Стратегия на ЕС за гражданското общество: признание, включване и защита

Писмо за застъпничество

Резюме

Гражданското общество е един от най-силните пазители на европейските ценности и е неделима част от нашия начин на живот. През последните години ставаме свидетели на появата на все повече заплахи за демокрацията, свиване на гражданското пространство и постепенно отстъпване от принципите на върховенството на правото в страните членки на ЕС. Необходимо е да преосмислим и променим начина, по който Европейският съюз достига до гражданите си, като разработим всеобхватна стратегия за обществена ангажираност. Гражданското общество в Европа е в опасност и повече от всякога се нуждае от нас да го защитим. Настоящият документ за застъпничество призовава за:

➡ промяна в законодателството и политиките на ниво ЕС и в страните членки;

➡ постоянен достъп на гражданските организации до дебати за политиките и процесите на ниво ЕС;

➡ засилване на съществуващите механизми за консултиране;

➡ достъп до устойчиво финансиране.

Призоваваме Европейската комисия да включи посочените четири сфери, създадени с цел защита и разширяване на гражданското пространство, в Стратегия на ЕС за гражданското общество, под формата на комуникационен документ в рамките на оставащия си мандат.

1.  Какъв е залогът и защо се нуждаем от промяна?

Гражданските организации (ГО) предоставят директни услуги, обучават и мобилизират общности, оказват застъпничество от името на други, събират данни и информация, следят за прилагането на права и политики и държат органите на властта отговорни. Агенцията на Европейския съюз за основните права признава ролята ни в опазването на човешките права на местно, национално и регионално ниво. Чрез гражданските организации, хората могат да участват активно в политическия, икономическия, културния и обществен живот и са свободни да упражняват правото си да се себеизразяват, събират и сдружават.

Въпреки нашите усилия и постижения, докладите относно свиващото се гражданско пространство в някои страни членки са особено актуални през последните години. Тази негативна тенденция се потвърждава и от изследванията на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, Агенцията за основни права, Универсалния периодичен преглед на ООН, както и проучванията на различниакадемични институции и мозъчни тръстове. Гражданските организации не могат сами да се противопоставят на това явление, още по-малко тези, намиращи се в страните членки, където върховенството на правото е в криза. Те се нуждаят от подкрепата на европейските институции, като последните се намират в уникалната позиция да ги защитят и заедно с това да окажат политически и финансов натиск на правителствата, които ограничават средата на дейност на гражданското общество.

Защитата на гражданското общество и средата, в която упражнява дейността си, не са важни само за гражданите. Това е и инструмент за укрепване легитимността на ЕС и гарантиране на общественото доверие. Институциите на ЕС не могат сами да прилагат конкретни политики и да пазят европейските разпоредби и ценности. Те също така не могат да посрещнат и сериозните предизвикателства като икономически кризи, пандемии, миграция, изменение на климата или войни в непосредствена близост, без подкрепата на гражданските общества. Настоящият военен конфликт в Украйна нагледно показва изключителната роля, която гражданското общество играе във времена на криза и защо то е ключов съюзник както на правителствата, така и на европейските институции. Ние допълваме усилията на правителствата да осигурят на хората, засегнати от войната, колкото се може по-безопасно и бързо дом, храна, консултации и подкрепа. Нашият капацитет за мобилизация, насочен към смекчаване на въздействието на конфликта, подобрява общия отговор на ЕС за оказване помощ на жертвите на войната.

Европейският съюз се намира също така на ръба на важен преход. Целите на политиките, заложени, например, в Европейската зелена сделка или в ангажимента за дигитализация, няма да бъдат постигнати без гражданското общество да отрази социалното недоволство. Въпреки, че гражданските организации са част от разговора, често липсва ефективен диалог и сътрудничество с органите на властта, което възпрепятства реалното участие на организациите в процеса на вземане на решения. Ето защо, отношенията между гражданските организации и ЕС трябва постепенно да се променят, насочвайки се към по-приобщаващ и включващ подход. Формирането на политики “отгоре-надолу” все по-често се подлага под съмнение от гледна точка на демократичните политики. ЕС трябва да започне да мисли стратегически за възстановяване на връзката със своите граждани. Не може да очаква подобна промяна да се случи само чрез институциите в Брюксел и страните членки, част от които се противопоставят и оспорват европейските закони и ценности. За осъществяването на истинско ангажиране, ЕС трябва да се свърже директно с гражданите и чрез техните естествени посредници - гражданските органзации, които са особено подходящи за тази цел.

