Обещания за правосъдие, дефицит на решения
Преглед и анализ на предизборните документи на партиите и коалициите, участващи в изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г.
Основни изводи
• Най-устойчивият проблем в разгледаните платформи е острата липса на конкретни мерки. Повечето формации залагат на общи клишета и политически внушения пред ясно разписани механизми за промяна, законодателни инициативи и срокове.
• Темите върховенство на правото, съдебна реформа и борба с корупцията са почти универсално присъстващи, но често са използвани като език за легитимация, а не като реално управленско усилие.
• Най-голяма яснота се открива при ПП-ДБ, докато при други формации преобладава или идеологическият манифест, или силно редуциран секторен профил към върховенството на правото.
• Въпреки острите идеологически различия, съществува ограничена, но реална зона на припокриване около деблокиране на съдебната власт, обновяването на органите с изтекъл мандат, прозрачността, административното облекчаване и борбата с корупцията по високите етажи на властта.
• Гражданското общество има основание да настоява партиите да излязат от зоната на лозунгите и да представят измерими ангажименти за институционално укрепване на съдебната власт и борбата с корупцията.
Българският институт за правни инициативи през годините последователно е анализирал платформите на политическите партии, в рамките на предизборните кампании, за да спомогне за ориентиране на гражданите в заявките на политиците за дългоочакваната и многократно употребявана за политически цели, съдебна реформа. Злоупотребата и превратните политически действия след избори със самото понятие „съдебна реформа“ я обезпредметиха във висока степен и я превърнаха в добре звучащо клише, което да отговори на публичните очаквания за справедливост. Скоро към него бе добавена и магическата фраза „борба с корупцията“, която всеки път се разбиваше в неадекватни политически реакции и нереформирани и овладени институции.
На 13 март изпратихме писмо до всички политически партии и коалиции, регистрирани за участие в предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 19 април 2026 г., с което им зададохме конкретни въпроси в три основни области – върховенство на правото, борба с корупцията и добро управление.
Нито една от регистрираните за участие на изборите 25 партии и коалиции не ни отговори на поставените въпроси. Затова решихме да разгледаме какво се съдържа в предизборните им документи в тези три сфери и да го подложим на анализ.
Само 14 партии имат структурирана програма или платформа, която може да бъде намерена на техните интернет страници. В програмите на „ПП-ДБ“, „БСП – Обединена Левица“, „Прогресивна България“, „ГЕРБ – СДС“ и „Възраждане“ може да се открои фокус върху тематиките за върховенство на правото, съдебната реформа, борбата с корупцията, както и известна степен на конкретизация, отвъд наличните клишета и кухите лозунги.
Прегледът на платформите откроява системен проблем. По-голямата част от формациите говорят в едър политически план, с много обещания, диагнози и ценности, но с ограничена оперативна конкретика. Формулировки като „реформи“, „справедливост“, „върховенство на правото (закона)“, „прозрачност“, „борба с корупцията“, „ефективност“, „подкрепа за бизнеса“, „развитие“ се срещат често, но обикновено не са придружени от срокове, законодателни инструменти, бюджетна логика, институционален носител и измерител за успех.
Именно затова голяма част от тези текстове звучат популистки и генерализирано. Не защото непременно съдържат неверни тези, а защото остават единствено на ниво политическа заявка. Те са написани така, че да се харесат на максимално широк кръг избиратели, без да поемат риска на конкретния ангажимент. Именно липсата на конкретниангажименти ограничава и възможността за последващ качествен обществен контрол, тъй като политиците умело интерпретират общите си политически обещания по всевъзможни, а често и противоречащи си, начини.
Върховенство на правото: силна фраза, но снеясно съдържание
Повечето партии боравят с термина върховенството на правото повърхностно. Определенията, които дават са неясни. Липсват индикатори за проследяване на напредъка по темата. Рядко се прави разграничение между конституционен принцип, институционална практика и ежедневен стандарт за прилагане на правото. Вместо това фокусът най-често пада върху противодействието на овладяната държава, връщането на доверието в институциите,прозрачността, предвидимостта и ограничаването на свръхконцентрираната власт.
