До: Г-жа Лаура Кодруца Кьовеши
Главен прокурор на Европейската прокуратура (EPPO)
За сведение: Г-н Андрес Ритер Заместник-главен европейски прокурор Европейска прокуратура (EPPO)
КОПИЕ ДО:
1. Г-Н МАЙКЪЛ МАКГРАТ Европейски комисар по демокрация, правосъдие върховенство на закона и защита на потребителите, Европейска комисия
2. Г-ЖА ХЕНА ВИРКУНЕН Заместник председател, технологичен суверенитет, сигурност и демокрация Европейска комисия
3. Г-Н МАРОШ ШЕФЧОВИЧ Европейски комисар по търговия и икономическа сигурност, междуинституционални отношения и прозрачност Европейска комисия
4. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА LIBE Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Европейски парламент
5. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА DRFMG (Група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права) Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) Европейски парламент
6. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ВЕНЕЦИАНСКАТА КОМИСИЯ Съвет на Европа
7. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЕКРЕТАР НА GRECO (Група на държавите срещу корупцията) Съвет на Европа
ДАТА: 30 март 2026 г.
МЯСТО: София, България
ОТНОСНО: Официален доклад заинституционален натиск, възпрепятстване на правосъдието и заплахи срещу европейски прокурор в Република България
ПРЕДМЕТ: Искане за упражняване на правото на компетентност и започване на разследвания по член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939 относно координирани действия от високопоставени български длъжностни лица за подкопаване на независимостта на Европейската прокуратура
ОТ
Коалиция от български неправителствени организации (НПО), посветени на защитата на правата на човека, върховенството на закона и борбата срещу корупцията на високо равнище (пълен списък в края)
УВАЖАЕМА Г-ЖО ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Официално Ви уведомяваме за изключително сериозен въпрос, свързан със систематичната институционална кампания срещу г-жа Теодора Георгиева и последващото възпрепятстване на разследванията за злоупотреба с фондове на Съюза в Република България.
Добре известно е, че г-жа Теодора Георгиева беше назначена за европейски прокурор в Европейската прокуратура (EППО) през 2020 г. След няколко години на тази длъжност колегиумът на ЕППО призна Георгиева за виновна в сериозно нарушение и започна процедури за нейното уволнение. Преди това г-жа Георгиева беше отстранена във връзка с действията ѝ по разследването на разширяването на газохранилището „Чирен“ в България. Впоследствие Георгиева публично обвини Делян Пеевски, лидер на парламентарната група „Движение за права и свободи – Ново начало“. Тя твърди, че, в нарушение на националното законодателство, е била подложена на натиск и заплахи от страна на Пеевски, както и от Емилия Русинова, прокурор в Софийската градска прокуратура, и Борислав Сарафов, временно изпълняващ длъжността главен прокурор.
На 6 март в прессъобщение на Министерството на правосъдието беше обявено, че служебният министър Андрей Янкулов е предприел поредица от действия вследствие на сигнал, подаден от г-жа Теодора Георгиева. В сигнала се твърди, че е имало натиск, заплахи и опити за подкопаване на авторитета на ЕППО от страна на висши представители на прокуратурата и от политически лидер, санкциониран за корупция от САЩ и Обединеното кралство, за когото се приема, че е Делян Пеевски. Сигналът свързва действията на Георгиева в разследването относно разширяването на газохранилището в Чирен с разпространението на видеозапис от среща през 2020 г. между нея и Петьо Петров, известен като „Еврото“, проведена в неговия вече затворен завинаги ресторант „Осемте джуджета“. Според доклада тя е била доведена на срещата с Петров от прокурор от Столичната прокуратура, който изглежда е Емилия Русинова. Георгиева твърди, че записите са били манипулирани, извадени от контекста и разпространени от членове на прокуратурата, за да се внуши наличието на компрометираща връзка и да се прикрие присъствието на Русинова. В сигнала се твърди още, че временният главен прокурор е разпространил невярна информация до „други европейски прокурори“, твърдейки, че има доказателства, че Георгиева е взела подкуп. В него се споменават и отправените срещу нея заплахи и се подчертават опасенията ѝ за личната ѝ безопасност. По искане на министъра на правосъдието министърът на вътрешните работи Емил Дечев препрати доклада до Главната дирекция за борба с организираната престъпност и предостави определена охрана на г-жа Теодора Георгиева. Г-н Дечев заяви, че решението му е свързано и със събития, засягащи г-жа Георгиева от миналата година. Той отбеляза, че след като тя направи публични изявления за трудности при сътрудничеството с конкретни държавни органи, в дома на майка ѝ избухна пожар, който трагично отне живота ѝ.
