Георги Бойчев е роден през 1936 г. в гр. Исперих. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1959 г., след което работи като районен прокурор. През 1964 г. става докторант в същия университет, след което продължава академичната си кариера в него. От 1995 г. Георги Бойчев е професор, а през 2009 г. става доктор на юридическите науки. Бил е декан на Юридическия факултет на Софийския университет през периода 1979-1983 г., а между 1995 и 2002 г. е ръководител на катедрата по Обща теория и история на държавата и правото, отново там. Автор е на множество монографии, студии и статии в областта на философията и теорията на правото. Интервюто е направено през лятото на 2017 г. в рамките на проекта „Значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование – ценностни измерения в юридическото образование“, на фондация „Български институт за правни инициативи“.
Цветомир Тодоров (ЦТ): Професор Бойчев, Вие сте доайен на философията на правото в България. Името Ви е познато на всеки, който малко или много се занимава с право у нас. Но имало е период, когато в България не се е преподавала философия на правото. След това дисциплината се възстановява. Какви са причините за това?
Георги Бойчев (ГБ): Философия на правото се преподава за много кратко време след основаването на Юридическия факултет.[1] Причината за прекъсването на преподаването е идеологическа. Философията на правото е идеологическа наука и поради това, когато в България започват да управляват политически режими, за които философията на правото е противоположна на интересите им, те ликвидират преподаването на тази дисциплина. Това е лесно за тогавашните условия, защото учебните планове на факултетите са се одобрявали от Министерство на просвещението. И така Министерството на просвещението е задраскало философията на правото.
ЦТ: За кои години говорим? Преди 1944-та?
ГБ: Говорим за основаването на Юридическия факултет – 1892 г. (1888 г. е основан университетът). Философия на правото се е преподавала само от 1892 г. до хиляда деветстотин и някоя година от проф. Михаил Поповилиев, който се дипломира във Франция. Там е защитил докторат, но е бил принуден да се преквалифицира и след това става доцент и професор по Международно право.
ЦТ: Т.е. тук няма пръст социалистическият режим?
ГБ: Да, това става много по-рано. Още при личните режими, които се установяват от Батенберг. И така, след толкова време на мен бе възложено да възстановя дисциплината през 1991 г., когато настъпиха демократичните процеси в България. Започнах с преподаване в Софийския университет. След това разширихме преподаването в УНСС и в Благоевградския университет.
ЦТ: На практика Вие сте не просто доайен на дисциплината, а неин повторен основател...
ГБ: Възстановител на дисциплината, която въпреки че не се е преподавала, много от преподавателите по Обща теория на правото пишеха и по философски въпроси. Преди всичко с тази материя се е занимавал професор Цеко Торбов – известен професор, завършил в Германия, където е бил и асистент. Той е писал монографии по въпроси на философията на правото: основни принципи на правото, право и справедливост и други. А също така и наши колеги от времето на социализма, които са преподавали теория на правото, са писали по философскоправни въпроси: доц. Михайлина Михайлова по въпроса за цел и целесъобразност в правото; проф. Нено Неновски – за приемствеността в правото. Така че не е прекъсвано изцяло развитието на тази наука „Философия на правото” в България.
ЦТ: Вие сте основател на една дисциплина, която се нарича Методология на юриспруденцията.
ГБ: Това, което съм направил лично аз във връзка с философията на правото, исторически стои така: в началото издадох един кратък учебник, като целта беше студентите да разполагат още при внедряването на дисциплината с такъв. Преподаването обаче ме доведе до извода, че философията на правото на запад се намира в криза. По начало философията на запад като идеология се намира в криза. Това е резултат от кризата в самите страни, от самия факт, че икономиката и цялото тамошно общество е в период на упадък. Аз съм написал друга книга в тази насока, във връзка с бъдещето на обществото.
ЦТ: Говорим за общество и икономика като цяло, а не само на висшето образование?
ГБ: За обществото въобще. Написал съм и статия „Бъдещето на цивилизацията – нов цивилизационен проект“ и там съм споделил основните идеи. Надявам се следващата година да издам книга, обширна, която да развива идеите, които съм публикувал в студията.
ЦТ: Споменахте, че наблюдавате криза в западното общество. А ние тази криза вече сме я видели в нашето.
ГБ: Нашата криза е от по-друг характер, но тя се включва в по-общата криза на обществото, на капиталистическото общество.
ЦТ: Тогава, от тази гледна точка, няма ли да бъде добре, ако в образованието на юристите се обърне повече внимание именно на етичните норми, на морала? Все качества, които после, както виждаме при упражняването на професията, са дефицитни, липсват?