В политически план това е разбираемо. Темата за върховенството на правото е трудно преводима на прост кампаниен език. Но в правен план подобна повърхностност е проблем, защото замества ясното разбиране за нуждата от равенство пред закона, независим съд, предвидимост на нормите, контрол върху властта и ефективни средства за защита с общо морално недоволство от системата.
Тъкмо тук личи и друг ключов дефицит. Политическите платформи рядко показват как ще изглежда правовата държава на практика: как ще се гарантира независимостта на кадровите органи, как ще се предотвратят институционални зависимости, как ще се носи отговорност при злоупотреба с власт и как гражданите ще могат да проследяват резултатите. Без такива отговори „върховенство на правото“ остава повече морално обещание, отколкото управленска програма.
Съдебната реформа: между клишето и опитите за конкретни мерки
Съдебната реформа е една от най-често употребяваните и едновременно най-обезсмислени фрази, в българския политически език. Натрупването на избори, кризисни мнозинства и постизборни отстъпления превърна самото понятие в износено клише. То се използва като отговор на общественото очакване за справедливост, но често без реален институционален проект зад него.
Все пак в рамките на разгледаните документи се открояват няколко по-конкретни линии. „Прогресивна България“ поставя като първостепенна задача формирането на мнозинство от две трети за избор на нов ВСС, а оттам и на легитимен главен прокурор. Подобно мислене откриваме и при ПП-ДБ, където първата крачка към независима съдебна система също минава през избор на нов Висш съдебен съвет. ИТН залага на структурно разграничаване чрез отделни органи за управление на съда и прокуратурата. „Възраждане“ предлага по-радикален модел, при който фигурата на главния прокурор отпада, а функцията преминава към министъра на правосъдието. БСП, от своя страна, поставя акцент върху прозрачността и ефективния контрол чрез Инспектората към ВСС.
Тези предложения са различни по дълбочина, правна философия, а и по възможността им за изпълнимост в рамките на мандата на обикновеното Народно събрание, но показват поне известна степен на конкретизация отвъд рутинната фразеология. Те също така разкриват общо разбиране, че кадровият и институционалният блокаж в съдебната власт е централен проблем.
На този фон липсата на структурна визия при ГЕРБ-СДС е особено показателна. В разгледаната платформа не присъства съдържателна реформа на съдебната власт, не се адресира изборът на ВСС и ИВСС, нито проблемът с изтекли мандати и институционалната легитимност. Фокусът е поставен върху бързината на правосъдието, борбата с имотните измами и ролята на правосъдието за икономиката. Това са важни теми, но те са функция на генералните, систематични проблеми, като чрез изваждането им пред скоби сякаш се търси начин за заобикаляне на същината на въпроса. Подобна е ситуацията и при ДПС-НН, където също не се вижда съдържателна концепция за съдебна реформа, а по-скоро наказателноправен акцент върху по-сурови санкции за определени престъпления(напр. блудство с малолетни).
Част от партиите продължават да третират съдебната реформа като лозунг, а не като системен конституционен и институционален въпрос. Когато липсва позиция за кадровите органи, отчетността на прокуратурата и реалната независимост на съда, всяка реторика за справедливост остава частично куха.
Борбата с корупцията: консенсус за проблема, разминаване по решенията
Борбата с корупцията по високите етажи на властта е централен и дългогодишно нерешен въпрос. Това не е просто вътрешнополитическа теза, а тема, която устойчиво присъства в европейските доклади за състоянието на върховенството на правото на Европейската комисия, а преди това в рамката на Механизма за сътрудничество и проверка, част е от мониторинга на ГРЕКО и в становищата Венецианската комисия. Почти всички участници в кампанията признават съществуването на проблема. Но между признанието и политическата способност да се предложи работещо решение има голяма дистанция.
