„Всичко зависи от волята на политиците“ – това прозвуча неколкократно по време на дискусията „Актуални предизвикателства пред върховенство на правото: независимост, ефективност и отчетност на съдебната власт в условията на изтекли мандати“, която беше организирана от Българския институт за правни инициативи и Съюза на съдиите в България на 10 февруари 2026 г. в София.

Дискусията беше открита от съдия Атанас Атанасов, председател на ССБ и г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ. Г-жа Вегертседер акцентира върху политическия контекст в България – поредните предсрочни парламентарни избори, които ще забавят още повече избора и подновяване на състава на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет, а това би направило правната и обществена нетърпимост още по-висока. Тя изрази надежда, че следващото Народно събрание ще се заеме незабавно с този избор.

Съдия Андрей Георгиев от Софийски районен съд, който е и автор на запитването по Съда на Европейския съюз и последвалото решение на СЕС от 30 април 2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 Инспекторат на Висшия съдебен съвет, с което СЕС казва, че ИВСС с изтекъл мандат не би могъл да изпълнява правомощията си във връзка с дисциплинарната дейност и проверките на магистратите.

Той направи подробен преглед на съдебна практика във връзка с подобни казуси като се спря на немската и исландска практика.

Съдия Георгиев сподели, че пряк съдебен контрол върху мандатите на органи е труден и в практиката се осъществява по-скоро като косвен съдебен контрол, тоест във връзка с преценката на съдебния орган дали е сезиран от компетентен орган.

Той коментира и българската практика на Конституционния съд във връзка с мандатите, като коментира определени спорни моменти в нея. Според него разбирането, че продължаването на мандата на ИВСС с оглед на това, че функциите на конституционноустановения орган не могат да бъдат прехвърлени на други е проблематично и е необходимо законовото им ограничение.

В дискусията чрез онлайн връзка се включи и заместник-председателя на Върховния съд на Испания, съдия Димитри Бербероф. Изказването му представи испанския опит с продължителното функциониране на Висшия съдебен съвет извън законовия му мандат и сериозните последици от това. Лекторът очерта как политическата блокада при изискването за квалифицирано парламентарно мнозинство от 3/5 е довела до почти 11 години действащ съвет, от които близо пет извън мандат, както и до тежки кадрови дефицити във Върховния съд и по-ниските инстанции. Това състояние е довело до забавяне на правосъдието, накърняване на професионални кариери и до осъдително решение срещу Испания от Европейския съд по правата на човека за нарушаване на правото на справедлива процедура.

Съдия Бербероф анализира и причините за кризата, съсредоточени в модела за избор на съдебните членове на Съвета. Беше подчертано, че макар Конституцията да оставя свобода на законодателя, продължаващото концентриране на избора в парламента създава усещане за политизация, което подкопава общественото доверие, без реално да поставя под съмнение индивидуалната независимост на съдиите. Испанският случай бе посочен като пример за системен дефект, при който липсват автоматични механизми за подновяване на състава и алтернативи при институционален блокаж.

Той обърна внимание и на европейските стандарти и практики, според които поне половината от членовете на подобни съвети следва да са съдии, избрани от своите колеги. Акцент беше поставен върху практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ, принципа на недопускане на регрес в защитата на върховенството на правото и отговорността на законодателя да не използва съдебната власт като инструмент в политическата борба. Основното послание беше, че възприеманата политизация е достатъчна, за да разруши доверието в правосъдието, а предотвратяването на подобни кризи е споделена отговорност на всички институции.

Андреш Киш, член на Висшия съвет на магистратурата (ВСМ) на Румъния (2017 г. – 2023 г.), сподели румънския опит на управление на съдебната власт, както и проблемите, които са сходни с тези в България. Но за разлика от България от 19-те членове на ВСМ, 14 са избирани пряко от магистратите, а пленумът има ограничени правомощия. Съдийската колегия на Съвета има изключителни правомощия, свързани с кариерното развитие, дисциплинарната дейност и назначенията на административни ръководители.

В Румъния е трудно да се получи блокаж във връзка с неограничено продължаване на мандатите, тъй като текущият състав на ВСМ организира изборите за следващия, а членовете имат право на един шестгодишен мандат без право на преизбиране.

Тя коментира и проблемите в румънската съдебна власт, оповестени и публично чрез документалния филм „Овладяно правосъдие“. Основните механизми, чрез които може да се влияе са свързани с командироването на магистрати, временното назначаване на административни ръководители, което може да продължи много дълго и разпределението на дела от същите административни ръководители. Според нея е важно да се анализира дали става въпрос за спорадични случаи на злоупотреба или системни дефицити в съдебната власт.

Дискусията се организира в рамките на проекта „Възстановяваме доверието: прозрачност и почтеност в съдебната власт“ чрез безвъзмездно финансиране от GMF и The Transatlantic Foundation по програма CERV на Европейския съюз.