СЪДЕБНАТА РЕФОРМА: ЗАБРАВЕТЕ РУМЪНИЯ, ВИЖТЕ АЛБАНИЯ
От Янислав Атанасов, стажант в БИПИ и
Адв. Цветомир Тодоров, БИПИ
В началото на 2025 г. Борисов за пореден път обяви съдебната реформа за приключена. Саркастичната му бележка беше необходима заявка за сформиране на управляващата сега коалиция, на която така или иначе липсва друга особено принципна основа. Но Борисов не е сам в тези си разсъждения. През годините поне двама бивши министри на правосъдието твърдяха същото: съдебната реформа завършила - и то успешно. Поводи винаги се намираха. Опозиционер на всички градивни промени в съдебната власт винаги е бил и Делян Пеевски - политикът, за когото се смята, че има най-голямо влияние в съда и прокуратурата. Истината обаче е, че съдебната реформа в България не е приключила, защото тя никога не е започвала реално. Всички декларирани от политиците ни усилия през годините се оказаха точно това – празни декларации и най-вече имитация „за пред чужденците“. Показателна в това отношение е съдбата на последните промени в Конституцията на Република България от 2023 г. Най-съществените от тях, в частта за съдебната власт, бяха отменени от Конституционния съд през юли 2024 г., само два дни след като България официално бе похвалена за въпросните промени в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото.
В далечната 2014 г. един френски посланик хвърли бомба в блатото, като каза, че в българската съдебна система има „гнили ябълки“. Единствената видима промяна, която настъпи оттогава е, че днес гнилите ябълки управляват вече изцяло системата, изгубили всякакво чувство за лично достойнство и обществен срам. И няма как да е иначе, след като всеки опит за промяна бе опитомяван от политическия ни „елит“, който, разбира се, нямаше и няма никакво желание да създаде независима съдебна власт, която един ден току-виж решила да го разследва за злоупотреби.
Днес умората от безплодните десетилетни усилия за необратима реформа в съдебната власт е очевидна. Липсват и идеи в каква посока може да се продължи, така щото най-после съд, следствие и прокуратура да започнат да работят в полза на обществото, а не преимуществено да обслужват олигархични кръгове и авантюристи-опортюнисти като „Пепи Еврото“ и „Мартин Нотариуса“. Въпреки апатията и опитите за внушения от политици и придворни журналисти, че днес дори словосъчетанието „съдебна реформа“ е изпразнено от съдържание, 95 % от гражданите продължават да смятат, че промените в съдебната власт остават от ключово значение[1]. Този извод показва, че хората усещат, че справедливостта в обществото ни постепенно се превръща в химера, задушена от политически, чиновнически и полицейски произвол.
А можеше да е иначе. Румънският модел го показа. Румънската съдебна реформа стана синоним на успешно проведена структурна реформа в нашия край на Европа, която издърпа страната от финансовото и социално дъно. Тази реформа даде надежда на обикновените румънци, че обществото им има бъдеще. По-важно – върналото се правосъдие донесе вяра на румънските граждани, че те сами могат да коват съдбата си. Последното е крайно необичайна нагласа за нашия регион, където сме свикнали да мислим, че бъдещето ни, или както сме убедени в нашия български случай – участта ни, зависи само от фактори извън нас: от Великите сили; от батковците в историята; от световния заговор. Т.е. от всички други, само не и от самите нас. В България, разбира се, това мрачно безсилие се подхранва с любезното, хибридно и небезкористно съдействие на телевизионни и ютуб анализатори, говорители, образователни псевдоексперти и политици-демагози, но това е друга тема.
Резултатите от десетилетната съдебна реформа в Румъния са очевидни. Хиляди високопоставени длъжностни лица са изправени пред закона и получават ефективни присъди за корупция, кражба на публични средства, пране на пари и злоупотреба със служебно положение. В това число влизат стотици кметове и областни управители, десетки народни представители и министри, съдии, прокурори и дори бивш министър-председател. Друг румънски премиер избегна присъдата за пране на пари, след като получи сръбско гражданство. Разбира се, румънският модел на съдебна реформа не е лесно разбираема, красива приказка. Напротив. В процеса на изчистване на страната от корупцията по високите етажи сътресения има и в съдебната власт, и в политическата система, и в службите за сигурност, поради което нестабилността винаги е на ръка разстояние. Само че реформата изглежда вече е свършила най-важното – върнала е достойнството, самочувствието и вярата на румънските граждани. Последното ясно пролича при двойно проведените президентски избори тази година.
