Чака ли ни двоен мониторинг?
Текст на Биляна Гяурова-Вегертседер
Преди повече от месец държавите членки бяха поканени да проведат вътрешни консултации по въпроса за създаване на механизъм за върховенство на правото, който да обхваща всички, а не само отделни държави членки. Обобщеният резултат от тези консултации беше представен вчера /17.07.2019/ в прессъобщение на Европейската комисия. Какво прави впечатление в това кратко, но съдържателно съобщение:
1. В него се цитират думите на първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс, който казва: „Днес решихме да увеличим още инструментариума си, с който да популяризираме, защитаваме и прилагаме върховенството на закона.“ Тимерманс на практика преповтаря почти дословно първият приоритет от програмата на Финландия, която пое председателството на Съвета на ЕС от началото на юли. Приоритетът е „Общи ценности и върховенство на правото: крайъгълните камъни на действията на Европейския съюз“. В съдържанието на този приоритет е описано, че „ … Финландия ще се стреми да подобри и усили инструментариума свързан с върховенство на правото“. Нещо повече, по време на своето председателство тя ще опита да направи оценка на диалога по въпросите на върховенството на правото като помогне той да стане по-структуриран и резултатен. Работата в тази посока е директно свързана с борбата с корупцията и преодоляването на неравноправията в различни сектори, които от своя страна водят до загуба на човешки и икономически ресурс.
2. Европейската комисия обявява три стълба, около които ще бъдат организирани различни инициативи. Първият стълб е свързан с насърчаване на „обща култура в областта на върховенството на закона в Европа“. Най-накрая ЕК показва, че е осъзнала, че установяването на върховенството на правото и преодоляването на различията, минава през изграждане на единна ценностна система. Макар и закъсняло с десетилетия, това осъзнаване е изключително важно, защото дава отговор на въпроса за различните скорости, с които отделните държави членки се движат в рамките на общото съюзно пространство. Изграждането на обща ценностна рамка на съюза основана на зачитане върховенството на правото означава и постепенно уеднаквяване на скоростта. Защото проблемът не е в географското и/или икономическо развитие, а в разбирането, че икономическите показатели са функция на независимо функционираща съдебна система, силни институции и регулатори и реален коректив в лицето на гражданско общество и медии.
3. Предвижда се засилено участие/използване на Съда на Европейския Съюз като това следва да става чрез „ … временни мерки и гледане на делата по бързо производство, когато това е необходимо“. Включването на СЕС в цялостната рамка за насърчаване върховенството на правото в съюза беше една от възможностите обсъждана в началните етапи на дебата. Други варианти бяха Съветът на Европа, Венецианската комисия, дори ГРЕКО. Фактът, че везните са наклонили именно към Съда показва, че ЕК е набрала достатъчно смелост след делата срещу Полша, за да може отговорно да заяви, че стратегическият й подход ще бъде да завежда дела пред СЕС при установени нарушения. Това от своя страна ще засили изключително много ролята на СЕС като независим арбитър не само по конкретни правни въпроси, но и по отношение на водещия за ЕК въпрос за защита върховенството на правото. Изричното споменаване на използването на бързо производство показва желание за справяне с възникнал проблем в максимално адекватен времеви отрязък.
Разбира се, има и някои елементи от съобщението, които са по-неясни и в типичния брюкселски бюрократичен език позволяват разнопосочно тълкуване. Така например, се казва, че „ … Комисията ще предприеме действия във връзка с идеята за целева ежегодна проява за диалог с гражданското общество“. Така описана тази идея може да означава всичко и нищо. В различните държави членки гражданското общество също е различно, с различна степен на активност, устойчивост и организираност. В голяма степен „ежегодна проява на диалог“ е изпразнено от съдържание, защото не задава никаква посока на този диалог, а липсва и структура. Същото може да се каже и за предложението за комуникационна стратегия относно върховенството на закона. Установяването на върховенството на правото не означава изготвянето на един конкретен нормативен или стратегически документ, който с приемането си става задължителен за всички. Културата в тази област се насажда чрез широкоспектърни действия във всички области от социалния, икономическия и политическия живот на една държава. По-скоро ЕК би могла да се концентрира върху няколко основни елемента, които изграждат цялостната ценностна рамка работеща за установяването на върховенството на правото. И тези няколко елемента вече бяха посочени в т. 2 – независима съдебна система, независими медии, силни институции и регулатори и гражданско общество, което проявява нетърпимост към всякакви прояви на корупция, непотизъм и институционално овладяване.
Друг подобен елемент е предложението на Комисията „… да създаде цикъл за преглед на принципите на правовата държава, включващ годишен доклад за върховенството на закона …“. Тук може би се търси аналогия с т.нар. европейски семестър, който дава своеобразна рамка на икономическата политика на съюза. За разлика от нея, обаче, темата за върховенството на правото е с по-висока степен на абстрактност и предложението за цикличност едва ли е най-удачното решение. Отделно от това, една от критиките от началото на дебата беше, че в момента съществуват най-различни мониторингови механизми, доклади табла и т.н. които често преповтарят информация и е необходимо тези процеси да бъдат оптимизирани и по-резултатни. Тук отново ни се предлага поредният годишен доклад, този път за върховенството на закона. Тепърва предстои да се отговори на въпросите как ще бъде структуриран този цикъл, какви ще са критериите за оценка, от кой ще се прави тя, необходим ли е изобщо подобен годишен доклад и т.н.
Казано е още, че тази допълнителна система ще има за цел създаването на нещо като генерална превенция срещу проблеми и нарушения, свързани с върховенството на правото. Посочва се изграждането на мрежа от лица за контакт на местно ниво. Това само по себе си не е лошо, но в държави като България, където в голяма степен имаме овладени институции и органи, ако лицето за контакт бъде на държавно ниво, едва ли ще може да се очаква то да предоставя обективна информация и да дава реалистична оценка на състоянието на върховенството на правото в страната.
Не на последно място, така представеният модел не предвижда изрично правомощия на ЕК, свързани с налагането на някакъв вид санкции /най-вече финансови/ при констатирани нарушения на общата ценностна рамка свързана с върховенството на правото в съюза. Може да се предположи, че такъв инструмент ще бъде предвиден в един по-късен етап, когато разговорите вече са по-конкретни. Ако обаче не се обмисля изобщо подобен вариант, то посочените в съобщението до медиите три стълба ще останат само едно добро пожелание. Процесите в съюза от последните 4-5 години ясно показват необходимостта от инструментариум за върховенството на правото, който да не е само превантивен и образователен, но и дисциплиниращ.
Какво означава всичко това за България /а и за Румъния/?
- Възможност, в резултат на политически договорки, действащият към момента Механизъм за сътрудничество и проверка да отпадне или да остане като бъде уплътнен с новите предложения за засилване върховенството на правото в Съюза;
- По-близкото наблюдение, което се предвижда и системата за превенция и ранно регистриране на проблеми, могат да доведат до евентуални дела срещу страната по начина, по който това се случи с Полша и Унгария;
- В зависимост от желанието на управляващите в страната да развият култура за спазване върховенството на правото, ще зависи и скоростта на предвижване на България от периферията на ЕС /не географска/ към центъра, което означава към по-силно икономическо развитие и по-силни лостове за влияние в съюза.
Съобщението на Европейската комисия е своеобразно ранно предупреждение към държави като България, в които проблемите с разбирането и приемането на върховенството на правото като върховна ценност, са системни. Правилното позициониране в тепърва започващия дебат по детайлите е от значение за това, дали ще бъдем обект на един или на два механизма за наблюдение, сътрудничество, проверка и санкциониране.