Турбо назначения: предстои окопаване в регулаторите

д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи

Статията е публикувана в Дневник

 Бързата кучка слепи ги избира. Така може с едно изречение да се опише нагласата на мнозинството да попълва регулаторите. Хъшлашкият начин, по който се внасят процедурните правила за цялостен или частичен избор на еднолични или колективни органи, показва занижаване на стандартите за провеждане публични процедури. Има и друго – липсва логическа последователност и ясен график за поредността, по която ще се избират. Действащото законодателство не се спазва, а сред органите, които предстои да се попълват, са Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, омбудсманът, НЗОК, Конституционният съд, Фискалният съвет, БНБ, КЗК, КЗД, Сметната палата и др. За по-голямата част от процедурите няма изискване за представяне на писмени концепции от кандидатите. Няма да се прави преценка за моралните и професионалните качества на кандидатите – за тях евентуално може да съдим само от писмените мотиви към предложенията.

Два примера са много показателни: проектите на правила за избор на членове на ВСС и ИВСС са в нарушение на Закона за съдебната власт, защото са посочени по-кратки срокове за номинации от записаните в закона.

Вместо да се изготвя подробен доклад, в който да се представя преценка за моралните и професионалните качества на кандидатите, ще се прави само стенографски протокол. Проектът на правилата за избор на омбудсман, пак в противоречие със закона, предвиждаше да се отнеме възможността граждански организации директно да правят предложения за кандидати, а това да  става само чрез депутати. По предложение на Петър Кьосев от ПП-ДБ все пак комисията реши да спази закона и НПО ще могат да предлагат директно кандидатури за омбудсман без да чакат благоволение от народните представители. Предстои всички процедурни правила да бъдат гласувани от пленарния състав на парламента, след което започват да текат сроковете.

 Безспорно е, че тези процедури трябваше да започнат, защото функционирането извън мандат, в някои от случаите в продължение на десетилетие, вече изкривява правовата държава до форма, която не се вписва в разбирането за демократична система. Това все пак не попречи на депутатите да обсъдят и битовият си комфорт, като по време на дебатите за приемането на правилата за избор на ВСС и ИВСС прозвучаха предложения те да са съобразени с Великденската ваканция.

Но когато нещо в парламента е спешно, означава, че е грешно.

Може само да спекулираме, че правителството бърза с назначенията, защото цели да се окопае в регулаторите, тъй като предсрочни избори не са изключени. Това означава, че при запазване на домовата книга от Конституционния съд, със сигурност ще има редовно правителство, поне докато бъде избран омбудсман, който е потенциален министър-председател. Борисов би предпочел да има свой кадър и на тази позиция, след като Главчев показа, че е изпаднал в ново начало, а и Радев критикува служебния кабинет на настоящия председател на Сметна палата, който заема позицията в противоречие със закона.

 Истината е, че проблемите с процедурите по избор на органи не са отсега, но невъзможността на парламента да ги подчини на принципи доведе до практика и на Конституционния съд, който върна две процедури – изборът на председател на КЕВР през 2022 г. и освобождаването на председателя на Сметна палата от 2023 г. Още по-скандално е решение на АССГ, с което отменя решение на антикорупционната комисия, тъй като е  взето от орган, който не е конституиран по реда и при условията на Закона за противодействие на корупцията.

 Досега няма случай парламентът да е провел процедура за избор, за която да не е имало предварителна договорка кой ще бъде избран. Най-близкото, до което  е достигало Народното събрание, е симулация на публичност. През 2012 г., когато Искра Фидосова организира избор на Висш съдебен съвет, направи два банера, покани граждани в залата на Народното събрание, сложи прожектор и каза – ето изборът е публичен, всички виждате. Процедурните правила служат за политически пререкания между партиите, но и тук няма невинни – когато са в опозиция партиите предлагат повишаване на стандартите за избор, когато са на власт газят през нормите.

Как обаче да се ориентираме дали са спазени основни нормативни стандарти за провеждане на тези процедури?

Има три основни групи от критерии, по които може да се направи такава оценка: 1) продължителност на процедурата, която да даде достатъчно време за задълбочен дебат, изслушване, проверка на кандидатите; 2) автентична конкуренция между кандидати, които са професионалисти и почтени хора и 3) обсъждане на състоянието на сектора, в който ще се назначават членовете на тези органи, и начертаване на основни параметри за подобряването му в рамките на мандата.

 От 42-ото Народно събрание (2013 г.) насам са проведени 80 процедури, от които 67 завършват с избор. В 52 от случаите имаме избор, при който за 1 вакантно място има само 1 кандидат, или в 79% от процедурите имаме състезание с един кон. Девет състава на законодателния орган не могат да възприемат общ подход за продължителността на процедурите. В най-голяма част от случаите депутатите са избирали членове на органи между 10 и 20 дни или са провеждали цялата процедура до 30 дни. Най-кратката е проведена за 13 дни (за председател на КФН през 2016 г.), а най-дълго е продължила (141 дни) тази за избор на председател, заместник-председател и членове на КЗК (2016 г.). Няма никаква логика как депутатите решават за колко време ще избират един или друг орган, но е факт, че за назначаване на работник в колцентър минава повече време, отколкото за председател на Комисията за финансов надзор, например.

            При по-голямата част от проведените процедури, които в БИПИ наблюдаваме от 12 години, обсъждането на състоянието на органа и сектора или отсъства, или е минимално и формално. Задълбоченото обсъждане на състоянието на сектора, подлежащ на контрол, регулиране или надзор, явно не се приема като задължителна част от процедурите за избор в парламента (което с особена сила важи за 42-рото НС и 43-тото НС). Много от процедурите преминават без да бъде зададен нито един въпрос от народните представители по време на пленарното заседание. В специализираните комисии често се имитира изслушване. Имало е и случаи, в които народни представители призовават кандидатите да не отговарят на въпроси на граждански организации, както Данаил Кирилов обясняваше на кандидатите за ВСС.

Като цяло е екзотика в процедурните правила, съпътстващи всяка процедура, да има задължително изискване кандидатите да представят писмена управленска концепция.

 Парламентът превключи на  турбо режим за назначения и очевидно няма никакво намерение да ги осъществи и при минимални стандарти. Фактът, че скандалите се появяват още на фаза на проекти на процедурни правила е сигнална лампа и за кандидатурите, които ще се появяват.