„Прогресивна България“ акцентира върху строги финансови политики, наблюдение на публичните бюджети, обществените поръчки и тяхната ревизия. При ПП-ДБ също се вижда по-конкретен антикорупционен рефлекс, включително чрез пример с разликите в цените на лекарства при наличие или липса на обществени поръчки и оценка за големи годишни загуби на публичен ресурс. Това позволява да се види определено сходство между двете формации по отношение на бюджетната и процедурната прозрачност.
Има и предложения за възобновяване на дейността на някога съществували, както и реформа в сегашни антикорупционни органи. „Прогресивна България“ и БСП говорят респективно за подобряване на законодателната рамка за борба с корупцията и нова национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията със значителна конкретика. На концептуално равнище това е стъпка напред, защото поне се признава нуждата от институционална рамка, а не само от морално осъждане. ПП-ДБ разгръщаантикорупционната тема като посочват 19 конкретни мерки в документ, озаглавен „Протокол за ликвидация на корупцията“, което представя най-пълния и конкретен план на ниво предизборни документи. Сред тях присъства подновяване на мандата на ВСС и ИВСС, приравняване на заплатите на хората, които продължават да стоят в органи с изтекъл мандат на минималната работна заплата, лична имуществена отговорност на магистрати при осъдителни срещу България решения, търгове за лекарства на частните болници, лично SMS уведомяване при извършване на здравни услуги и др. При ГЕРБ-СДС антикорупционната тема е сведена до административно облекчаване, намаляване на бюрокрацията и повишаване на доходите, което силно стеснява проблема и го измества от полето на институционалната отчетност.
Точно тук проличава голямото разминаване между партиите. Всички са „против корупцията“, но не всички са готови да посочат кой ще разследва, кой ще контролира, кой ще публикува данните, кой ще носи отговорност и как ще се измерва ефектът.
Къде се срещат партиите
Въпреки различията в идеологическите наративи, в платформите съществуват немалко припокривания. Почти навсякъде присъства тезата, че сегашният модел не работи. При едни това се формулира като корупция и институционален блокаж, при други като неолиберален провал, монополи, зависими органи, неработеща администрация или дефицит на народен контрол. Различни са обясненията, но общият ефект е сходен: почти всички се легитимират като алтернатива на дефектното статукво.
По линията съдебна система, антикорупция и доброто управление също има реално припокриване. ПП-ДБ е най-конкретна. „Пряка демокрация“ поставя в центъра съдебната система и разделението на властите. ИТН настоява за участие на гражданите, прозрачност и административна реформа. Дори формации с различен идеологически профил използват език, който се обявява срещу злоупотребите, привилегиите, връщане на справедливостта и доверието в институциите, вкл. в съдебната власт.
Оттук може да се извлече една ограничена, но реалистична следизборна основа: съдебен деблокаж, обновяване на мандатно изчерпани органи, по-висока прозрачност, административно облекчаване и контрол върху изразходването на публичния ресурс (основно чрез оздравяване на процедурите по обществено възлагане и обществени поръчки). Това вероятно е най-широката зона на потенциално съгласие.
Какво да очакват гражданите
Политиците трябва да отговорят на обществените нагласи за справедливост. Не с поредната добре звучаща формула, а с ясни, проверими и институционално издържани решения. В общество, уморено от безнаказаност, овладени органи и периодично обещавани, но непроведени докрай реформи, темата за справедливостта вече отива отвъд рамките на поредното предизборно говорене.
Ако партиите продължат да използват реформата като украшение на кампанията, без да поемат измерими задължения, недоверието ще се възпроизвежда. Ако обаче изберат да говорят ясно и да действат по правила, ще трябва най-сетне да приемат, че справедливостта не е слоган. Тя е естествена нужда в едно общество, а в нашето вече е и изискване. Като минимум това означава следващото 52-ро Народно събрание да съумее да организира мнозинство и изпълни конституционните си задължения, за да преодолее общественото и правно-нетърпимо положение на органи с изтекъл мандат и висящи правомощия.