Ден след появата на тези съобщения Георгиева се появи в предаването „На фокус“ по телевизия „Нова“, където повтори подробностите от жалбата си. Тя заяви, че след като е установила конкретни обстоятелства, свързани с предполагаеми злоупотреби при изпълнение на служебни задължения, е изпратила сигнала до министър Янкулов. Георгиева спомена доклад, разпространен през 2023 г. от името на Петьо Петров, в който се твърдеше, че той редовно я е подкупвал. Тя заяви, че твърденията са изцяло измислени. Тя повдигна и въпроса за смъртта на майка си, като твърдеше, че пожарът в къщата всъщност е бил убийство. Тя също така поддържа тезата, че досъдебното производство третира случая като убийство. Георгиева сподели, че е получила заплаха, в която се посочва, че ще бъде „размазана от медиите“, ако не „спре“ разследването си относно газохранилището „Чирен“ и евентуалното повдигане на обвинение срещу определено лице, което изглежда е бившият министър на енергетиката и изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Тя получила заплахата чрез „посредник“, но смята, че тя произхожда от Делян Пеевски, и заяви, че може да се позове на различни индикатори, за да потвърди това. Скоро след смъртта на майка ѝ и получената заплаха, беше разпространен видеозаписът с нея и Петър Петров. Тя твърди, че разполага с „конкретна“ информация, която сочи, че записът е бил изпратен от кабинета на временния главен прокурор. По отношение на записаните срещи с Петър Петров, тя потвърди, че на кадрите наистина е тя. Тя обясни, че срещите са се състояли след приключването на конкурса за длъжността в ЕППО. Споменатата прокурорка Русинова започнала да я притиска да оттегли кандидатурата си. Считайки това за странно, тя е отишла на срещата с Русинова, която ѝ казва, че срещата е с човек, „който знае как протича конкурсният подбор“. Георгиева заяви, че никога не е приемала подкуп от Петров, и спомена, че смята, че и Русинова е била съучастник в тайния запис. Тя твърди, че към момента на записа не е познавала лично Петър Петров, нито е знаела кой е той.
Едно от лицата, които Георгиева идентифицира, политическият лидер Делян Пеевски, скоро отговори агресивно с поредица от неоснователни обвинения срещу нея. Пеевски обяви, че е подал жалба до т.нар. ad hoc прокурор (т.е. прокурорът, отговарящ за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор), както и до Софийска градска прокуратура и Европейската прокуратура, относно „лъжливите обвинения, изфабрикувани във фалшив доклад от Георгиева“. Той заяви, че е подал още една жалба до Софийската градска прокуратура във връзка с коментари, направени в подкаст от служебния министър Дечев. Дечев предложи Главната дирекция за борба с организираната престъпност да разпита Пеевски във връзка със сигнала, подаден от Георгиева. По същество обвиненията на Пеевски са силно популистки по характер – той твърди, че Георгиева е в „мрежата на Сорос“ и „част от кликата на Прокопиев“, български предприемач, използван като плашило от популистките партии в страната, за да демонизират медиите, собственост на Прокопиев. Пеевски също така се опитва да свърже Георгиева с широко разгласената трагедия в Петрохан и да я асоциира с опозиционна партия.
На 10 март прокуратурата издаде прессъобщение, в което коментира разкритията на Георгиева, като публикува документи от досъдебно производство. Тези документи включват показания на свидетели, твърдящи, че Петър Петров е замесен в непрозрачното назначаване на високопоставени магистрати, включително самата Георгиева. Това развитие е особено забележително, като се има предвид, че преди година не бяха повдигнати обвинения, когато Софийската градска прокуратура прекрати предишно разследване срещу магистрати, за които се твърдеше, че са под незаконното влияние на Петров. В документите, представени от прокуратурата, се посочва, че „въз основа на проведените до момента разпити има доказателства, подкрепящи обосновано подозрение за участието на г-жа Теодора Георгиева в престъпно деяние, целящо извличане на незаконни финансови облаги чрез приемане на нерегламентирани плащания в размер на 10 000 лева като „гост“ на Петров, на 25-то число от всеки месец от 2019 до 2020 г.“. Провокиран от тези твърдения, министър Янкулов издаде изявление същия ден, в което постави под въпрос защо лицето, т.е. Георгиева, не е било официално обвинено, въпреки „основателното подозрение“ за корупция, което се предполага, че съществува от почти една година. Той постави под въпрос и целта на събирането на доказателства, ако те няма да бъдат използвани в наказателно производство за установяване на наказателна отговорност, особено когато сочат за извършване на престъпление. Според Янкулов това непредприемане на наказателно преследване създава дълбоко тревожно впечатление, че подобни производства се използват като оръжие за скрити мотиви, като публично очерняне, заплашване и дискредитиране. Опасенията относно инструментализирането на тези доказателства бяха подсилени от начина, по който прокуратурата представи наличните документи и като цяло изрази публичната си позиция. Въпреки че главният прокурор на ЕС поиска информация относно г-жа Георгиева от временния главен прокурор през 2023 г., в продължение на две години нямаше официален отговор, докато най-накрая не бяха започнати досъдебни производства през 2025 г. Прокуратурата също така твърди, че няма разследване или обвинителен акт за дейността на Петров по предоставяне на пари на г-жа Георгиева. Записите от ресторанта, където са се състояли срещите между г-жа Георгиева и г-н Петров, не показват такова предаване на пари. Разкритите документи показват, че разследването срещу Георгиева се основава изцяло на свидетелски показания, в които се твърди, че са правени месечни плащания от 10 000 лева. Твърденията не са подкрепени с доказателства, включително финансови следи или криминалистични данни. Г-жа Георгиева никога не е била официално разпитвана от българската прокуратура. Освен това служебният министър на правосъдието обяви, че документите, публикувани от прокуратурата, пропускат важни подробности — номерът на наказателното производство, самоличността на наблюдаващия прокурор, конкретните дати на кореспонденцията и текущото състояние на разследването. Накрая, има основателни причини да се подозира, че свидетелите срещу г-жа Георгиева може да са били инструктирани или да дават лъжливи показания.