Европейските институции разполагат само с няколко ефективни инструмента, с които да защитят гражданското общество и да прекъснат негативната тендеция. Европейският парламент наскоро одобри доклад относно статута на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел, който има за цел да укрепи гражданското общество в Европа. Парламентът гласува и в полза на предложения за противодействие на репресивните мерки срещу гражданското общество в Европа. Предложенията призовават за създаването на всеобхватна стратегия за гражданското общество и европейски индекс за гражданското пространство; справедливи правила и финансиране за гражданския сектор в рамките на ЕС, както и осигуряване на благоприятна среда на организациите с нестопанска цел. Това са само част от многобройните мерки, които ЕК трябва спешно да одобри и приложи, наред с други инициативи, които ще помогнат на гражданското общество да преодолее настоящите предизвикателства.

2. Гражданското общество е неделима част от европейския начин на живот

Ако гражданският дух и инициативи не съществуваха, Европейският съюз би функционирал по коренно различен начин като правен ред и общност, изградена на определени ценности. Мерките и политиките в защита на климата са възприети, например, благодарение на информационните кампании, участието и дейностите на трансграничните мрежи на гражданското общество. Гражданските организации успешно подкрепят намаляването на емисиите от газ и замърсяване в европейските градове. Също така, те работят със страните членки за насърчаване на половото равенство, демокрацията, върховенството на правото и отчетността на правителствата пред гражданите им. Гражданските организации играят важна роля и в защитата на правата на бежанците и други уязвими групи. Без гражданското общество, антиутопичните сценарии за неуловима корупция, престъпления, които не влизат в съд и ненаказуемо нарушаване на човешките права, биха се превърнали в реалност в Европа.

Гражданските организации имат жизненоважен принос за Съюза. Те предоставят услуги, ангажират се с различни общности, повишават осведомеността, застъпват се от името на други, събират данни и информация, и държат органите на властта отговорни. Независимо дали те оперират на местно, регионално или национално ниво, тези организации имат ключова роля в опазването на човешките права. Те се застъпват за ценности и права, които са се превърнали в ДНК-то на ЕС и заедно с това играят важна роля в прилагането на европейските политики.

Имайки предвид широкия спектър от граждански организации в ЕС и дейностите им, които ги свързват с обществото, те имат съществен принос в насърчаването, наблюдаването и защитата на основните права и върховенството на правото или казано с други думи - основополагащите принципи на ЕС. Техният принос към самата интеграция в ЕС е жизненоважен. Съюзът е изграден на основата на ценности включващи значимостта на гражданския диалог за реализиране на неговите цели. Ефективният диалог изисква ангажираност и желание от всички заинтересовани страни. Представлявайки обществения интерес, ГО наблюдават ефекта от публичните политики и политическия дискурс върху живота на гражданите и предават тази информация на лицата , определящи политиките, подобрявайки по този начин, качеството и ефективността на самите политики. Способността на ГО да свържат нуждите и предложенията на обществото с тези, които изработват политиките е още по-важна с оглед на нарастващата сложност и липсата на достъп до процесите на вземане на решения, особено на ниво ЕС.

Независимо от това, че международната общност, заедно със страните членки и институциите на ЕС, все повече признават значимостта на гражданските организации, чрез договори [1], споразумения за партньорство и други официални процедури, тяхната роля все още не е призната в пълния си потенциал. ЕK често изтъква важния принос на ГО в мониторинга на състоянието на върховенството на правото, демокрацията и основните права, но въпреки това гражданските организации са изправени пред предизвикателства, които остават непризнати и неразрешени. Когато демократичните принципи биват предизвикани, а ценностите на Съюза подкопавани, на гражданските организации трябва се предостави поле за ефективно ангажиране и принос към процеса на вземане на решения на ниво ЕС.

