ДО
Г-н Румен Александров
Заместник-министър на външните работи на Република България
Относно: Коментар по Концептуалния документ за участието на Република България е Конференцията за бъдещето на Европа
Уважаеми г-н Александров,
Най-напред бих искала да поздравя Вас и екипа на Министерство на външните работи за подхода при определяне участието и приоритетите на Република България в рамките на „Конференцията за бъдещето на Европа“. Структурата на самата инициатива предполага споделено участие на публичните институции и организациите на гражданското общество в определянето на приоритетите на Съюза и необходимите реформи.
Български институт за правни инициативи е организация, която от 15 години работи в областта на върховенство на правото, съдебна реформа, доброто управление и борбата с корупцията. От БИПИ осъзнаваме нуждата от конструктивен и равнопоставен диалог между институциите и гражданските организации, от който да се очертаят конкретни решения за общите проблеми.
По отношение на конкретните приоритети на България, описани в документа и изпратени ни за коментар:
1) Документът поставя последиците от COVID-19 както като основен проблем, но и като катализатор за реформи на ниво ЕС и на ниво национални държави, което считаме за правилно и логично. Най-вероятно се дължи на техническа грешка, но текстът на приоритети „COVID-19, превенция и управление на кризи“ и „Устойчивост/стратегическа автономност“ e идентичен. При управлението на кризата от COVID-19 (в нейния здравен, икономически и социален аспект) липсва посочването на действия за превенция и регулиране на корупционните рискове, свързани с безпрецедентните средства, които се и ще се използват за справяне с непосредствените препятствия и с възстановяването. Използваме случая, за да припомним, че редица международни организации препоръчаха специални действия, за да се гарантира, че общественият ресурс ще се инвестира по възможно най-ефективния и справедлив начин[1].
2) В частта за защита на основните европейски ценности смятаме, че е добре да се отбележи и защита на свободата на сдружаване и в частност на активното гражданско общество чрез формални /граждански организации/ и неформални /групи/ образувания. В различни държави членки се правят опити тази свобода да бъде ограничена и активни граждани и организации да бъдат подлагани на редица рестрикции до степен, която да ги откаже да се сдружават. Такива опити бяха правени и в България като и към момента не спират нападките към представители на гражданския сектор. Състоянието на гражданското общество се отчита и в новия механизъм за върховенство на правото като от следващата година, той ще бъде скрепен и с препоръки. В този контекст смятаме, че България следва да включи темата сред своите приоритети във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа като по този начин покаже значението, което отдавна на едно силно и развито гражданско общество като част от номенклатурата на една развита демокрация.
3) В частта с приоритета за защита на основните европейски ценности и върховенството на правото е отделено преимуществено внимание на новия механизъм за върховенство на правото, който е само един от инструментите по новата рамка. Въпреки че в документа се отправя призив за отпадане на механизма за сътрудничество и проверка с аргументи в посока административна натовареност, трябва да се посочи, че се преустанови изготвянето и публикуването на доклади по МСП за България, а решението за отпадането на механизма е на най-високо политическо ниво, поради липса на решение на Съвета, въпреки становищата на ЕК и ЕП за отпадането му. В приоритета липсва позицията на България по действието на службата на Европейския Главен прокурор, въпреки че България е една от страните-учредителки на европейската прокуратура. Липсва и становище на България по практическото приложение на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на ЕС при нарушения при прилагането на съвместно договорените правила и регламенти при дългосрочния бюджет 2021 г. – 2027 г.
В заключение, бихме искали да Ви благодарим отново за подхода при консултирането на документа. В готовност сме да предоставим нашата експертиза и в бъдеще.
[1] Вж. напр. БИПИ. Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19. Корупционни рискове и мерки при борбата с пандемията. С., 2021., достъпен онлайн: http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/BILI_ANALYSIS_COVID_19_SPENDING_F_1622644082.pdf
