УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С конституирането на 52-рото Народно събрание пред Вас отново стои въпросът за начина, по който парламентът организира и провежда процедурите за избор на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание. Български институт за правни инициативи многократно е поставял този въпрос пред предходни състави на парламента, тъй като той има пряко отношение към върховенството на правото, институционалната стабилност и доверието на гражданите в публичната власт.
В близо 15-годишния ни опит с независим мониторинг на назначенията в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, сме натрупали задълбочена представа за това как да се реформират процедурите, за да отговарят на високи стандарти за публичност и прозрачност.
Настояваме при приемането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде предвиден ясен, устойчив и специализиран механизъм за подготовка и провеждане на процедурите за избор. В центъра на този механизъм следва да бъде създаването на отделна специализирана парламентарна комисия по избора на органи, която да има постоянен фокус върху тези процедури, да следи изтичането на мандати, да подготвя график за изборите, да изработва процедурни правила и да гарантира, че всяка процедура се провежда при еднакви стандарти за публичност, прозрачност, почтеност и конкурентност.
Практиката на последните парламенти ясно показа, че когато изборите на ключови органи се провеждат фрагментарно, без единен стандарт и без специализиран парламентарен капацитет, резултатът е забавяне, формализъм, политическо договаряне извън публичния процес и намалено доверие в избраните лица, които прерастват в дефицит на институционалната легитимност.
Поради това БИПИ счита, че в ПОДНС следва да бъдат включени единни правила за издигане на кандидатури, публично оповестяване на документи, проверка на допустимостта и почтеността, представяне на концепции, изслушване на кандидатите и провеждане на избора. Тези правила не следва да се изработват отделно и ad hoc за всяка процедура, а да бъдат част от общ парламентарен стандарт, приложим към всички избори на органи, доколкото специалният закон не предвижда друго.
Единните правила трябва да гарантират, че номинациите са мотивирани и публично обосновани, кандидатите представят ясна концепция за управление или участие в съответния орган, гражданските организации, професионалните и академичните общности имат реална възможност да представят становища и въпроси, а народните представители разполагат с достатъчно информация за професионалните качества, независимостта, публичната репутация и почтеността на кандидатите. Има предвидено и достатъчно време за организиране, провеждане на избора и изслушване на кандидатите. Само така изборът може да излезе от логиката на партийното разпределение и да се приближи до логиката на компетентност, отговорност и публична отчетност.
Особено важно е специализираната комисия по избора на органи да не бъде възприемана като формално звено, а като гаранция за последователност и институционална памет. Тя следва да осигурява предварителна подготовка на процедурите, публичност на всички документи, реално обсъждане на кандидатурите, проследимост на мотивите и участие на гражданското общество. Нейното създаване би било конкретна и измерима стъпка към по-добро качество на парламентарните назначения.
Тази промяна е от изключителна обществена значимост. Изборът на членове и ръководители на независими органи, регулатори, контролни и надзорни институции не е вътрешен парламентарен въпрос. Чрез тези избори Народното събрание влияе върху цели обществени сектори, върху системата на взаимен контрол между властите, върху антикорупционната среда, върху съдебната система и върху доверието в държавността. Затова процедурите трябва да бъдат организирани така, че да произвеждат доверие, а не съмнение.
Обществото има ясно очакване за повече прозрачност, почтеност и отчетност в институциите. Това очакване беше потвърдено и чрез гласуването на 19 април, което постави пред 52-рото Народно събрание отговорността да покаже, че разбира причините за ниското обществено доверие и е готово да отговори с конкретни институционални решения. Ключови ще бъдат проведените процедури за Висш съдебен съвет и Инспекторат към ВСС, но принципната логика как трябва да се провеждат те не следва да се различава от начина, по който парламентът ще подхожда към избора на органи.
Оставаме на разположение да предоставим експертна подкрепа и конкретни предложения при обсъждането на текстовете в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