Тези обстоятелства сочат за координирана институционална кампания срещу Георгиева. Въпреки липсата на достатъчно доказателства, че тя някога е приемала подкупи или е била замесена в корупция на каквото и да е ниво по време на работата си в ЕППО, българските власти, и по-специално прокуратурата и споменатият по-горе Делян Пеевски, очевидно правят много публични опити да я сплашат, което представлява и сериозен риск за нейната лична безопасност.
В светлината на тези сериозни събития и ясните доказателства за институционално завладяване, ние призоваваме Европейската прокуратура (EППО) да предприеме незабавни и решителни действия.
Съгласно член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939, ЕППО има право да упражни компетентността си или да започне разследвания на престъпления, които са неразривно свързани с престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза. Горепосочените факти сочат категорично, че действията, предприети от временно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, временно изпълняващата длъжността Софийски градски прокурор Емилия Русинова и политическата фигура Делян Славчев Пеевски, вероятно представляват координирани усилия за възпрепятстване на правосъдието и подкопаване на оперативната независимост на ЕППО, както и нарушават задължението на държавата членка да сътрудничи добросъвестно на съдебните органи на Съюза.
Нападението срещу европейски прокурор трябва да бъде оценено в светлината на утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Съдебната практика на Съда, по-специално делото Åklagaren срещу Hans Åkerberg Fransson (C-617/10, §19, §21, §25, §26), разгледано заедно с делото Италия срещу Ivo Taricco и други (C-105/14, §36–37) и съдебната практика относно независимостта (например European Commission v Poland, C-619/18 §112 - 113), установява, че член 325 от ДФЕС задължава държавите членки да противодействат на незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, чрез ефективни възпиращи мерки и, по-специално, ги задължава да предприемат същите мерки за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Институционалната независимост означава защита от външен натиск, включително политическо влияние и институционален натиск. Националните практики не трябва да създават системен риск от безнаказаност.
В настоящия случай проектът „Чирен“ засяга ресурсите на ЕС и попада в обхвата на член 325 от ДФЕС (Fransson, §21, §25). Всеки външен натиск върху прокурорските органи, участващи в такова правоприлагане, подкопава задължението за защита на финансовите интереси на Съюза и може да представлява нарушение на член 325 от ДФЕС.
Насочването на атаки срещу европейски прокурор чрез нападки срещу репутацията му, процедурен натиск и разпространяване на непотвърдени твърдения представлява пряка намеса в независимостта на ЕППО. Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, а именно член 6: ЕППО и нейните членове са независими и не търсят нито приемат инструкции от никакъв външен източник; и член 5, параграф 6: Държавите-членки подкрепят и съдействат на ЕППО в нейните разследвания. Използването на репресивни механизми за публично компрометиране, както се вижда в делото „Гутсанови срещу България“ (ЕСПЧ 34529/10), нарушава задължението на държавата да се въздържа от злоупотреба с власт. Насочването срещу европейски прокурор е по същество намеса в самата ЕППО и нарушение на задължението за лоялно сътрудничество.
Ето защо ние изискваме следното:
1. Започване на разследване срещу висши български длъжностни лица: Призоваваме ЕППО да поеме юрисдикция върху разследването относно твърденията за натиск, заплахи и престъпно поведение от страна на временно изпълняващия длъжността главен прокурор, прокурора на Софийска градска прокуратура и Делян Пеевски. Систематичното тормозене на г-жа Георгиева е пряко свързано с работата ѝ по разследването за разширяването на газохранилището в Чирен – проект, засягащ значителни интереси и средства на ЕС. Опитът да се повлияе на европейски прокурор с цел защита на национални политически и икономически фигури (като бившия министър Владимир Малинов) попада изцяло в мандата на ЕППО за разследване на престъпления, които застрашават интегритета на прокуратурата.
