От години БИПИ полага усилия да създава достъпно съдържание, което да обяснява сложните процеси и процедури в съдебната власт. Основната цел на създаваните от нас инфографики е да представят обемна информация чрез графични изображения. Настоящата инфографика представя систематизирано етапите на подбор на Европейските делегирани прокурори (ЕДП), както и техния профил.

През декември 2020 г. стартира първата процедурата за избор на ЕДП от България, която приключи с избора на 10 магистрати.  Припомняме Ви, че регламентът казва, че ЕДП „…следва да бъдат действащи членове на прокуратурата в своята държава членка, по-специално прокурори или членове на съдебната система и тяхната държава членка следва да им предостави най-малко същите правомощия като тези на националните прокурори“.

Кръгът от субекти, които могат да участват в избора е разширен и към останалите магистрати. В българските условия това означава, че и следователи, и съдии могат да се кандидатират.* 

На 2 юни 2021 г. ПК на ВСС прекрати процедурата за подбор на ЕДП, след като, от подбраните от ВСС 10 кандидати, само 4 бяха одобрени от Европейската прокуратура. Няколко дни по-късно, след посещението на Лаура Кьовеши в България, беше открита втора процедура за подбор на още 6 делегирани прокурори, за да се запълни квотата на страната от 10 места.  На 8 и 9 септември са изслушванията на 23-мата кандидати, а на 10 септември ПК на ВСС ще проведе гласуване и избор. Няма как да не отбележим, че между подбраните 23-ма магистрати има пет прокурори и един следовател, които са участвали и в първата процедура, като те, с изключение на само един прокурор, не получават нито един глас за подкрепа на кандидатурата им.

Липсата на достатъчно гаранции, свързани с прозрачност, конкурентост, равнопоставеност и ясни критерии при подбора на магистратите за ЕДП и подобни „съвпадения” на конкретни лица в процедурите, създават усещането за преднамереност.

Основната цел на Европейската прокуратура е да разследва престъпленията срещу бюджета на ЕС, както и измами с ДДС на територията на Съюза. Преди създаването на този орган, подобни мащабни разследвания бяха изключително трудни , тъй като единствено националните органи имаха подобни правомощия. Чрез подобен орган  22-те страни членки, подкрепящи Европейската прокуратура, имат възможността да докажат, че наднационалните и независими органи могат да защитават националните интереси чрез общо сътрудничество.

България не трябва да изтървава шанса си да покаже, че полага явни и категорични усилия към борбата с корупцията с европейските средства. От ВСС зависи да проправи пътя на страната към изпълнението на тази заявка чрез провеждане на съдържателна процедура за избор на ЕДП, с която да се отговори на високите обществени очаквания към този нов орган

----

*Можете да се запознаете с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета  от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура ТУК