3.   Сфери, в които трябва да напредваме заедно

ЕС е създал механизми, чрез които да си взаимодейства, подкрепя и защитава гражданското общество, но въпреки това те не са достатъчно ефективни, а цялостният подход на Съюза е по-скоро слаб и разпокъсан. Многобройните инструменти, различните практики, както и законовите и институционални стандарти, поставят под въпрос и ограничават полето за действие на гражданските организации. Необходимо е да получим подкрепа в следните сфери:

3.1. Граждански диалог и участие в процесите по вземането на решения

Институциите, разполагащи с правомощията да инициират и приемат законодателство на ниво ЕС, прилагат различни методи за взаимодействие с гражданското общество. Европейският парламент, например, прилага открит, често неформален подход, чрез който ГО могат сравнително лесно да предоставят дадена информация на членовете на ЕП и техните съветници. От друга страна, Европейската комисия е възприела по-формален подход за диалог с широката общественост - чрез консултации. Тази форма на комуникация рядко предлага достатъчна възможност на ГО да представят в дълбочина своите мнения и анализи. Освен това, няма официално установени канали, по които ГО могат да изискат от ЕК да започне консултации по конкретни предизвикателства, с които се сблъскват участниците в гражданското общество, като небалансираното разпределение на вътрешни средства или клеветнически кампании, ръководени от правителства. В противоположния край на спектъра, Съветът на ЕС не разполага с никаква процедура за провеждане на консултации с ГО относно своите дейности (законодателни или не), които в повечето случаи остават непрозрачни. Изключително рядко, ако дори изобщо, гражданските организации са поканени да се обърнат към работни групи и други конфигурации на Съвета. И нещо много важно - нито една от горепосочените институции не разполага с контактна точка за ГО, където организациите да отправят своите опасения (т.е. система за ранно предупреждение). Системата за споделяне на виждания „Споделете мнението си“  не е достатъчна за тази цел, тъй като тя се основава на строг набор от теми, а липсва хоризонталния подход. Като цяло, достъпът до публична информация свързана с работата на инстиутциите на ЕС, е твърде сложен и объркващ, за да бъде функционален.

Би могло да се обобщи, че в начина, по който ЕС общува със структурите на гражданското общество липсват отвореност, прозрачност и структуриран подход. Европейският съюз трябва да инвестира повече в приобщаване и участие чрез граждански диалог. Трябва да преразгледа процесите за участие на гражданското общество в изработването на политиките на ЕС и да създаде нови инструменти, които да отговарят на съвременните нужди и предизвикателства. Отделянето на повече ресурси в тази насока е повече от необходимо[2].

3.2. Достъп до финансова подкрепа

Не всички граждански организации имат достъп до програмите на ЕС за финансиране. ЕС има няколко програми за подпомагане на гражданския сектор. Те обаче, не са лесно достъпни особено за по-малки организации, не покриват всички дейности осъществявани от тях (например водене на стратегически дела) и могат да носят известни ограничения, според вида дейности и географско разположение. Откриването на програмата Граждани, равенство, права и ценности (ГРПЦ), която е част от Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. е развитие в положителна посока, но въпреки това са необходими допълнителни стъпки, за да могат гражданските организации да получат равен, справедлив и неограничен достъп до всички финансови инструменти на ЕС. Средствата на ЕС за ГО трябва да бъдат подложени на старателна оценка, като се коригират критериите им за достъпност и отчитане, така че организациите, работещи на различни нива (международно, национално и местно), включително по-малки, базирани в общността организации, да имат достъп до тях. Грантовете трябва да се фокусират върху реалните нужди на ГО и общностите, които те подкрепят. Тежката административна обремененост, която е свързана с тях, трябва да бъде намалена, а процедурите за кандидатстване трябва да са по-гъвкави и всеобхватни. Също толкова важно е гражданските организации да участват в етапите на проектиране, изпълнение и мониторинг на различните фондове, за да се направи достъпът до финансова подкрепа по-отворен и прозрачен.

3.3. Правна рамка защитаваща гражданското общество

Докато страните члени за задължени да уважават независимостта на субектите на гражданското общество, неправомерната намеса от страна на правителствата в тях се превърна в притеснителна тенденция. Ограниченията върху свободата на събирания, сдружаване и изразяване, както и промените в съответните регулаторни рамки в страни от ЕС, възпрепятстват работата на ГО и ги излагат на риск. ЕС трябва да предприеме мерки за защита на гражданското общество и да обърне тази тенденция.

