Българинът знае, парламентът избира зависими хора
д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
Статията е публикувана в Дневник
Най-мекото определение, което може да се използва за начина, по който парламентът попълва хора в т.нар. „регулатори“, е симулация на прозрачна, публична, конкурентна и равнопоставена процедура по избор. Обективното наблюдение сочи, че позициите вече са разпределени и с бързи стъпки се попълват хора със съмнителна репутация в органите.
Процесът обаче не е гладък и породи напрежение в управляващото мнозинство, като от ДПС – ДПС заплашиха да оттеглят подкрепата си за кабинета. Като резерва официално влезе ДПС – Пеевски, които в началото на тази легислатура обявиха, че няма да подкрепят хора за регулаторите и няма да издигат такива, но с техните гласове Орлин Колев беше избран за съдия в Конституционния съд преди две седмици. Костадин Ангелов, ротационен председател на Съвета за съвместно управление, заяви, че ДПС – Доган ще получат позиции от квотата на БСП, но очевидно това не се случва. Около предложенията на БСП пък се разяри скандал с номинацията на Росен Карадимов за председател на Комисията за защита на конкуренцията, което обяснява и защо този избор не е вкаран в зала, макар че в ресорната комисия изслушването мина тихо и спокойно още в началото на март. Безспорно подновяването на мандатите на хората в тези органи трябваше да се случи, защото сме на път да произведем например Вечен съдебен съвет, но не е маловажен начинът, по който това ще стане.
От 18-те органи, които бяха с изтекли мандати към старта на работа на това Народно събрание, то откри 15 процедури, като по 6 от тях вече са избрани членове – БНБ, НЗОК, КЕВР, Фискален съвет, КФН и КС. За 7 институции има номинирани хора, но не са приключили, а за две от институциите – Комисията за защита от дискриминация и Комисията за защита на конкуренцията, кандидатите са изслушани в комисии, но все още не са избрани от депутатите. Прави впечатление, че процедурните правила за Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат бяха вкарани като точка в дневния ред на Народното събрание, но поради липса на кворум не бяха гласувани. Саботажът е обясним, тъй като няма мнозинство от 160 гласа, което да избере нов състав на ВСС и ИВСС, а след приемането на правилата сроковете започват да текат. Общо местата в тези органи са 53, за които се състезават 75 души (някои са кандидати за повече от едно място), което прави конкуренция от 1,42 души за 1 място. По-висока конкуренция има, когато се търсят продавач-консултанти или работници в колцентър. Най-висока е конкуренцията за омбудсман – 6 души се състезават за едно място.
Позицията е гореща, защото омбудсманът влиза в т.нар. „домова книга“, от която президентът може да избира служебен министър-председател,
а с назначението на Орлин Колев за конституционен съдия вече става почти сигурно, че тя няма да падне при решаването на висящото дело. Макар и със силна конкуренция, процедурата за омбудсман също изглежда нагласена, защото само 1 от кандидатите – Велислава Делчева, е партийна номинация (ГЕРБ), а останалите са номинирани от граждански организации. Изненади може и да се появяват, защото тази процедура се провежда с балотаж и има значение между кои две кандидатури ще избира парламентът.
И докато партиите имат кухненски търкания около това как да продължат с тези назначения, за хората е абсолютно прозрачно какво се случва в парламента. В национално представително проучване на общественото мнение, реализирано по поръчка на Български институт за правни инициативи[1], 82,02% от обществото ни смята, че ще бъдат избрани/назначени приближени до политическите сили лица, 77,21% считат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили. На другия полюс, едва около една пета считат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които ще действат независимо и по съвест (23,40%) или такива с висок морал и високи нравствени качества (22,42%). На въпроса „Човек с какви качества биха искали да бъде избран за тези важни органи?“ – огромно мнозинство иска това да е някой, който притежава почтеност, професионализъм, независимост и обществен авторитет. Безпощадната и реалистична оценка на българина обаче сочи, че най-вероятно е да бъде избран кадър, който няма почтеност, професионализъм и независимост, обвързан е с политически и икономически кръгове, но все пак притежава някакъв обществен авторитет (33,5%).
Картината ясно сочи, че за българина е пределно ясно, че Народното събрание извършва отрицателна селекция – вместо да се избират най-подготвените кадри, с доказан професионализъм и почтеност, ще бъдат избрани зависими и лоялни хора, за които обществото няма убеденост, че могат да различават правилно от неправилно.
Надежда обществото вижда в гражданските организации, като преобладаващата част от запитаните (над 90%) смятат, че гражданското общество трябва да участва под някаква форма в процедурите по избор на органи от Народното събрание. Най-често припознаваната е да се даде право на гражданските организации да номинират кандидати (над 46%). 22,4% от хората искат на гражданските организации да се даде възможност да задават въпроси и правят становища по време на изслушванията на кандидатите, а 24,6% искат комисия от независими граждански организации, която да оценяват кандидатите. Повишеното доверие към организациите на гражданите се вписва в ренесанса на подкрепата към тях, която се забелязва и в други демократични държави, но като рефлекс от спадащо доверие навсякъде към правителството, бизнеса и медиите.
Отрицателната селекция е гаранция, че тези институции ще бъдат с ниско обществено доверие – след като очакванията са, че още фазата на конституирането им е опорочена, логично е да няма очаквания, че те ще работят прозрачно, ефективно и в публичен интерес. 45,5% от хората считат, че работата на тези органи става известна на обществото обикновено когато има скандали, 39,9% считат, че тези институции работят в интерес на определени корпорации, а 37,6% са на мнение, че те работят в полза на олигархията. Общият поглед показва, че хората приемат институциите за завладени от политико-икономически интереси, обслужващи техни интереси и като цяло са неефективни от гледна точка на общественото благо.
Тези данни може и да не са неочаквани, но бият аларма за всеобщо разграждане на доверието в институциите. Което е напълно разбираемо, тъй като публичният ни живот изобилства със скандали, свързани с органите, избирани от парламента, а сред тях по скандалност водят Висшият съдебен съвет и неговият инспекторат. Политиците във всички демократични държави си приличат и навсякъде се изкушават да кадруват в независими институции, за да индуцират влияние. В установените демокрации това обаче са изключенията, а не нормата. При тях се е установил модел на политически консенсус, в който надделява разбирането, че властта има нужда от странични рефери (регулаторите в някои случаи имат контролни функции по отношение на правителството и неговите органи), за да се изгради система на честна игра – а за това са нужни хора с базова почтеност. Защото политиците се сменят и ако днес хората в една институция синхронизират действията си с тези на власт, компрометираните кадри могат да бъдат използвани като бухалка срещу тези, които вече са изгубили властовите лостове.
[1] http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/BILI_REGULATORS_DATA_FIN.pdf
