С доклада по МСП от ноември 2018 г. започна процесът на официално премахване на мониторинга, под който е поставена България. Това беше и първият силно политически доклад, който не взе под внимание някои негативни събития в страната. В резултат на това, първият показател /съдебна независимост/, вторият показател /правна рамка/ и шестият показател /организирана престъпност/ бяха предложени за временно затворени.

Последният доклад, публикуван  на 22 октомври 2019 г. продължава тази политическа линия, че "(…) извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС "[1]. Докладът представя фактите, които доминираха правния и обществен живот през последната година, но тяхната интерпретация, или липса на такава, повдига въпроси. Например, безпрецедентната атака върху съдии за тяхно решение от месец септември, както и последвалите атаки срещу Съюза на съдиите в България и срещу други юристи се споменават. В допълнение, части от видео материали от протестите срещу магистрати се използваха от в предизборната кампания за органи на местната власт от кандидати за кмет на София, което е сериозно нарушение на съдебната независимост. Това остана незабелязано от доклада.

По-рано тази година от Инспектората на ВСС публикуваха онлайн личната информация на съдия по наказателно право, както и на цялото ѝ семейство, под формата на файл със съмнителното заглавие "Не се чисти". Това беше единственият такъв случай. Отново, въпреки грубото нарушение на закона и личния живот на магистрата, това не се споменава в доклада.

По-нататък, докладът казва, че: "От 2017 г. правителството установи редовен цикъл на мониторинг и докладване във връзка с напредъка по изпълнението на стратегията за съдебна реформа"[2]. Но не се взема под внимание фактът, че Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система към Министерството на правосъдието, не е заседавал от юли 2019 г. насам, а отчети за изпълнението на Актуализираната стратегия не са били публикувани от декември 2018 г. насам.

В доклада правилно е описано приемането на Постановление на Министерски съвет за създаването на национален механизъм за мониторинг чрез специализиран съвет. Трябва да се отбележи обаче, че твърдението в доклада: "Той би могъл също така да допринесе за търсенето на отговорност от съответните органи, когато това е необходимо и целесъобразно"[3] е невярно. В постановлението не е включен механизъм за контрол върху никоя от институциите, членове на съвета. В постановлението изрично е записано, че Съветът не осъществява контрол върху дейността на отделните държавни институции. Представители на гражданското общество, професионални организации и организации на работодателите признати на национално равнище, ще участват чрез граждански съвет - като наблюдатели. Към момента все още не е ясно как този съвет ще действа на практика.

Промените в ЗСВ от 2016 г. са в синхрон с Актуализираната стратегия за съдебна реформа и стимулираха развитието на положителни процеси в системата. След което обаче, приетите допълнителни законодателни промени /свързани с командироването на магистрати, атестациите, възнаграждението и др./ обърнаха тези положителни развития и понастоящем от законодателна гледна точка, е направена стъпка назад.  

Поразително е, че докладът почти изцяло пропуска да спомене негативните събития, свързани с директора на КПКОНПИ и репутационните щети, които комисията понесе от това. Повдигат се опасения за "възможното политизиране" на ръководството на Комисията, но те са отнесени само към обикновеното мнозинство в Народното събрание, което трябва да избере председателя на комисията, и не разглеждат процедурните аспекти на назначението, които не гарантират избор, основан на качествата на кандидата.

Това са само някои от примерите, които потвърждават политическия характер на последния доклад по МСП. Ключовата дума, която виждаме да се повтаря най-често в доклада, е "ангажимент". Тревожно и объркващо е да се види как 12 години след създаването на МСП, Европейската комисия все още разчита на обещанията /ангажимента/ на българското правителство и/или на "министър-председателско ниво". Това противоречи и на очакванията на комисията за "необратимост" на реформите. Въпреки че докладът препраща няколко пъти към "обширен механизъм за върховенство на правото" в ЕС, все още не е ясно каква форма, с какъв обхват и как ще функционира този механизъм. През това време проблемите, свързани с независимостта на съда, свободата на словото и сдружаването и на гражданското общество в България ще продължат да се задълбочават.

Очевидно е, че последният доклад по МСП е едно изпълнено политическо обещание, без да се вземе предвид реалната ситуация в страната. Периодът, в който беше публикуван доклада, подсилва съмненията в тази посока. От Европейската комисия и останалите институции на ЕС зависи да защитят демократичните ценности, върху които е основан Съюза. Под въпрос остава дали те ще преследват това. Отзивчивите действия на ЕК несъмнено ще се отразят върху доверието, което българските граждани имат в институциите на ЕС.

___________________________________________________________________

[1] Стр. 14 на https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/progress-report-bulgaria-2019-com-2019-498_bg.pdf

[2] Стр. 8 на https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/progress-report-bulgaria-2019-com-2019-498_bg.pdf

[3] Стр. 4 на https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/progress-report-bulgaria-2019-com-2019-498_bg.pdf