Досега ЕС нито е признал изцяло ролята на гражданското общество в правния си ред, нито е обърнал внимание на повечето от предизвикателствата, пред които то е изправено. Части от законопроекти (например предложението за директива против-ССПНСУО) си поставят за цел да засегнат ключови проблеми, но все още обхватът ѝ е прекалено ограничен, имайки предвид широкия спектър от заплахи. Необходими са повече такива законодателни инициативи за справяне с тези предизвикателства. В допълнение, трябва да се създадат механизми за по-добър мониторинг на намесата и ограниченията създавани от държави членки върху дейността на ГО, включително и правни, и политически инструменти, които да ги държат отговорни. Общи изисквания за регистрация и други минимални стандарти в целия ЕС са друг пример за това как Съюзът би могъл да защити организациите от правителствени атаки[3]. Тези регулации биха могли да бъдат мощен способ за ГО в държави, където гражданското пространство е подложено на ненужни и непропорционални ограничения, но също така може и да засили позициите на гражданския сектор в добре развитите демокрации.

4.   Стратегия на ЕС за гражданското общество: пътят напред

Имайки предвид горепосочените опасения, ние, гражданските организации в ЕС, включително инициативата Презареждане на застъпничеството за права в Европа (Recharging Advocacy for Rights in Europe - RARE), призоваваме Европейската комисия да разработи Стратегия на ЕС за гражданското общество, която го признава не само като основен елемент на демокрацията, но и засилва решаващата му роля за защита на правата и ценностите на ЕС. Стратегията на ЕК трябва, под формата на комуникационен документ до Съвета и Европейския парламент, да опише как ГО могат по-ефективно да участват в изготвянето на закони, политики и програмни процеси на ниво ЕС. Подобна стратегия не просто ще ги запази и защити, но и ще разшири гражданското пространство в целия Съюз. Без нея гражданските организации ще станат още по-уязвими, а ценностите на ЕС ще бъдат подкопани. Съюзът е толкова силен, колкото е неговото гражданско общество. Тази стратегия ще укрепи европейските институции и гражданските организации и ще помогне на гражданите да имат по-ефективна роля в създаването на политиките в Съюза.

Нашето виждане за стратегията поставя акцент върху необходимостта от споделеното разбиране за ценностите от институциите на ЕС и страните членки. Съответно предложените мерки следва да се отнасят както на ниво Съюза, така и на национално равнище. На ниво институции на ЕС стратегията трябва да има за цел установяване на цялостен подход към ГО, отразен чрез целенасочени законодателни инициативи, институционални промени в органите на Съюза, както и финансово програмиране:

4.1. Законодателни инициативи

Като част от стратегията Европейската комисия би могла да вземе предвид:

- определяне на ясен ангажимент за предлагане на законодателство за Статут на европейски трансгранични сдружения и за минимални стандарти за организации с нестопанска цел;

- проучване на изменения в съществуващите инструменти на ЕС за съхраняване правото на гражданските организации да участват в (социалния и политически) живот и по-голям достъп до определяне на дневния ред и политика, като се вземат предвид съществуващите добри практики в рамките на агенциите на ЕС (напр. специалните организационни звена за заинтересованите страни и гражданското общество в рамките на Агенцията за основните права и Агенция на ЕС в областта на убежището, както и тематични и хоризонтални консултативни форуми);

- oбмисляне на начини за официално включване на гражданските организации в процеса по оценяване прилагането на правото на Съюза чрез формати, равнозначни на тези на контактните групи.

4.2. Инициативи относно политиките:

Европейската комисия трябва да:

● Проучи различни начини за официално включване на гражданските организации в прилагането на политиките на ЕС, включително чрез търсене и разчитане на информация от ГО относно изпълнението на европейските политики на национално ниво.

