньори на България (Европейска комисия, Венецианска комисия, ЕСПЧ и др.) критикуват недовършената реформа на прокуратурата.
Последната инфографика показва промените в Конституцията по отношение на съдебната власт и годината на тяхното приемане.
*Данните, които са използвани в инфографиките, са извлечени от анализа „Преглед, инвентаризация и каталогизиране на законодателните инициативи и промени, свързани със съдебната реформа в България“. Целият анализ може да прочетете ТУК. Анализът е резултат от изпълнението на проекта „Инструментариум за базиран на данни граждански мониторинг и контрол на реформата в съдебната система“, финансиран по ОПДУ (BG05SFOP001-3.003-0037-C01), който се изпълнява от „НПО Линкс“, а БИПИ е партньор по проекта.