Днес румънската Антикорупционна агенция, острието на съдебната реформа, е намалила броя на арестите, но за сметка на това работи преимуществено по откриване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. За тази цел е развила потенциал за преследване на откраднати публични средства, укрити дори в най-актуалните дестинации за пране на пари в Югоизточна Азия. Значителното намаляване на корупцията даде видим тласък на икономиката в Румъния, като доказателство за това е фактът, че през годините десетки фирми преместиха своята дейност от България в Румъния. Неслучайно през 2024 г. страната изпреварва по брутен вътрешен продукт на глава от населението не само България, но и Гърция, Португалия и Словакия. Изпревари и Унгария, което е много важно за самочувствието на румънците, защото се случва за пръви път в историята въобще. Поради това днес в нашата северна съседка се шегуват, че не очакват никакви проблеми с унгарското население в Трансилвания, защото унгарците в Румъния сега живеят по-добре и свободно от тези в Унгария на Виктор Орбан.
Помните ли как преди години българските политици обичаха да ни сравняват с Румъния. Днес не го правят, защото това просто не е възможно. Разликата между страната със случила се съдебна реформа (Румъния) и тази, с имитирана такава (България), е огромна.
Примерът на Румъния обаче може да се окаже заразителен за Албания. Малката адриатическа страна винаги е била любима за сравняване на българите, особено в моментите, когато попрекипялото ни национално его е имало нужда от самочувствие. Само че може да се окаже, че скоро Албания, подобно на Румъния, също ще бъде неблагодарен пример за нас. Вярно, днес в Тирана в строеж има три пъти повече безсмислено високи сгради, отколкото в значително по-голямата по население София, което обикновено е ясен знак за прегряла от корупция икономика и пране на пари. Само че, за разлика от България, Албания показва желание да скъса с това с настоящото си положение. Страната в момента е по средата на не по-малко радикална съдебна реформа от тази, преживяна от Румъния, през последното десетилетие и половина. В резултат на тази реформа стотици албански съдии вече са уволнени, а срещу десетки високопоставени политици и магистрати (в това число двама бивши президенти, министри, настоящия кмет на столицата Тирана и дори бивш главен прокурор) има осъдителни присъди или се водят наказателни дела срещу тях .
В сърцето на албанската съдебна реформа стои така нареченият ветинг. Ветингът или ако използваме описателния превод – проверката за пригодността на магистратите, е процес, който в България никога не е имал паралел. Най-точно ветингът може да се оприличи на лустрация, но за разлика от лустрацията, която се проведе във всички бивши социалистическа страни от Източна и Централна Европа (без България, разбира се), ветингът в Албания не се провежда на принципа на политическа принадлежност към бившата комунистическа партия и тайните служби за терор, а въз основа на показаните професионални умения и…корумпираност. Целта му е изкореняване на корупцията и възстановяване на доверието в съдебната власт.
Албанската съдебна реформа е част от процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз, започнал официално през юни 2014 г. при условия, сред които са и промените в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност в държавата. Впрочем пред България някога стояха същите изисквания които продължиха години след приемането ни в ЕС. Но за разлика от българските имитации на реформа, Албания започва реална такава през юли 2016 г. с конституционни изменения, подготвени от специална парламентарна комисия, действаща с подкрепата на експерти от Венецианската комисия, ЕС и САЩ. В допълнение към тях през октомври същата година е приет и Законът за преходната проверка за годността на съдиите и прокурорите в Република Албания, който дава началото на ветинга, т.е. проверката на всички магистрати за почтеност, професионализъм и легитимност.
Албанската проверка за пригодност на магистратите се основава на три критерия. На първо място е проверката на имущественото състояние на всеки магистрат. Тук се оценява законността на придобитите активи и цялостната финансова прозрачност, включително имуществото на свързаните с тях лица. Липсата на правдоподобно обяснение за произхода на активи представлява основание за отстраняване от длъжност. На следващо място е оценката за професионална компетентност. Тя представлява анализ на уменията на магистрата в професионален план и включва неговите правни познания, проверка на издадени от него актове и решения, спазването на етичните стандарти. Последната част от албанския ветинг е свързана с почтеността на магистратите. Тя включва преценка дали са налице нерегламентирани зависимости на магистрата, включително политически и криминални такива, които биха компрометирали неговата безпристрастност. Ако оценката за някой от тези елементи на ветингът е негативна, магистратът се освобождава от длъжност.
Две ключови институции отговарят за преоценката на магистратите в Албания: Независимата квалификационна комисия и Специалната апелативна камара. Комисията изпълнява първоначалната преоценка по всеки случай и взема решенията, докато Специалната апелативна камара разглежда обжалвания срещу тези решения. Друг ключов орган е Общественият комисар в сътрудничество с международни наблюдатели. Общественият комисар и магистратът, подложен на проверка, са легитимирани да оспорят решението на комисията пред апелативната камара. Така, наред с осигуряването на прозрачност и независимост на съдебната система, възможността за обжалване действа като ключов механизъм за защита на правата и процесуалната справедливост на магистратите в рамките на проверката.
