Изказване на Кристиан Таков на дискусия "Една година след промените в Конституцията - какво се случи и какво още е необходимо", организирана съвместно от Българския институт за правни инициативи и Съюза на съдиите в България на 18 декември 2016 г.
КРИСТИАН ТАКОВ: Благодаря на всички за много ценните идеи, които чухме от основните говорители, изнасящи тежестта на тази дискусия.
Искам без да повтарям нищо от техните разсъждения, само да се опитам да добавя идеи за няколко риска, които ми се струва, че биха били злотворни, ако се неглижират, и да насоча вниманието към опасности.
Първата такава „рискова“ идея е, че чрез чисто институционална реформа можем да решим изцяло един проблем. Това не е вярно. Без персонална компонента никоя институционална реформа няма да сработи, както и обратното, само с персонална компонента институционалната реформа ще е излишна, защото хората се разлагат постепенно, както виждаме и в историята на Висшия съдебен съвет.
Говорейки за персоналната компонента на реформата, имам предвид две посоки. Едната е за бъдещето, другата е за миналото.
Какво имам предвид под бъдещето?
Никъде не се споменава проблематиката на Националния институт на правосъдието. Боя се, че там ще затече, ако вече не тече от доста време, един много явен процес на възпитание на определени негативни, поне според мен, качества като съглашателство, примирение, удобство към началника и т. н. Това е едното, за което ми се струва, че виждам определени признаци, без да отправям конкретни обвинения, но не защото не ги знам, а защото няма да стигне времето.
Втората компонента на персоналния въпросе, че хората, които са сторили зло, бидейки избрани на важен пост, след това трябва да си понесат последиците от това, което са вършили.
Призовавам еднозначно за лов на вещици – моля да бъда разбран много добре – призовавам за лов на вещици. Разбира се, не за клада, днес има доста по-цивилизовани методи, по които някой, който е извършвал онова, което в древен Рим са наричали malum carmen incantare (да пееш зла песен), тоест да вършиш магия по синурите на съседската нива, тогава са го разчеквали между 4 коня, може да си получи заслуженото. В днешно време има други начини, както казах, по цивилизовани. Институциите не трябва да губят паметта си кой какви ги е вършил, когато е бил на власт. И след като той престане да е на власт и се опита да се върне по търлъци, това да му бъде припомнено.
Колеги, съжалявам, не виждам друг начин да се въздейства. Още веднъж, призовавам за лов на вещици.
Второто, което искам да кажа, е дребнаво може би. Инспекторатът имам чувството – аз много отстрани говоря, не познавам работата на Инспектората, съжалявам, тя е твърде специализирана и вероятно е огромна – но имам усещането, че резултатите от неговата дейност са резултат само от броене на срокове. Колко дела, колко забавяния, сумарно забавяне, поотделно забавяне, средно забавяне. Няма никакво значение колко са дебели делата, колко са тънки, еднотипни ли са, разнотипни ли са, какво му е било на човека в този момент и т. н. Качеството на съдебните актове струва ми се никога не е било засягано, поне не ми е стигало до ушите. Извинете, може би тук бъркам. Разбира се, качество на съдебен акт се мери много трудно.
Трети момент, на който искам да обърна внимание. Тъй като проф. (Екатерина) Михайлова подчерта, че прозрачността е изключително важна, аз съм напълно съгласен, или по-точно всъщност бях, допреди 2 години, проф. Михайлова. Защото прозрачността работи при едно необходимо условие и то е срам и страх. Там, където няма срам и страх, прозрачността е безсилна.
Доскоро тук беше Георги Ганев, все още е тук Нели Куцкова, ето това са два примера как при напълно прозрачна процедура наглостта просто взе връх. И какво от това като имаше прозрачност? Какво от това, че всички казаха „е, вече няма накъде”? И какво „вече”? Нищо не произтече.
Следващото нещо. В момента се говори за съдебна реформа. Някак си поради сбърканото заглавие в Конституцията се мисли само за съда, проблемът обаче наистина не е само в съда. Проблемът е и в прокуратурата. Колеги, адвокатурата обаче някакси всички сме я забравили, но тя е огромна част от язвата. Това е все едно да лекувате пъпка на бузата, а да забравяте, че кракът е гангренясал. Няма как с лоши адвокати, безконтролни и правещи всичко за някой лев, да се излекува цялата система.
Но, разбира се, като че ли най-проблемна в момента изглежда прокуратурата. Най-лесен изглежда като че ли съдът. Може би г-н Христо Иванов затова се е насочил навремето натам. Да започнем от най-лесното, така се прави в медицината при масови жертви, разбира се, спасяваме първо най-живите, след това тежките случаи.
И една последна бележка. Някакси не е системна забележката ми, но е важна. Струва ми се, че, така да се каже, злите сили успяват доста в това да противопоставят хората от София на тези извън София. Не го допускайте.