ДО
Комисията по конституционни и правни
въпроси в 47-ото Народно събрание
ЧРЕЗ
Г-н Милен Матеев
Председател на ККПВ
Относно: Процедурни правила за избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет по колегии от квотата на Народното събрание
Уважаеми г-н Матеев,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Български институт за правни инициативи е единствената българска гражданска организация със систематичен опит в наблюдението на процедурите по избор на административни ръководители в съдебната власт, както и тези за избор на еднолични или колективни органи от парламента. През годините сме правили редица анализи и сме отправяли конкретни предложения за структурирането на тези процедури по начин, който да гарантира в максимална степен стандарти за публичност, прозрачност, почтеност и състезателност.
В дневния ред на заседанието на комисията, насрочено за 22.06.22 г., е включена точка за обсъждане и приемане на процедурни правила за избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет по колегии от квотата на Народното събрание. Изборът на членове от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет е крайъгълен камък за бъдещото развитие на съдебната реформа. Той е натоварен с огромен интерес от магистратската общност и обществото, тъй като политическото „лепило“ на управляващото мнозинство е именно възстановяване върховенството на правото в България и борбата с корупцията. Този състав на парламента не съумя да намери потенциал за конституционни реформи и за промени в Закона за съдебната власт, които да отговорят на препоръките на международни партньори, неправителствени и професионални организации, и експертната общност за състава, структурата и функциите на Висшия съдебен съвет. Въпреки това съществуват редица стъпки, които може да се предприемат във връзка с процедурните правила, така че парламентът да демонстрира нагласата си за провеждане на честен и обективен избор.
На първо място, процедурните правила трябва да предвиждат достатъчно време за номинации (препоръчително не по-малко от 30 дни), запознаване с концепциите на кандидатите (не по-малко от 14 дни) и достатъчна продължителност на времето за представяне на концепциите, задаване на въпроси и отговори.
На второ място, ключов елемент, който следва да разсее общественото мнение от съмнения в зависимост на предложените кандидатури от политически или икономически кръгове, е начинът, по който ще се осъществят номинациите. Съществува изначална поквареност в това народни представители да предлагат действащи магистрати за членове на Висшия съдебен съвет, защото винаги се надига въпросът как даден народен представител или парламентарна група са стигнали до решението за номинация на конкретния магистрат. Ето защо, ККПВ може да предприеме проактивен и включващ подход съгласно принципа на отвореното състезание като изпрати писма до административните ръководители на съдилищата с предложение да организират общи събрания на съдилищата за предлагане на номинации, до юридическите факултети на университетите, до Висшия адвокатски съвет, до професионалните организации на съдии, прокурори и следователи и до граждански организации за предлагане на кандидатури. Това е и в синхрон със заложената цел в Националния план за възстановяване и устойчивост за „ограничаване фактическата власт на главния прокурор във ВСС, посредством изключване на представителите на прокуратурата и следствието от квотата на Народното събрание“ (стр. 186).
На трето място, ККПВ би могла да инициира дискусия за постигнатото от състава на настоящия Висш съдебен съвет, както и какви биха били непосредствените цели, задачи и проблеми за решаване от новия състав на ВСС в рамките на 5-годишния мандат. Дискусията следва да почива на обективна информация от решенията на заседанията на пленума и двете колегии на ВСС, постигнатите резултати от проектите на ВСС, стратегическите, програмни и оперативни документи на държавата по отношение на съдебната власт и предвидената на ВСС роля в дейностите по тях. На дискусията биха могли да бъдат поканени сегашните членове на ВСС, както и такива от предходни състави, на академичната, професионалната и експертна общност, граждански организации, политически партии, журналисти и др. От БИПИ сме готови да съдействаме за организацията на такава дискусия, съвместно с ККПВ. След дискусията биха могли да се изготвят профили на бъдещите членове на ВСС като се откроят какви професионални, управленски и личностни качества следва да притежават те спрямо задачите, които предстоят да бъдат изпълнени.
На четвърто място, Конституцията на Република България (чл. 130, ал. 2) и Законът за съдебната власт (чл. 17 във връзка с чл. 19 и чл. 19а) залагат на минимални критерии за опит и качества на кандидатите. ККПВ би могла да разясни тези критерии като ги конкретизира и обясни какви качества се свързват с тях. Още през 2017 г. от БИПИ бяхме предложили критерии, съгласно които номинираните могат да бъдат оценявани. Критериите са както персонални, така и институционални доколкото ВСС е колективен орган, в който има сериозна динамика и който трябва да отговаря адекватно на случващото се в съдебната система. Тези критерии са актуални и днес и ги предлагаме на Вашето внимание:
1) Безусловна професионална и личностна почтеност. Всеки член на ВСС следва да въплътява всичко, каквото се включва в принципа за върховенството на правото в една демократична държава. Това е така, защото в много голяма степен от работата и решенията на ВСС зависи колко отговорно, ефективно, ефикасно, независимо и безпристрастно съдебната власт осъществява своите конституционни функции, а именно – да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
2) Отлично познаване на нормативната рамка, свързана не само с организацията и дейността на ВСС, но и с организацията и дейността на отделните структури в съдебната власт. Тук се включва и познаването на документи от нормативен характер, които не са пряко свързани с функционирането на съдебната власт, но имат отношение към нейното развитие – напр. План за възстановяване и устойчивост, други стратегически документи включващи мерки и дейности относими към съдебната власт.