ГБ: Законът е предвидил в кои случаи трябва да взема предвид моралните норми. Етичните норми са предвидени само в два случая като правно задължителни. В единия случай лекарят е длъжен да помага, независимо от обстоятелствата. Другият случай – всеки е длъжен да полага грижи за вещта, която му е поверена на отговорно пазене. Понеже всяка вещ е ценност обществена, и когато една вещ оставена на когото и да било, включително на гарата, е оставена на отговорно пазене и прочее. В такива случаи се носи отговорност, ако служителят, ако частната личност не е положила грижи. Така че правото се отнася към етиката, към задължението да се прави добро, само в определени случаи. Затова етиката има място в общата философия.
ЦТ: Какво мислите за справедливостта като източник на правото. Ако се върнем конкретно на нашето общество, виждаме колко е изкривена правната действителност. По най-различни поводи, а и без поводи, се насилва правото. Насилва се и самият процес по неговото създаване, а после и по изпълнението му. В този смисъл какво смятате за справедливостта като източник на правото?
ГБ: Сега. Самата справедливост не е пряк източник на правото. Справедливостта се отразява в правото. Явно несправедливата присъда подлежи на отмяна по НПК. Съдът присъжда неимуществените щети по справедливост. За убитото дете, за убития баща, за убитата майка се отсъжда по справедливост според Закона за задълженията и договорите. Т.е. справедливостта е мяра в разпределителните отношения и отношенията на възмездие. И тази мяра в разпределителните отношения се проявява в гражданското право. Колко е цената на една стока? Това е мяра в разпределителните отношения. В зависимост от количеството, качеството на една стока, по справедливост се определя и нейната цена. В наказателното право по справедливост се съди. Т.е. тя е мяра в отношенията на възмездие.
ЦТ: Съгласен съм с Вас, но какво правим, когато реално правните норми не успяват да запазят тази мяра?
ГБ: Тази мяра трябва да я спазват органите които правораздават, които реализират правото. Съдът трябва да спазва тая мяра и да присъжда по справедливост, всяка присъда да отговаря на тоя критерий за справедливост. И затова законът е предвидил явно несправедливата присъда да подлежи на отмяна, само на това основание. Това е контрапункт. Това е средството да контролира справедливостта в правото.
ЦТ: Тогава все пак стигаме до въпроса с човешкия материал. Тази мяра все пак някой и то конкретно този, който прилага закона, трябва да я има.
ГБ: Да. Това е вече прерогатив на съда и на другите органи – на административните, които трябва по справедливост да налагат глоби и т.н. Освен справедливостта, правото отразява и естествените права, които се отразяват в правото и определят неговите качества. Свободата. Правото е мяра на свобода. Свободата определя също качествата на правото. И интереса – правото отразява съответни интереси. То е мяра на интересите, които се отразяват в правото. В правото се отразява нашето правосъзнание. Правото трябва да отговаря на нашето правосъзнание. Ако не отговаря на нашето съзнание, то е нелегитимно. Също така на целите. Трябва да бъдат цели, които отговарят на интересите на обществото и на личността.
ЦТ: Смятате ли, че нашето, българското общество има бъдеще, при всички тези проблеми които виждаме и за които проблеми съдебната система и юристите са длъжници на обществото, да не кажем едни от най-важните виновници за окаяното състояние, в което се намираме сега като общество. Смятате ли, че има лесен начин да се променят нещата?
ГБ: В сегашните условия на глобализация не е възможно една държава да си реши проблемите, които са общи за цялата система. Това аз съм описал в студията си и книгата, която на чернова имам като ръкопис. Никоя страна сега не може сама по себе си да реши проблемите, които стоят пред капиталистическото общество, което се намира в период на упадък. Различни са степените. България е една от страните, където кризата е може би в най-дълбока степен. Средноевропейските страни – Чехословакия, Източна Германия, тази криза е в по-смекчени форми. Така че в България може да се достигне до степента, в която се е стигнало на демократизиране на обществото в една Чехия, да кажем, в една Словакия, Словения. Глобалните предизвикателства пред обществото ще се решат на ниво развити капиталистически страни. Новото общество винаги настъпва там, където старото общество се е развило в най-пълна степен и е узряло, за да се роди новото общество.
[1] Обучението включва първоначално предмета „Енциклопедия на правото“. През 1902 г. учебната програма е разширена, създадени са нови катедри, между които и катедра „Философия и енциклопедия на правото”.