Процесът на проверка на качествата на магистратите започва служебно и автоматично спрямо всички действащите съдии, прокурори и членове на съдебни съвети, както и такива, които са заемали подобни длъжности, и могат да бъдат преназначени в системата. Законодателството предвижда хипотези, при които магистратите могат да се откажат от участие в процедурата по преходната проверка, чрез подаване на оставка. Въпреки това, подаването на оставка не води непременно до автоматично прекратяване на процедурата по оценка, особено в случаите, при които съществуват обосновани съмнения за сериозни нарушения. Последствията от този отказ зависят от момента на подаване на оставката. В случай, че оставката бъде подадена в рамките на първите три месеца след влизането в сила на закона, процедурата по проверка се прекратява, без да се пристъпва към същински ветинг на лицето, като то запазва правото си на преходно обезщетение. Обратно, при подаване на оставка в хода на вече започнала проверка, процедурата също се прекратява, но на магистрата се налага забрана за заемане на ръководни или висши длъжности в съдебната система за срок от 15 години.
След приключване на проверката Комисията може да вземе решение относно потвърждаването на длъжността на оценения, или да наложи едно от двете дисциплинарни наказания, а именно временно отстраняване с обучение в Школата за магистрати за срок от една година или уволнение при непокриване на критериите за почтеност, професионализъм и имуществена отчетност. Оставката по време на проверката ограничава възможността за бъдещо назначение в съдебната система.
Пример от практиката е случай от май 2024 г., когато Европейският съд по правата на човека се произнася по делото BALA v. ALBANIA /Бала срещу Албания, свързано с ветинга. Валбона Бала, бивш магистрат в Конституционния съд, подава оставка преди започване на проверката, за да започне нова работа по проект на Американската агенция за международно развитие, свързана с професионалното ѝ развитие. Въпреки това ѝ е наложена 15-годишна забрана да заема високи длъжности в съдебната система. Тя твърди, че тази мярка нарушава правото ѝ на личен и професионален живот (чл. 8 от ЕКПЧ). Съдът отхвърля жалбата, като приема, че ограничението не достига прага на сериозност, за да активира защитата на член 8. Решението подчертава, че държавата има право да въвежда такива мерки с цел защита на доверието в правосъдието. То потвърждава, че напускането на длъжност не предпазва автоматично от последици, свързани с ветинг законодателството.
От началото на процеса на преоценка на магистратите в Албания през февруари 2018 г. до октомври 2024 г., по данни на Независимата квалификационна комисия, има издадени 805 решения. От тях 373 решения са потвърдителни, 268 са решенията за освобождаване от длъжност и 105 решения за прекратяване на производства поради подаване на оставка по време на преоценката и 8 решения за отказ от проверка в рамките на първите 3 месеца след приемането на закона. Има още 49 прекратени производства без окончателно решение и 2 решения за временно отстраняване от длъжност.
Ако се върнем към българската действителност, какви са паралелите с посочените реформи в Румъния и Албания? Такива просто няма. И това е особено важно да бъде казано сега, когато предстои да започнат процедурите за избор на нов състав на ВСС, нов Главен прокурор, нов председател на Върховния административен съд, нов Главен инспектор и инспектори към ВСС. Т.е. всички онези органи, от които ще зависи обликът на съдебната ни система през следващите пет и повече години, и в чиито ръце ще бъде решението дали най-после магистратите ще скъсат със своите срамни зависимости към политическата класа или ще започнат да вършат своята дейност съгласно духа на Конституцията и по начин, отговарящ на сложното време, през което минава България и света.
За периода, през който в двете съседни нам държави се случи описаното по-горе, в България не бе осъден нито един политик или високопоставен държавен служител за корупция или пране на пари. Очевидно за всички български граждани съдебната ни власт е болна. Разрастващият се политически, чиновнически и полицейски произвол е доказателство за това. Търговията с влияние е на всички нива. Единствената грижа на „патрициите“ в съдебната система е получаването на все по-високи заплати, бонуси и възнаграждения по външни проекти, както и пренареждането на лидерския състав в съда и прокуратурата, съобразно собствения вкус и този на политическите кукловоди. Редовите магистрати спят тежък зимен сън. Показваната (поне от част от тях) преди години жажда за промяна днес изглежда е удушена в безвремието на изградения в системата чиновнически комфорт, подплатен с все по-високото заплащане.
И когато отново някой от екрана ви каже, че съдебната реформа в България е приключила, вижте Румъния, а след това Албания и се замислете, дали тя изобщо някога е започвала.
[1] Проучване „Обществени оценки за съдебната реформа и работата на прокуратурата“, „Глобал Метрикс“ за Българския институт за правни инициативи. https://bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/Presentation.pdf
