В свое интервю Ноам Чомски разказва за детските спомени у дома, докато радиостанцията предава вечерните „разговори до камината“ на тогавашния президент Франклин Рузвелт (1933-1945). Майката на малкия Ноам неведнъж е била напрегната, „но щом Рузвелт започнеше да говори с онзи негов тих, сериозен глас, всичко се успокояваше.“^[1] Чрез своите автентични обръщения той успява да влезе в американските домакинства, внасяйки доверие и спокойствие в кризисните времена на Голямата депресия, а след това и през Втората световна война.

В началото на 30-те години на миналия век, когато Рузвелт стартира първия си мандат (1933), радиото в САЩ тепърва започва да се развива. Така, без каквито и да било медийни и аналитични филтри и цензура, Рузвелт се обръща директно към гражданите, адресирайки ключови въпроси за бъдещето на страната. Неслучайно той е човекът с най-много президентски мандати в американската история.

Защо ви разказваме това?

Понеже доверието, усещането за сигурност и търсенето на справедливост са големите рани на българското общество. Наред с това, единичните фигури с правомощия и действия, съсредоточаващи власт и контрол, будят траен обществен интерес. В този смисъл, не е без значение кой ни говори с „тих, сериозен глас“ от властовата си позиция, какво има и какво ни казва чрез своята „вечерна беседа“. Естествен инстинкт на обществото е да желае да комуникира с властовите говорители, да чуе тяхното послание, независимо от това дали същите се позиционират като палачи или като спасители на справедливостта, сигурността и институционалното доверие.

През изминалите месеци се развиха две важни събития, които погъделичкаха траекторията на справедливостта: изборът на главен прокурор и предстоящият избор на нов председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. След изтичането на 7-годишния мандат на Сотир Цацаров, длъжността главен прокурор ще бъде унаследена от Иван Гешев, настоящ заместник-главен прокурор. Казано иначе, Висшият съдебен съвет избра не нов, а следващ главен прокурор. Сотир Цацаров пък е номинацията на управляващото мнозинство за председател на антикорупционната комисия и макар да има конкурент, след изказването, че „господин Цацаров е това, което всички останали не са“ (Емил Димитров - Ревизоро), изборни изненади—още повече при избор с обикновено мнозинство—не се очакват.^[2] На практика, Цацаров има да довърши мандата на предходния председател на Комисията, чийто състав започна работа от 26 април 2018 г. и следва да приключи през 2024 г.

Опасно (почти недемократично) дълги са мандатите на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища у нас. Между другото, председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата, също се избират за срок от седем години. Такива управленски периоди от време са тежки и за носителя на съответния мандат, но и крият сериозни рискове от властови сраствания. Затова по-кратки мандати с възможност за преизбиране са разумен вариант, който гарантира и по-добра отчетност във времето. Такъв е подходът в Румъния и Полша например. В Литва и Украйна пък изборните процедури позволяват свободно кандидатстване чрез открити конкурси. Притеснителни у нас са не толкова състезанията с един кон, те са традиционни, а малкото коне, които препускат из различни състезания. Притеснително е, понеже конкурентната същност на процедурите на база качества и опит отстъпва пред витиевати дискусии, изискване и предоставяне на документи, които сами по себе си почти не допринасят за същината на процедурите по избор на висши държавни длъжности. Добавянето на кандидатури, за да има 1+ кандидати не е израз на състезателност. Състезателен дух има когато множество професионалисти се борят свободно и проактивно да заемат определена позиция.

И главният прокурор, и председателят на антикорупционната комисия per se, са от онези фигури в държавата, които могат да градят и да срутват доверие, но и да всяват страх. Независимо как и от кого са издигнати, от тях се изисква да се качат на своя управленчески трон въоръжени с високи нравствени качества и почтеност.^[3]  Следва да се отбележи, че когато настане време за слизане от престола, нравствените качества се очаква да бъдат на същата надморска височина, както и по време на самото издигане. Що се отнася до страховете, както е казал Рузвелт, единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.^[4]

___________________________________________

[1] Чомски, Н. 2018. Глобални недоволства. © БАРД.

[2] Изявлението е достъпно на Facebook страницата на ПП ГЕРБ: https://www.facebook.com/PPGERB/videos/970064973352873/ [19.11.2019].

[3] Вж. напр. чл. 8, ал. 2 ЗПКОНПИ; чл. 170, ал. 4 ЗСВ.

[4] First Inaugural Address of Franklin D. Roosevelt (March 4, 1933).