Пламен Георгиев 2.0
Теодор Славев
Ако трябва да перифразираме на политически език народната мисъл "Нова работа, нов късмет", то тя трябва да звучи като "Нов парламентарен сезон, нови назначения". БИПИ следи отблизо парламентарните назначения от 42-то Народно събрание насам и общото впечатление е, че тези назначения често са съпроводени със скандали, правят се повърхностно и най-важното: за изключително отговорни позиции в държавата се поставят лоялни на силните на деня личности със спорен авторитет, професионални и морални качества.
Емблематичен пример е кариерното житие и битие на Пламен Георгиев, който последно бе назначен през август за генерален консул във Валенсия.
Хиляди награди
В защита на най-новото кариерно поприще на Георгиев министър-председателят огласи публично, че той е "с няколко образования, хиляди награди, с милиарди задържани и конфискувани средства, с няколко езика". Дори и да приемем, че е получавал десетки награди за всеки трудов работен ден, дори и да приемем, че владее няколко езика, макар сертификатът му за присъствие на курс по испански език, издаден от фирма, спечелила обществена поръчка към антикорупционната комисия (КПКОНПИ), на която доскоро беше председател, да е пълен с граматически и лексикални грешки, то за обществото останаха неясни заслугите на Георгиев, за да бъде изпратен зад граница.
Според чл. 24, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба "по изключение за ръководител на задгранично представителство може да бъде назначено лице, което не е от състава на дипломатическата служба само когато то е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България". Да, сигурно Георгиев се ползва безспорно с добро име след определени кръгове, но едва ли това е обществото, което беше взривено заради скандал с недекларирани части от луксозен тризонет. Сред тези кръгове попада и прокурорската колегия на ВСС, която изпълни желанието на Георгиев и го възстанови на длъжност като прокурор в Специализираната прокуратура, след като подаде оставка като председател на антикорупционната комисия, и така няма да има и ден пропуск в трудовата си книжка.
Сред хилядите награди, които Георгиев е получавал, трябва да се прибавят и тези от властта. Той беше наблюдаващ прокурор по делото, известно като "Миша Бирата", по което изтекоха записи на покойния директор на Агенция "Митници", Ваньо Танов, от които става ясно, че му е оказван натиск за прекратяване на проверки. Делото така и не стигна до съда, въпреки че искането за подслушване е на самия Георгиев. Случайно или не, той беше назначен за заместник-министър на правосъдието във втория кабинет на Борисов малко след като скандалът беше потулен, а записите унищожени. След това той беше назначен от Бойко Борисов за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). След приемането от Народното събрание на новия закон, създаващ гигантска антикорупционна агенция, Георгиев беше избран за неин председател през март 2018 г.
Още от същото
Пламен Георгиев подаде оставка на 31 юли, а Народното събрание го освободи предсрочно от заеманата длъжност като председател на КПКОНПИ в същия ден без дебати, въпреки искането на опозицията да бъде изслушан в зала. Съгласно чл. 11, ал. 5 от закона Народното събрание трябва да избере нов председател в двумесечен срок, който изтича в края на септември. Разбира се, народните представители могат и да се оправдаят с чл. 45, ал. 4 от парламентарния правилник, в който се казва, че по време на ваканции сроковете спират да текат. Само че мандатът на Пламен Георгиев, както и неговото правоотношение, са създадени въз основа на антикорупционния закон, а не на парламентарния правилник. Дори и да се приеме подобно тълкувание, това означава, че КПКОНПИ трябва да има нов избран председател до края на октомври тази година.
Политическите сили вече влязоха в ожесточена кампания за местните избори наесен и не се очаква да се втурнат да спазват закона този път, поради установената от парламента практика да нарушават срокове и мандати на независимите (на хартия) институции. За справка – председателят на Комисията за защита на личните данни, чийто мандат изтече още през април месец.
В някакъв момент, най-вероятно когато се намери подходящ човек, Народното събрание ще пристъпи към избор на нов председател. Въпреки настояванията на БИПИ тези процедура да са автентични, конкурентни и прозрачни, настоящото парламентарно мнозинство ще предложи още от същото – Пламен Георгиев 2.0. И тъй като КПКОНПИ е колективен орган, той може да функционира и без председател в остатъка от 6-годишния си мандат. Но тук се появява нов проблем – според закона заместник-председателят и членовете на КПКОНПИ се избират по предложение на избрания за председател. Тоест следващият, на когото ще му бъде възложена обществената отговорност на толкова важната задача като борба с корупцията, отнемането на незаконно имущество и конфликта на интереси ще трябва да работи с екип, който тя/той не е избрал.
Ако мнозинството реши да гласува доверие за настоящия заместник-председател на КПКОНПИ, ще трябва да попълни състава с още един член и ще реши проблема с екипността и приемствеността. За Антон Славчев също се появиха медийни публикации, свързани с имотите и имуществото му, така че изборът му, от гледна точка на общественото мнение, би бил рисков.
Съществен елемент от избора на нов председател е
паралелно вървящата процедура за избор на главен прокурор
Прокуратурата и КПКОНПИ имат сходен обсег на дейност и сътрудничеството между тях (установено с инструкция на главния прокурор) е естествено. Следващият главен прокурор не би позволил да има властови опонент и назначението на нов шеф на антикорупционната комисия ще бъде неформално съгласувано и с него.
Какво ще се случи, предстои да разберем. Политическият контекст подсказва, че процедурата и избора на нов председател на КПКОНПИ ще се протака и едва ли мнозинството ще си отвори фронт за критики преди местните избори. Раздаването на постовете може да се отложи и за след избора на главен прокурор.
От цялата тази ситуация страдат единствено гражданите, които имат огромни очаквания за справяне с корупцията. Но завладяната държава разчита именно на това – на слаби институции и лоялни лидери, които да се превръщат в удобни бухалки, когато е необходимо. За да се промени ситуацията е необходимо цялостно преосмисляне на институционалната инфраструктура за борба с корупцията. Сегашното законодателство може да произведе единствено "кукли на конци", а избраният подход за окрупняване на органи води до концентриране на несъразмерни правомощия и липса на капацитет.
Разчупване на политическата зависимост може да имаме, ако в избора на състава на антикорупционния орган участват парламент, правителство и президент. По отношение на организацията и функциите – по-добре е да има тясно сътрудничество и мрежа от институции, при ясни правомощия и компетентности, отколкото огромно антикорупционно чудовище.
