Докато хората са по улиците, властта се окопава в регулаторите
д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
Младите по протестите поставят адреналинова инжекция демокрация в българското общество с техните справедливи искания. Делегитимираното мнозинство в Народното събрание обаче не само е глухо за тях, но и съвсем безочливо се опитва да инсталира лоялни на властта хора в номинално независимите регулатори. Превзетата държава или мафията оперира не само чрез корумпиране на обществените поръчки и източване на публичния ресурс в посока на олигархично малцинство, чрез прокуратура, действаща като наказателен отряд и зависими медии, но и чрез натиск върху регулирането и управлението на цели сектори от икономиката и обществения живот. Концепцията за независими регулатори, надзор и самоуправление например за защита на конкуренцията, фискална и банкова стабилност, съдебна власт и пр. от държавата започва да се установява в Германия след ВСВ и е позната като ордолиберализъм. Идеята е, че държавата може и е заинтересован участник в икономиката и в други обществени сфери, затова тя също трябва да действа спрямо общите правила, за което се създават независими от нея регулатори, които следят за този баланс. Те са национални и публични, но не и правителствени. Поне така е на теория.
За по-малко от един месец и в разгара на протестите Народното събрание стартира цели шест процедури за избор, което е безпрецедентно. През парламентарните комисии управляващите се сетиха, че са изтекли мандатите на: председателя и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, състава на Комисията за защита на личните данни (който се предлага от МС и чийто мандат изтече още през април 2019 г.), зам.-председател и член на Комисията по финансов надзор (по предложение на КФН), заместник-омбудсман (по предложение на омбудсмана) и подуправител на Националния осигурителен институт. Тези органи регулират сектори, в които се преразпределят милиарди публични средства. Степента на тяхната зависимост и прихващане от мафиотизираното управление може да се илюстрира само от два скандала – съобщенията между Божков и финансовия министър за „девойката в КФН“ и оттеглянето на Пламен Младеновски от кандидатурата си за председател на КЕВР, зад което в медиите има данни, че не е добре приет от кръга около ДПС, макар че парламентът специално промени закона и изискванията, така че да може да бъде избран.
Овладяната държава и корупцията се просмукват именно през регулаторите. Те са механизъм партиите да запазват влиянието си във властта дори и да не са в управление. В кулоарите на парламента се носят слухове, че ще се променят правилата за комисарите в КЗК, така че да могат да бъдат преизбирани и мандатът им да стане 7 години, което ще даде на управляващите контрол във времето върху всички по-важни сделки на пазара. Практика е и всяка следваща власт се опитва да променя устройствения закон на някой регулатор и така да претендира, че може да избере нов състав. Стигало се е дотам да се отнема достъп до класифицирана информация, за да може някой неудобен да бъде отстранен. Друг използван инструмент е да не се започва нова процедура за избор при изтекъл мандат, като по този начин спуснатите хора са в състояние на „изпреварващо послушание“ – те ориентират своето поведение и решения спрямо силните на деня, тъй като работното им място е несигурно.
На фона на забързване за попълване на състава на различни органи, което сигнализира за паника от евентуални предсрочни избори, Народното събрание удобно игнорира факта, че мандатът на главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изтече още през март месец. Тази процедура е по-сложна, защото се изисква мнозинство от 2/3 от народните представители, за да има избор, което прави властовият пасианс сложен. Инспекторатът е изключително важен орган в съдебната власт, който не само е единствен упълномощен да прави проверки на органите на съдебната власт и на отделните магистрати, но може и да започне проверка за уронване престижа на съдебната власт срещу всеки магистрат, включително и главния прокурор, което пък би могло да бъде предпоставка за отстраняването му от длъжност от ВСС.
Съществуват няколко механизма, чрез които може да се прекъсне този порочен кръг на индуциране на политическото влияние и корупционна среда. На първо място, това е постоянен граждански мониторинг и осветляване на процедурите; изискване за писмени концепции на кандидатите; задълбочени процедури по проверка на качествата на кандидатите; пълна прозрачност на всички фази на номинирането. Вторият начин е да се раздели процедурата, като в извънпарламентарната фаза, в която се издигат и номинират кандидати това да е право само на неправителствени организации с опит в сферата, на академичните и професионални общности. В момента, с изключение на съвместните процедури за избор, цялата процедура е затворена в парламента, който както знаем служи за гумен печат на решения, които се вземат на маси с покривки. Нека докато протестираме не забравяме, че освобождаването на институциите от заразата на корупцията не свършва с оставка на правителството, а започва оттам.