3) Умение за удържане на всякакви форми на натиск. Предвид важните правомощия на ВСС с оглед администрирането на системата, композирането на неговия състав и интересите на отделните колегии, указването на нерегламентиран натиск е с висок риск. Членовете на ВСС /независимо от коя квота са избрани/ следва да имат висока морална и лична ценностна система, която да не позволява поддаването на подобен натиск. Във всяко едно действие за тях винаги следва да бъдат водещи принципите, уредени в Конституцията на РБ и в Закона за съдебната власт, а именно, че ВСС осигурява и отстова независимостта на съдебната власт без да се намесва в нейното осъществяване.
4) Осъзнато желание за служба в полза на магистратите, а в по-широк контекст и в полза на цялото общество. Всички съдии, прокурори и следователи, както и всички членове на ВСС, са част от българското общество. Всички те изпълняват една особена и отговорна задача, с която са свързани и много по-високите изисквания към тях, като специалисти и като личности. Членовете на ВСС следва да са готови да поемат тази роля и да я изпълняват с ясната мисъл, че работата им е публична, че се наблюдава под лупа от техните колеги в съдебната власт и от обществото, и че чрез нея те могат да се превърнат както в модел за подражание, така и в обект на критика или лош пример.
5) Отвореност към нови идеи и възможности. Съдебната власт е консервативна, разместването на пластовете в нея става трудно, отнема време и усилия. Това не следва да се отчита като негатив, а по- скоро като защитен механизъм срещу прекалено резки и често необмислени промени. Същевременно членовете на ВСС като хора, които определят политиките в нея, следва да бъдат отворени за предложения, механизми и процеси, които биха направили съдебната власт още по-независима, отговорна и отворена към своите колеги и към обществото. ВСС следва да избягва необосновано затваряне и отдалечаване от магистрати и общество, тъй като подобен подход би имал само негативни последици върху двете групи.
6) Умение за работа под голямо напрежение. ВСС разполага с широки правомощия и работата в него може да бъде изключително натоварваща, изтощаваща и затормозяваща. Ето защо членовете на ВСС следва да бъдат хора с висока издръжливост /както психическа, така и физическа/, способност за овладяване за кратко време на големи обеми от информация, дисциплинираност и изключителни умения за организация на времето.
7) Комуникативност и умение за общуване с представители на различни общности. Работата на ВСС е публична и част от нея е свързана с образоване на хората извън съдебната система за това как тя работи и какво на практика представлява. Ето защо, всеки един член на ВСС следва да може адекватно да комуникира с широката общественост както своята работа, така и тази на съд, прокуратура и следствие. Това умение е от изключителна важност, защото както всеки един съдия, прокурор и следовател е представител на своята гилдия и може да говори за собствената си работа, така всеки един член на ВСС е представител на съдебната власт като цяло и трябва да може разбираемо, изчерпателно и обективно да може да обясни какво представлява съдебната власт и защо е толкова важно тя да бъде реално независима и отчетна пред обществото.
8) Умение за изслушване, уважаване мнението на другите и вземане под внимание на различните гледни точки. Съветът е колективен орган, съставен от съдийска и прокурорска колегии и пленум. В него има ежедневен обмен на мнения и становища. Всеки един от 25-те члена на ВСС следва да си дава сметка, че не винаги работата ще протича гладко и всички ще бъдат на едно мнение. Именно в сблъсъка на различни позиции и аргументи могат да се родят най-подходящите решения за системата по даден въпрос. Всеки един член на ВСС следва да отчита това и да се въздържа от невъзпитани нападки, обиди и епитети по отношение на своите колеги – както вътре във ВСС, така и извън него.
9) Яснота на мисълта, изразена чрез логически/логични и недвусмислени послания. Това изискване се отнася до решенията и всички други документи, които представят ВСС пред хората от съдебната власт и пред обществото. Когато те не са достатъчно ясни, позволяват разнопосочно тълкуване и манипулативна интерпретация, това отправя лош сигнал към системата и е признак за ниско качество на работата. Изявленията, становищата и всички писмени материали на ВСС следва да утвърждават висок институционален стандарт в начина на изразяване и отстояването на независимостта на съдебната власт и в защитата на всеки един от работещите в нея.
10) Възможност за обработване и синтезиране на информация в контекста на социалните, обществени и политически процеси в страната. Членовете на ВСС не трябва да се изолират от обществените събития, напротив, те трябва активно да ги следят, анализират и обсъждат, пречупвайки ги през рамката на съдебната власт. Съдебната власт не съществува самостоятелно, а чрез ВСС и политиките, които той може да провежда, тя може да влияе в посока на демократизиране на обществото и отстояване на основни европейски ценности.
11) Умение за справяне със сложни административни въпроси. Дейността на ВСС не е заключена единствено и само в управлението и кадруването в съдебната власт. Неговата работа се разпростира и върху това как обществото възприема или следва да възприема съдебната власт; как тя може по-добре да работи в полза на обществото – безпристрастно и в името на общото благо, и как следва съдебната власт да си взаимодейства с останалите две власти. Затова членовете на ВСС следва да притежават административно-управленски качества, включително и във връзка с Администрацията на ВСС.
В заключение, отново искаме да акцентираме на важността на избора. Напълно осъзнаваме и нестандартната политическа обстановка, но именно това може да се превърне във възможност за организирането на истински прозрачен избор за членове на ВСС от парламентарната квота и да потвърди на практика заявките за реална промяна.