● Развие допълнително съществуващия механизъм за Върховенство на правото, който да провежда периодичен мониторинг върху зачитането на човешките права, отнасящи се до свободната и независима дейност на гражданските организации (напр. правото на събиране, сдружаване, изразяване и т.н.) въз основа на Хартата на основните права на ЕС и допълнителни стандарти на Съвета на Европа. Този механизъм трябва да включва препоръки към конкретните държави, които ще бъдат под мониторинг на определени периоди;

● Създаде официални начини, чрез които гражданското общество да подпомогне дейността на ЕК в поддържането на европейските ценности, като например при действия в нарушение, а също и при прилагането на уредбата за условията свързани с бюджета на ЕС както и в Следващо поколение ЕС (NextGenerationEU);

● Да създаде гаранции, че ГО ще бъдат своевременно и ефективно предпазени от обратна реакция от страна на правителствата във връзка с тяхната работа като пазители на европейските финансови интереси и основни ценности.

4.3. Изработване на програми

Европейската комисия трябва да:

● Изработи средносрочни и дългосрочни схеми за финансиране, чрез които гражданските организации да могат да се включат в изработването на програмата и политиките на Съюза, както и да бъдат улеснени при осъщетсвяване на застъпничество основано на права и факти.

●Извърши независима оценка на прилагането на принципа за партньорство в инструментите за финансиране във всички държави членки, за да гарантира смисленото участие на гражданските организации във всички етапи на управлението на фондовете, включително и в изготвянето и изпълнението на програмите, както и тяхното наблюдение и оценка.

4.4. Мерки на национално равнище

От изключително значение е тази стратегия да насърчи страните членки да:

· Приемат национални стратегии за гражданското общество, с които да се подсили прилагането на стратегията на ЕК, с оглед премахване на пречките и създаване на благоприятна правна и политическа среда за гражданското общество във всяка една държава членка на ЕС и

· Предприемат конкретни мерки на национално равнище с цел допълване на съществуващите схеми на ЕС за финансиране с национални средства, особено в програмите и инициативите, които се стремят към популяризиране на европейските ценности.

*****

Инициативата е подкрепена от следните организации:

Амнести интернешънъл Унгария

Антикорупционен фонд

Асоциация за защита на правата на човека в Румъния - Хелзински комитет

Български институт за правни инициативи (фондация БИПИ)

Мрежа на гражданите наблюдатели Полша

Съюз на гражданските свободи за Европа

Epicenter.works - за дигиталните права

Експърт Форум

Фондация “Gender Alternatives”

Дом за правата на човека Загреб

Лига за правата на човека Словакия

Унгарски хелзински комитет

Фонд “Отворено общество” Прага

Хора в нужда

ПИК - правен център за защита правата на човека и околната среда

PRO ASYL

Егейска подкрепа за бежанците

Фондация „Стефан Батори“

*****

[1] Виж чл. 11 от Договора за ЕС и чл.15 ал.1 от Договора за функционирането на ЕС

[2] Вижте пълния списък с препоръки тук (Европейски граждански форум 2021)

[3] Вижте допълнителни препоръки тук (Изследване на ЕП 2020)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

An EU Strategy for Civil Society: Recognition, Inclusion and Protection

Advocacy Brief

Executive summary

Civil society is one of the strongest guardians of European values and an indispensable part of our way of life. For years, we have witnessed increasing threats to democracy, shrinking civic space, and rule of law backsliding across member states. We need to rethink, and transform, how the EU connects with its citizens based on an overarching engagement strategy. Civil society in Europe is in danger and needs protection now more than ever. This advocacy brief calls for

➡ policy and legislative change at the EU and national levels;

➡ consistent civil society access to policy debates and processes at the EU level;

➡ strengthened existing consultation mechanisms; and

➡ access to sustainable funding.

We urge the European Commission to anchor these four spheres – designed to protect and expand civic space – in an EU strategy for civil society in the form of a Communication, within the remainder of its mandate.

1. What’s at stake and why we need change

Civil society organisations (CSOs) provide direct services, educate and mobilise communities, advocate on others’ behalf, gather information and data, ensure policies and rights are enforced, and hold authorities accountable. The EU Agency for Fundamental Rights has recognised our role in safeguarding human rights at the local, national and regional level. Through CSOs, people can meaningfully participate in political, economic, cultural and social life. They can exercise their rights to express themselves, assemble and associate.