2. Признаване на институционалния вакуум по отношение на разследването на главния прокурор: От решаващо значение е да се подчертае, че към момента в България няма функциониращ независим механизъм за разследване на главния прокурор. Няма ефективен и надежден път за разследване на главния прокурор, въпреки фигурата на специален прокурор, избран за тази цел. Освен това самата легитимност на мандата на г-н Сарафов се оспорва, тъй като той продължава да заема длъжността временно по начин, който заобикаля конституционните и законодателните изисквания. Това създава състояние на пълна безнаказаност, при което лицето, срещу което се води разследване, контролира административния апарат на прокуратурата.
3. Разследване на възпрепятстването на делото „Чирен“: Кампанията през пролетта на 2025 г. срещу г-жа Георгиева е оказала пряко и възпиращо въздействие върху разследването на газохранилището „Чирен“ и евентуалното повдигане на обвинение срещу Владимир Малинов. Като използва като оръжие изтекли (и според твърденията манипулирани) записи и подготвени свидетелски показания, българската прокуратура ефективно е отклонила процес, ръководен от Европейската прокуратура. Това представлява неразривно свързано престъпление по смисъла на член 22, параграф 3 от Регламент 2017/1939, тъй като дискредитирането на европейски прокурор е основният инструмент, използван за възпрепятстване на възстановяването на средства на Съюза и на преследването на корупция на високо равнище.
4. Проверка на стагнацията в разследването по делото „Чирен“: Накрая повдигаме спешния въпрос защо разследването на газохранилището „Чирен“ не е дало осезаеми резултати след процедурата по отстраняване и последващото уволнение на г-жа Георгиева. Внезапното спиране на напредъка след нейното отстраняване засилва подозрението, че нейното неправомерно поведение е било претекст за неутрализиране на единствения прокурор, готов да се противопостави на укрепените интереси на Делян Пеевски и неговите сътрудници в изпълнителната власт.
5. Сериозна загриженост относно личната безопасност и физическата неприкосновеност на г-жа Георгиева: Освен институционалните и правните последици, ние трябва да изразим дълбоката си тревога относно личната безопасност на г-жа Теодора Георгиева. Трагичната и подозрителна смърт на майка ѝ при пожар в къща – след публичните разкрития на г-жа Георгиева за липсата на съдействие от страна на българските власти – не може да се разглежда като просто съвпадение. Това събитие, съчетано с изричните заплахи, че ще бъде „смазана“, и целенасоченото изтичане на записи от кабинета на временния главен прокурор, сочи към ясна и непосредствена опасност. Призоваваме ЕППО да разгледа всички налични международни механизми за защита на свидетели, за да гарантира физическата ѝ неприкосновеност, тъй като животът ѝ изглежда е изложен на риск поради нейната служба за Европейския съюз. Въпреки че основният мандат на ЕППО е свързан с финансови престъпления, тя може да разследва „неразривно свързани“ съпътстващи престъпления. Ако разследване на финансово престъпление разкрие смърт или изтезания, ЕППО има задължението да гарантира, че тези факти се разследват или се препращат към съответните органи за ефективно разследване, както се изисква съгласно членове 2 и 3 от Европейската конвенция за правата на човека, както и съответните член 2, член 4 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС.
6. Алтернативно искане за заместване съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939: Предвид факта, че г-жа Теодора Георгиева е временно или постоянно неспособна да изпълнява задълженията си, ние официално искаме прилагането на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939. Призоваваме главния европейски прокурор да назначи друг европейски прокурор, който временно да замести г-жа Георгиева и да поеме надзора върху стратегическите разследвания, които понастоящем са изложени на риск (по-специално проекта за разширение на газохранилището в Чирен). Тази мярка е от съществено значение за предотвратяване на системния риск от безнаказаност и за гарантиране, че разследването е защитено от продължаващата намеса на българската прокуратура и политическите фактори.
Европейската прокуратура беше създадена именно, за да се намесва, когато националните власти не са в състояние или не желаят да преследват престъпления, засягащи Съюза. В България властите не просто не желаят да го направят; те активно съучастват в възпрепятстването на работата на европейския прокурор. Вярваме, че ще предприемете необходимите стъпки, за да гарантирате спазването на върховенството на закона и че отговорните за тези тактики на сплашване ще бъдат подведени под отговорност.
С уважение,
Български хелзинкски комитет
Фондация „Български институт за правни инициативи“
Фондация „Антикорупционен фонд“
Фондация „Европрава“
Институт за пазарна икономика
Български адвокати за правата на човека
