ДО:
Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в ПОДНС
ЧРЕЗ
Г-н Христо ДОЧЕВ
Председател на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в ПОДНС
КОПИЕ ДО:
Г-жа Ива ЙОРДАНОВА-РУПЧЕВА
Председател на 45-то Народно събрание на Република България
Г-жа Десислава АТАНАСОВА
Председател на ПГ на ГЕРБ-СДС
Г-н Тошко ХАДЖИТОДОРОВ
Председател на ПГ „ИМА ТАКЪВ НАРОД“
Г-жа Корнелия НИНОВА
Председател на ПГ „БСП за България“
Г-н Мустафа КАРАДАЙЪ
Председател на ПГ „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“
Г-н Христо ИВАНОВ
Председател на ПГ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“
Г-жа Мая МАНОЛОВА
Председател на ПГ „ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН“
Относно: предложения за промяна в ПОДНС
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
По Конституция българският парламент не само пряко изразява суверенитета на народа чрез предоставената му законодателна инициатива, но има и решаваща роля за ефективното разделение и взаимно въздържане на трите власти в страната. Най-важният инструмент за това са правомощията на парламента, самостоятелно или на квотен принцип с други институции, да избира и назначава някои административни ръководители на органи от изпълнителната и съдебната власт. Такива например са инспекторите и Главния инспектор на Инспектората при Висшия съдебен съвет, единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет (т.нар. парламентарна квота, вж. чл. 130, ал. 3 от Конституцията), управителят на БНБ, управителят на НЗОК, председателя и членовете на Сметната палата, Омбудсмана на РБ и др.
Чрез акта на избор на ръководители или ръководни органи на институции от най-различен порядък и сфера на дейност, Народното събрание оказва значително влияние върху формирането на конкретните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на управлението на тези институции. Процедурата по назначаване на техните ръководители следва да бъде решаващ момент за потвърждаване на интегритета, мотивацията и експертизата на кандидатите за управленски позиции. Подобна процедура е от изключителна необходимост за повишаване прозрачността и следователно доверието в парламента, за възстановяване на диалога между обществото и институциите, за усъвършенстване на демократичния политически процес.
Повече от две десетилетия, обаче, конституционният модел в Република България не успява да наложи и утвърди единна демократична традиция при тези назначения. Твърде често при процедурите по назначаване не се спазват основополагащи стандарти, на които следва да се опира всяка процедура, свързана с кадруването в публичните институции, а именно:
Публичност;
Прозрачност;
Обективност;
Равнопоставеност;
Предвидимост на избора;
Отчетност на назначаващия орган[1]
Липсата и неспазването на тези принципи заплашва ефективността на механизма за баланс между властите в държавното управление и ерозира доверието в парламента.
Български институт за правни инициативи извършва систематичен мониторинг на изборите на еднолични и колективни органи от страна на Народното събрание в контролните, надзорни и регулаторни органи от 2014 г. насам.
Заключението ни от наблюдаваните над 60 процедури за избор е, че въпреки малките стъпки към повече публичност и прозрачност от 42-то Народно събрание насам, все още процедурите за избор, които извършва Народното събрание страдат от дефицити като липса на прозрачност, на конкурентост, на задълбочен професионален дебат за състоянието на сектора и органа, за който се извършва избор, липса на обособена проверка за почтеността на кандидатите, ограничено включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в обсъждането. Парламентът се проваля да наложи принципите на меритокрацията при изборите, които провежда, и вместо да избира професионалисти в регулаторите, оставя впечатление, че чрез партийни квоти се създава политическо вмешателство в работата на независимите регулатори.
Досегашните състави на Народното събрание демонстрират пренебрежение и към мандатите на органите, като към момента най-крещящ пример е с мандата на главния инспектор и инспекторите в ИВСС, както и Комисията за защита на личните данни. Европейската съдебна практика описва състояние на изпреварващо послушание (anticipatory obedience) – това е поведение на вземащите решения от името на независими органи, което се ориентира спрямо волята на тези, които трябва да регулират. Такова послушание се осигурява именно чрез държане в неведение на висшите държавни служители за техния мандат – дали и кога той ще бъде предсрочно прекратен или пък оставен неограничено във времето, какъвто е случаят с Комисията за защита на личните данни.
В духа на описаното от нас е и мнението на Конституционния съд на Република България, който счита, че мандатността е основен стълб на правовата и демократична държава, като това е изрично посочено и в Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на Република България от 2010 г.: „Мандатността е механизъм установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията.“
С настоящото писмо, представяме на Вашето внимание ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПОДГОТОВКА ЗА ИЗБОР И ИЗБОР НА ОРГАНИ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (Приложение №1). Тяхната цел е да се създаде специален раздел в ПОДНС, чрез който да се завишат стандартите при избора на независими регулатори.
Считаме, че обществените очаквания и гражданската енергия в момента поставят пред народните представители в 45-то Народно събрание високата и отговорна мисия да възстановят принципа за разделение на властите и да положат усилия за възстановяване и изграждане на демократичната институционална инфраструктура.
Оставаме на разположение и имаме готовност да окажем експертна помощ на Комисията.
[1] Във връзка с това се обявих и 17 авторитетни неправителствени организации в нарочна декларация, която може да се намери тук: http://appointmentsboard.bg/wp-content/uploads/2015/09/Statement_NGO_Parliament_23092015FIN.pdf