Despite our efforts and accomplishments, reports on the shrinking of civic space in a number of EU member states (EUMS) have made headlines in recent years. The European Parliament’s research services, the Fundamental Rights Agency, the UN’s Universal Periodic Reports and academic and think-tank research confirm this negative trend. Civil society organisations cannot push back against this phenomenon on their own, and even less so in EUMS mired in a rule of law crisis. They need support from EU institutions, which are uniquely positioned to protect them and can at the same time deploy political and financial pressure on governments that restrict civil society’s  operational environment.

Protecting civil society and the space it operates in is not only important for citizens; it is also a way to strengthen the EU’s legitimacy and secure public trust. EU institutions cannot implement concrete policies and guard European norms and values alone. They also cannot address major challenges, including economic crises, pandemics, migration, climate change or war in its neighbourhood without the support of its civil societies. The current conflict in Ukraine highlights the critical role civil society plays during crises and why it is a crucial ally for both governments and EU institutions. We complement government efforts to shelter, feed, advise and support people affected by the war as safely and quickly as possible. Our mobilisation capacity aimed at alleviating the impact of conflict enhances the EU’s aggregate response to aid victims of the war.

The EU is also on the verge of a major transition. Policy objectives captured, for instance, in the European Green Deal or within the commitment to digitalise will not be achieved without civil society addressing social discontent. While CSOs are part of the conversation, effective dialogue and cooperation with authorities is often lacking, hindering their meaningful participation in decision-making. The relationship between CSOs and the EU must therefore gradually change, leaning towards a more participatory and inclusive approach. Top-down policy-making is increasingly questioned from the perspective of democratic politics. The EU needs to think strategically about reconnecting with its citizens; it cannot expect to do so merely through Brussels-based institutions and Member States, several of which challenge and contest EU law and values. To genuinely reengage, the EU needs to connect with citizens directly and through their self-organised intermediaries, CSOs, which are well suited for that purpose.

EU institutions only have few effective instruments at hand to protect civil society and counter negative trends. The European Parliament has recently approved a report on a statute for European cross-border associations and non-profit organisations that aims to strengthen civil society in Europe. It has also voted in favour of proposals to counter the crackdown on civil society in Europe. They include calls for a comprehensive civil society strategy and a European civic space index; fair rules and financing across the EU for CSOs and an enabling environment for CSOs across the Union. These are among the many measures the Commission should urgently adopt and implement alongside other initiatives that will help civil society overcome current challenges.

2. Civil society as an indispensable part of the European way of life

The EU would function entirely differently as a legal order and a community of values without civic spirit and initiatives. Measures and policies protecting the climate, for instance, were adopted thanks to awareness-raising campaigns, contributions and actions by cross-border civil society networks. CSOs have successfully backed limits on gas and pollution emissions in European cities. They have worked with member states to promote gender equality, democracy, the rule of law and government accountability. They play an important role in protecting the rights of refugees and other vulnerable populations. Without civil society, dystopian scenarios of corruption going undetected, injustices not being brought to court and human rights abuses not being remedied, could become the norm in Europe.

CSOs contribute in vital ways to the Union. They provide services, engage with communities, raise awareness, advocate on behalf of others, gather information and data, and hold authorities to account. Whether active at the local, regional or national level, they play a crucial role in safeguarding human rights. They advocate for values and rights that have become EU’s DNA. Moreover, they play an important part in the implementation of EU policies. 

Given the wide range of CSOs in the EU and their activities connecting them with society, they are essential in promoting, monitoring and protecting fundamental rights and the rule of law, and thus the very principles the EU is founded upon. Their contribution to EU integration itself has been vital. The Union is founded on values including the importance of civil dialogue to realise the Union’s objectives. Effective dialogue requires engagement and commitment by all parties involved. Representing the public interest, CSOs observe the effects of public policies and political discourse on the life of citizens and bring this information back to policy-makers, thus improving the quality and effectiveness of policies. The ability of CSOs to connect society’s needs and suggestions with policymakers is all the more important in view of the increasing complexity in and lack of accessibility to decision-making processes, in particular at the Union level.

While the international community, including member states and EU institutions, have progressively acknowledged the important role of CSOs through treaties,[1] partnership agreements and other official procedures, their role is still not recognised to its fullest potential. The EC regularly highlights CSOs’ important contribution in the monitoring of the state of the rule of law, democracy and fundamental rights, yet CSOs face challenges that remain unrecognised and unresolved. When democratic principles are under strain and EU values subverted, CSOs must be provided with avenues to effectively engage with, and effectively contribute to, EU decision-making.

