Промените в съдебната система не трябва да спират
При засилен интерес се проведе дискусията „Върховенство на правото в Европейския съюз и състояние на съдебната система в България“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която бе организирана от Катедра „Международно право и международни отношения“ и Български институт за правни инициативи на 2 юли 2025 г.
Доц. Христо Христев посочи изключително важната роля на правото на ЕС за независимостта на съдебните власти в държавите членки, включително и по отношение на България. В изказването си той анализира и решението на Съда на Европейския съюз от 30 април т.г. по съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23, с което съдът се произнесе, че противоречи на правото на ЕС органи като Инспектората към Висшия съдебен съвет да функционират след изтичане на мандатите на членовете им, при законодателни дефицити и липса на ясно и точно регламентиране на правомощията им в условия на изтекъл мандат. Според доц. Христев това решение на СЕС се отнася не само за съдебния инспекторат, но и за самия Висш съдебен съвет. Той приведе и примери от Кралство Испания, където също е имало проблем с избора на съдебен съвет, но там чрез нормативна уредба тези въпроси са решени и призова такава промени да се направят и в България.
В изказването си съдия Атанас Атанасов от Апелативен съд – София и председател на Съюза на съдиите в България подчерта, че България трябва да постигне европейските стандарти по отношение на независимостта на съдебната власт, които ясно посочват, че органът, който отговаря за доброто управление на съдебната власт трябва да се избира преимуществено от магистрати. Съдия Атанасов посочи, че през годините промените в законодателството във връзка с конкурсите и атестирането на съдии не са сработили на практика. Той посочи и проблеми с практиката на командироване на магистрати, като рекордът се държи от съдия, който е бил командирован в продължение на 126 месеца в по-горен съд. Според съдия Атанасов промените в съдебната система трябва да продължат чрез изменения в Закона за съдебната власт, но Министерство на правосъдието остава пасивно.
Иван Брегов, ръководител на правната програма на Института за пазарна икономика, коментира бюджетните параметри на съдебната власт, позовавайки се на скорошно, задълбочено изследване на ИПИ. Д-р Брегов обърна внимание и на изобилната практика на Конституционния съд във връзка със самостоятелния бюджет на съдебната власт, като има 16 произнасяния на КС по тази тема. В момента бюджетът на съдебната власт е 1 млрд. и 300 млн. лева като продължава да расте. В бюджетната процедура по приемане на бюджета изцяло е изключено министерство на правосъдието.
Атанаска Дишева от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет разгърна широко поле от проблематика, засягаща функционирането, независимостта и ефективността на съдебната власт. Тя се застъпи за възможността да се правят граждански номинации за членове на ВСС. Г-жа Дишева призова да се преосмисли възможността за иницииране на дисциплинарни производства срещу магистрати и от други органи, тъй като това правомощие на ВСС е отнето през годините чрез законови промени.
Председателят на Народното събрание, доц. Наталия Киселова, също участва в дискусията. Тя посочи, че изтеклите мандати за всички органи, не само в съдебната система, са безотговорно поведение на поредица от парламенти. Според нея първо трябва да бъде променен съставът на Инспектората и Висшия съдебен състав и след това законът за съдебната власт. Не е необходимо да бъде променена процедурата по избор, защото това отлага изборите за поне след шест месеца. Относно конституционните промени тя заяви, че има нещо правилно в конституционната реформа и това е ограничаването на прокуратурата. Тя изрази мнение, че не следва да се правят конституционни промени в този парламент, тъй като при толкова анти-системни играчи резултатът би бил непредвидим.
Биляна Гяурова, директор на БИПИ и модератор на дискусията, обобщи множеството изказвания в залата на магистрати, юристи, народни представители и преподаватели и подчерта, че общото мнение е за продължаване на промените в съдебната система. Тя отбеляза и ролята на гражданските организации за това да не се позволява капсулиране на съдебната власт.
