Становище на фондация „Български институт за правни инициативи” по проект на Наредба №7 за съдебните заседатели на Пленума на ВСС
Представеният проект на Наредба №7 за съдебните заседатели смислово може да бъде разделен на три части, които пряко кореспондират с разпоредбите на чл. 75а, т.1, 2 и 3 от Закона за съдебната власт.
Общото впечатление от първата част на проектa за наредба, в която се уреждат условията и реда, по които се определя броя на съдебните заседатели и резервните заседатели за всеки съд, е че тя в голяма степен повтаря описаната в Глава четвърта, Раздел II на ЗСВ процедура. В значителната си част това повторението представлява съкратен преразказ на законовите текстове. В няколко случая дори се наблюдава пълно препокриване между текстове от Наредбата и разпоредби на ЗСВ (чл. 15, ал. 1 от Наредбата и чл. 72, ал. 2 ЗСВ). По този начин Наредбата противостои на принципите за юридическа икономия. Този дефицит, обаче, едва ли следва да бъде вменяван като отговорност на нейните автори. Последната редакцията на раздел „Съдебни заседатели“, която е в сила от 09.08.2016 г., урежда много по-подробно всички процедури, свързани с подбора на съдебни заседатели, в сравнение със старата версия на процедурата. Това не изглежда да е отчетено от законодателя при формулирането на новия чл. 75а, заменил обявения за противоконституционен чл. 75, въз основа на който е създаден разглежданият проект за наредба.
Извън тази принципна бележка добро впечатление прави въвеждането на допълнителното изискване за административните ръководители да вземат предвид не само чисто статистически данни относно това в колко от делата в предходната година са участвали съдебни заседатели, но и данни от социално, демографско, икономическо и криминологическо естество (чл. 7, ал 3 от Наредбата). Съмнително е, обаче, доколко към момента подобна събрана информация съществува и ако съществува, доколко тя би била достъпна за председателите на съответните съдилища. Но дори и така въвеждането на подобен подход е добро начало за промени в тази насока. В този дух добър е и възприетият в Наредбата подход становищата на председателите на съответния съд относно тенденциите на увеличение или намаление на делата със съдебни заседатели да бъдат обвързани с конкретен срок, който да е функция от цялостната процедура по подбор на съдебните заседатели (чл. 7, ал. 5 от Наредбата).
По отношение на чл. 10, ал 2, който задължава общинските съвети да обявяват датата на изтичане на мандата на действащите съдебни заседатели при откриване на процедурата за набиране на кандидатите за заседатели, трябва да се вземе предвид, че това е знание от компетенцията на съответния съд. Възможно е, ако съдът не предостави тази информация на общинския съвет, последният просто да няма откъде да узнае точния момент, в който изтича мандатът на заседателите.
По отношение на правилата за подбор на съдебните заседатели за всяко дело, смятаме, че е необходимо прецизиране на формулировките на чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, с цел избягването на повторенията. Пак в тази част от Наредбата положително впечатление прави регламентирането на възможността съдебните заседатели да уведомяват писмено администрацията на съответния съд в които времеви периоди или часове през деня имат обективни пречки за участие в работата на съда, практика, която така или иначе вече е факт в някои съдилища. В същото време следва да се има предвид, че подобна регламентация има опасност да превърне съдебните заседатели в почасови работници на съда, което е несъвместимо с духа на института.
Категорично смятаме, че е недопустимо въвеждането на изискване за призоваване на съдебните заседатели за съдебни заседатели по реда на НПК, предвиден за страните в наказателното производство, предвидено в чл. 18 на Проекта за наредба. От една страна подобно изискване, което приравнява съдебните заседатели със страните по делото, противоречи на статута на заседатели, предоставен им от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт, а имено, че заседателите имат еднакви права и задължения със съдиите. На второ място подобно задължение би поставило в затруднение и съдебната администрация, от която ще се очаква да съблюдава сложните и дълги процедури по призоваване на страните, които предписва НПК. В този случай, дори авторите на Наредбата да са имали предвид, че съдебните заседатели ще бъдат призовавани съобразно хипотезата на чл. 178, ал. 8 НПК, а имено призоваването в бързи случаи, то следва да се има предвид, че тази форма на призоваване следва да се прилага преди всичко като изключение, а не като правило.
По отношение на втората смислова част от Наредбата – т.е. „Етични правила за поведение на съдебните заседатели“, БИПИ няма забележки.
Третата част на Наредбата – „Други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели“, също следва смислово духа на уредбата на ЗСВ. Тук единствено бихме желали да обърнем внимание на чл. 33, ал. 2, който казва: „Съдебен заседател с неизтекъл мандат в един съд, избран за съдебен заседател в друг съд, е длъжен преди полагането на клетвата като новоизбран съдебен заседател, да бъде освободен от функцията си в първия съд.“ Необходимостта от подобен текст се обезсмисля от съдържанието на чл. 67, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, който императивно постановява, че съдебен заседател не може да бъде лице, което е заседател в друг съд. С това условие кореспондира и изискването на чл. 68, ал. 3, т. 8 ЗСВ, а именно кандидатите за заседатели да предоставят на общинските съвети декларация за липса на обстоятелствата по чл. 67, ал. 3, сред които е и това, че кандидатът не е заседател към момента на подаването на документите, а не че няма да бъде такъв в бъдещия момент на полагане на клетва. Чрез въвеждането на подобно императивно изискване законодателят е направил още една стъпка към пресичане на порочната практика някои граждани да превръщат статута си на съдебни заседатели във втора професия, тъй като през последните години не са редки случаите, в които лица бяха вписани като заседатели в повече от един съд, или напускаха заседателското си място в един съд малко преди изтичането на мандата си, за да кандидатстват за нов мандат в друг съд.