3. Areas in which we should move forward together

The EU has set up mechanisms to engage with, support and protect civil society; nevertheless these have been limited and the EU’s overall approach has been meek and fragmented. The numerous instruments and varying practices, as well as legal and institutional standards, challenge and limit the ambit of civil society initiatives. We need further support in the the following areas:

3.1 Civic dialogue and participation in decision-making processes

Institutions competent to initiate and adopt legislation at the EU-level apply different methods to engage with civil society. The European Parliament, for instance, follows an open, often informal approach by which CSOs can relatively easily feed information to MEPs and their advisors. The European Commission, on the other hand, has adopted a formalised approach to engaging with the general public through consultations. Consultations rarely provide sufficient room for CSOs to present their full perspective and analyses. Furthermore, there are no official channels through which CSOs can request the EC to open consultations on particular challenges faced by civil society actors, involving for example the unbalanced distribution of domestic funds or smear campaigns directed by governments. On the other end of the spectrum, the Council of the European Union has no process for consulting with CSOs in its legislative and non-legislative activities, which most often remain intransparent. CSOs are rarely, if ever, invited to address Working Parties and other Council configurations. Crucially, none of the above institutions have a dedicated focal point for CSOs where organisations can refer concerns (i.e., a system of early warning). The “Have Your Say” system notifications are not enough as they are based on a strict set of topics and lack a horizontal approach. In general, access to public information on the work of EU institutions is too intricate and labyrinthine to be useful.

Overall, openness,transparency and a structured approach are missing in the way the EU interacts with its organised civil societies. The EU should invest more in inclusiveness and participation through civic dialogue. It should revisit its processes for civil society participation in EU policy-making and develop new tools that correspond to contemporary needs and challenges. Dedicating more resources to enhance participation in decision-making processes is necessary.[2]

3.2 Access to financial support

The EU’s funding programmes are not accessible to all CSOs. The EU has several programmes to fund the civil society sector. These programmes are, however, not easily accessible especially for smaller organisations, do not cover all activities carried out by CSOs (e.g., strategic litigation) and may come with certain geographical or activity restrictions. The establishment of the Citizens, Equality, Rights and Values (CERV) programme under the 2021-2027 Multiannual Financial Framework is a positive development, nevertheless further steps are needed to achieve equal, fair and unrestricted access to all EU funding instruments for CSOs. EU funds for CSOs should undergo diligent evaluation, adjusting their accessibility and reporting criteria so that organisations operating at different levels (international, national and local), including smaller, community-based organisations, may access them. Grants should focus on the actual needs of CSOs and the communities they support. The heavy administrative burden that comes with them should be reduced, and they should also become more flexible and easily dispersible. It is equally important that CSOs participate in the design, implementation and monitoring stages of the various funds to make access to financial support more open and transparent.

3.3 A legal framework protecting civil society

While Member States are obliged to respect the independence of civil society actors, unjust government interference has become a worrying trend. Restrictions on freedom of assembly, association and expression, as well as changes in relevant regulatory frameworks in countries across the EU, hinder the work of CSOs and put them at risk. The EU should take measures to protect civil society and reverse this trend.

So far, the EU has not fully recognised the role of civil society in its legal order, nor has it addressed many of the challenges it faces. Certain pieces of draft legislation (e.g., the anti-SLAPP directive) aim to address key issues, yet the scope of this work is too limited given the wide spectrum of existing threats. More such legislative initiatives are required to address these challenges. In addition, mechanisms to better monitor member states’ interference and restrictions on CSOs, including legal and policy tools to hold them accountable, should be established. Common registration requirements and other minimum standards across the EU are another example of how the EU could protect CSOs from government attacks.[3] These regulations could be a powerful tool for CSOs in countries where civic space is subjected to unnecessary and disproportionate limitations, and could also strengthen the position of CSOs in well-established democracies.

