Очаквания за негативна селекция съпровождат избора на еднолични или колективни органи, избирани от Народното събрание
Това показват данни от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс по поръчка на Български институт за правни инициативи.
Процедурите по избор на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание, добили обществена популярност като „регулатори“, протичат при неособено висок обществен интерес. Едва 11% посочват, че следят внимателно и с подробности случващото се в това поле, докато 47% се интересуват от тях, но само най-общо. Липсата на обществен фокус върху тази парламентарна дейност е съпроводена и с висок обществен скептицизъм за резултата от процедурите. Общо 82% смятат, че ще бъдат избрани приближени до политическите сили лица, 77% смятат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили, а 74% смятат, че ще има много отлагания и скандали в процеса на избор. В крайна сметка почти две трети (64%) очакват, че може изобщо да не се стигне до избор.
Негативният контекст и изострените политически отношения доминират над очакванията за ролята и мястото в обществото на органите, избирани Народното събрание. Така например 46% са на мнение, че работата им става публично известна на обществото обикновено когато има скандали, а около две пети смятат, че работят в интерес на определени корпорации (40%) или в полза на олигархията (38%). Същността на тяхната работа и ползите им за обществото остават назад във възприятията на широката общественост За около 20% те имат важни контролни функции в специфични сектори или регулират специфични дейности (одит, далекосъобщения, ценообразуване на важни стоки) и чувствителни за обществото сфери (разузнавателни средства, защита на личните данни, финансов надзор) - 15%. Ролята им за регулиране на обществените отношения се разпознава от едва 14% от пълнолетните българи.
В такъв контекст не е изненадващо, че преобладаващата част от българите смятат, че е по-вероятно изборът на тези еднолични и колективни органи да достигне до рекрутиране на хора без почтеност и без професионализъм, които са зависими и обвързани с политически и икономически кръгове (общо 34%) или до почтени професионалисти, които имат обществен авторитет, но които не са независими (22%). Тези отделни характеристики на потенциални кандидати оформят реалистичния профил на хората, които ще бъдат избрани в различните органи.
За широката общественост обаче най-приемливи биха били почтени професионалисти, които са независими, макар и без обществен авторитет. В този контекст 36% са склонни да „преглътнат“ политическите и икономическите обвързаности. Други 38% смятат, че е по-добре да бъдат избрани лица, които освен, че са почтени и професионалисти и все пак имат обществен авторитет, макар и да знаят, че те не са напълно независими. Изборът на еднолични и колективни органи ясно показва, че за широката общественост е важно кандидатите да са почтени професионалисти, които имат обществен авторитет, но считат за неизбежна политическата и икономическа обвързаност, с която някак са отдавна свикнали.
Ето защо преобладаващата част от запитаните (над 90%) смятат, че гражданското общество трябва да участва под някаква форма в процедурите по избор на органи от Народното събрание. Най-често припознаваната е да се даде право на гражданските организации да номинират кандидати (над 46%).
Колективните органи, избирани от Народното събрание, получават разнородни оценки за своята работа от широката общественост. Най-неразпознаваеми са Икономическия и социален съвет и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Сред най-популярните са НЗОК, НОИ, КЕВР, КЗЛД, Омбудсмана, БТА, Сметната палата, КФН, КЗК и СЕМ. Сред най-одобряваните обаче са Българска телеграфна агенция, Национален осигурителен институт и Омбудсмана.
Данните са от национално представително проучване сред 1000 пълнолетни българи, проведено по метода на пряко стандартизирано интервю в периода 17-25 март 2025 година. Използвана е двустепенна гнездова квотна извадка, а интервютата са проведени чрез таблети.
