Коалицията на отчаянието започва великото раздаване на постове

д-р Теодор Славев

Статията е публикувана в Дневник

Около 90 души в 18 органа ще бъдат назначени от образуваното мнозинство в коалицията на отчаянието – ГЕРБ, БСП, ИТН и фракцията около Ахмед Доган. Управлението на тези партии спокойно може да се нарича „коалиция на отчаянието“, защото основният мотив да прекрачат червените си линии е именно отчаянието – за малките партии стои въпросът дали въобще щяха да прескочат парламентарната бариера, а Борисов трябваше да се обяснява защо за пореден път не може да направи кабинет, ако бяхме отишли на бързи избори веднага.

В споразумението на коалицията на отчаянието е записано, че в срок от 30 дни трябва да се приеме хронограма за попълване на органите с изтекъл мандат, а това трябва да стане максимум до 1 година. Затова смело може да предположим, че кабинетът „Желязков“ ще изкара минимум до тази една година, а това ще ни приближи до президентските избори през 2026 г., когато може да се проведат избори 2 в 1, след като е приключило великото раздаване на постове.

Говорителите на ГЕРБ, още в първия ден на новото управление, изкараха циничния арсенал на парламентарното кадруване, като според Радомир Чолаков, ако спрат някои хора да си въобразяват за  стандарти за публичност, прозрачност и почтеност при избора на органи, то с квотно разпределение от 4:2:2:1 много бързо щял да се попълни съставът на ВСС и ИВСС. Подобно изказване на бившия председател на комисията по конституционни въпроси в парламента, която се занимаваше с промените в Конституцията през 2023 г. и след това изпадна в немилост от партийния си лидер Борисов, е грозна подигравка с настояванията от едно десетилетие на гражданското общество парламентът да освободи регулаторите и съдебната власт от партийния хомот, като започне да прави процедури за избор, които да създадат гаранции, че честни професионалисти ще вземат решения в сектори като правосъдие, финанси, икономика, здравеопазване и т.н. Посочената от г-н Чолаков квота също е странна, защото тя предполага „дялкане“ на постовете в съдебния съвет и инспекторат спрямо участващите в коалицията на отчаянието. За избор на тези два органа обаче се изисква мнозинство от 160 народни представители, което означава, че сметката не излиза. Според споразумението се забранява търсене на парламентарна подкрепа от „антиевропейски партии“, тоест нов ВСС и ИВСС ще бъде избран официално или с подкрепата на Пеевски или на ПП-ДБ, като не трябва да се изключва възможността лоялни към санкционирания от САЩ и Великобритания лидер на ДПС – Ново начало да бъдат избирани в органи от квотите на други партии от мнозинството.

Черновата на споразумението на кабинета „Желязков“ е писана в резултат от преговорите между ГЕРБ и ДБ. След оттеглянето на ДБ от преговорите от него отпаднаха важни договорености, свързани със съдебната реформа, службите и санитарния кордон около Пеевски и влиянието му в институциите. В него обаче останаха текстовете, свързани с подобряване на процедурите за избор на органи, като се предвижда да се прави отделна проверка за интегритет, да се преразгледа концентрацията на правомощия в председателите при колективни органи, да се отдели достатъчно време за всяка процедура. Не е поставено обаче, изискване за писмена концепция на всеки кандидат, както и обсъждане и анализ на състоянието на органа, в който ще се правят кадрови промени. Тук е важно да се отбележи и че каквито и процедурни бариери да се сложат, ако няма автентична политическа нагласа, че ще се търсят независими и компетентни хора за постовете, те може да бъдат прескочени. България има най-сложната процедура за избор на главен прокурор, но обществото не разпознава главните си прокурори като политически неутрални и с успешни кариери. Единственият начин да се получи пробив е да има доброволно отказване от неправомерно партийно влияние върху регулаторите, а коалицията на отчаянието не ни дава основания да очакваме такова, защото сме гледали как ГЕРБ, БСП и ДПС (Доган) правят назначения.

Регулаторите са важни не само защото постовете вървят с легални материални облаги, а защото чрез назначенията си партиите индуцират влияние в тях.

Това им осигурява достъп и властови контрол за години напред, дори и да нямат съответстваща електорална тежест. По принцип малките партии в едно коалиционно управление получават непропорционално повече облаги от участието си във властта, защото очакването е, че ако съборят правителството най-много ще го отнесат големите партньори. Коалицията на отчаянието обаче е различна – в който и момент Борисов да реши да ги изпрати на избори, те ще се борят за оцеляване, затова БСП, ИТН и АПС ще са на къса каишка и при квотно разпределение ще получат минимума представителство в регулаторите.

Изтеклите мандати на хората в органи, избирани от Народното събрание, трябва час по-скоро да бъдат подновени. Това обаче няма да стане без напрежение – както между партиите, така и от страна на гражданското общество, ако се кара през просото. Ротацията между Мария Габриел и Николай Денков не се случи именно защото когато Христо Иванов предложи да се върви към избора на членове на ВСС, но с изолиране на Пеевски, Борисов събори кабинета. Голямото раздаване на постове предстои и не трябва да се позволява на партиите за пореден път да овладяват регулаторите, ако искаме да изправим институциите от приведеното им положение.