4. EU strategy for civil society: the way forward

With these concerns in mind, we, civil society organisations across the EU, including the Recharging Advocacy for Rights in Europe initiative, urge the European Commission to develop an EU Strategy for Civil Society that recognises it not only as an essential element of democracy, but enhances its crucial role in upholding EU rights and values. The Commission strategy should, in the form of a Communication to Council and EP, outline how CSOs could more effectively contribute to EU law-making, policy-making and programming processes. Such a strategy would not merely preserve and protect them but widen civic space throughout the Union. WIthout it, CSOs will become even more vulnerable, and EU values will be undermined. The Union is as strong as its civil societies. This strategy will strengthen EU institutions and CSOs, ensuring citizens have a more effective say in EU policy-making.

Our vision for the Strategy places emphasis on the need for shared ownership of values by EU institutions and Member States. Accordingly, proposed measures should involve both the Union and national levels. At the level of EU institutions, the Strategy should aim at establishing a comprehensive approach to CSOs, reflected through targeted legislative initiatives, institutional changes within the Union bodies, as well as financial programming:

4.1 Legislative initiatives

As part of the Strategy, the European Commission may wish to consider:

● setting out a clear commitment to propose legislation on the European Statute for Cross-border Associations and minimum standards for non-profit organisations;

● exploring amendments to existing EU instruments to enshrine the right of CSOs to participate in (social and political) life and greater access to agenda-setting and policy-making, taking account existing good practice within EU Agencies (e.g., dedicated organisational units on stakeholders and civil society within the Fundamental Rights Agency and EU Agency for Asylum, as well as thematic and horizontal consultative forums);

● considering ways of formally involving CSOs in evaluating the implementation of the Union acquis, through formats equivalent to that of Contact Groups.

4.2 Policy initiatives

The European Commission should:

● explore ways to formally incorporate CSOs in implementing EU policies, including seeking and relying on information from CSOs regarding the implementation of EU policies at the national level;

● further develop the existing Rule of Law mechanism to periodically monitor respect for human rights relevant to the free and autonomous work of CSOs (e.g., the rights to freedom of association, assembly, expression, etc.) based on the EU’s Charter of Fundamental Rights and complementary Council of Europe standards. This mechanism should include making country-specific recommendations, which should be regularly monitored;

● develop formal ways for civil society to contribute input to the Commission as it works to uphold EU values, such as in the course of infringement actions as well as in the implementation of the Rule of Law conditionality regulation for the EU budget as well as NextGenerationEU; and

● ensure CSOs are promptly and effectively shielded from government backlash in their work to safeguard the EU’s financial interests and core values.

4.3 Programming

The European Commission should:

● programme mid-term and long-term funding schemes to enable CSOs to participate in the Union’s agenda-setting and policy-making, and enable them to carry on rights- and fact-based advocacy;

● carry out an independent evaluation of the implementation of the partnership principle in funding instruments across Member States to ensure CSOs’ meaningful participation at all stages of fund management, including the preparation and implementation of programmes as well as their monitoring and evaluation.

4.4. National-level measures

Importantly, the Strategy should also encourage Member States to:

● adopt national civil society strategies to strengthen the implementation of the Commission's Strategy with a view to removing obstacles and creating an enabling legal and policy environment for civil society in every EU member state; and

● take concrete measures at the national level to complement existing Union funding schemes with national funding, especially for programmes and initiatives aiming to promote EU values.

*****

The following organisations endorse this initiative:

Amnesty International Hungary

Anticorruption Fund

Association for the Defense of Human Rights in Romania – the Helsinki Committee (APADOR-CH)

Bulgarian Institute for Legal Initiatives (BILI Foundation)

Citizens Network Watchdog Poland

Civil Liberties Union for Europe

epicenter.works – for digital rights

Expert Forum

Gender Alternatives Foundation

Helsinki Foundation for Human Rights

Human Rights House Zagreb

Human Rights League Slovakia

Hungarian Helsinki Committee

Netherlands Helsinki Committee

Open Society Fund Prague

People in Need

PIC – Legal Center for the Protection of Human Rights and the Environment

PRO ASYL

Refugee Support Aegean

Stefan Batory Foundation

*****

[1] E.g., Article 11 TEU and Article 15(1) TFEU.

[2] For a full list of recommendations, see here (European Civic Forum 2021).

[3] For more recommendations, see here (EP study 2020).