Възнагражденията на магистратите – един непопулярен проблем, който търси своето решение
Биляна Гяурова-Вегертседер
От години, когато се говори за съдебна реформа, се разбира предимно такава, свързана със структурни промени, които особено в последно време се отнасят предимно до прокуратурата и най-вече до фигурата на главния прокурор. Публичното и политическо внимание е фокусирано върху тези теми, защото те са най-бързо оборотни и могат да бъдат по-лесно обяснени.
В съдебната система обаче, има и други нереформирани сфери, които засягат абсолютно всички магистрати и които биват неглижирани. Една такава тема е за възнагражденията на съдии, прокурори и следователи. Как се формират, какво се взема под внимание и как се разпределят допълнителните възнаграждения в системата.
Това, което е уредено в закона е, че заплатите на „тримата големи“ /председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор/ се равняват на 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд на РБ. Точната цифра не е ясна, защото размерът на заплатата на председателя на КС на свой ред е функция от заплатата на председателя на Народното събрание и тази на президента на републиката. Нещо повече, тя не е публично оповестена и оттам изчислението допълнително се затруднява. До него може да се стигне през сложна система от сметки и пак крайната цифра ще е по-скоро приблизителна. Това положение силно контрастира с призивите за публичност и прозрачност в системата и обективност при формиране на основните и допълнителни възнаграждения.
Още по-трудно е да се изчисли каква е заплатата на редовите магистрати от различните инстанции, защото това е оставено на преценката на ВСС. Законът за съдебната власт в чл. 218 казва, че пленумът на ВСС е този, който определя размерите на възнагражденията в системата. Изключение прави единствено заплатата на най-ниската магистратска длъжност, която пак съгласно чл. 218, ал. 2 ЗСВ се формира от „… удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“. За сравнение, в Австрия в закона за съдиите и прокурорите /Richter- und Staatsanwaltschaftsdienstgesetz/ са изрично записани точните до цент суми, които съдиите от различните групи получават. Обратно в България, конкретни суми могат да се намерят в т.нар. Таблица 1 на Висшия съдебен съвет за определяне на максималните основните месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. В нея са урегулирани и сумите за отделните рангове в системата, които към момента са – за 1-ви ранг 275 лв., за 2-ри ранг 385 лв. и за 3-ти ранг 440 лв. Самата таблица не е публично достъпна – могат да се открият само стари версии, като последната е от 2017 г. Таблицата се актуализира в началото на всяка година, когато ВСС взема решение за вдигане на заплатите средно между 5 и 10%. Фактът, че заседанията на пленума са публични и могат да бъдат проследени в реално време превръща вземането на решението за увеличаване на заплатите и респективно промяната на Таблица 1 в единствената информация, която достига до обществеността и медиите. Ето защо по правило тя винаги предизвиква негативни реакции, защото в публичното пространство се хвърлят цифри, които за средностатистическия гражданин изглеждат абсурдно високи на фона на относително ниските заплати в други сектори. Същото се получава и когато ВСС вземе решение за раздаването на т.нар. „бонуси“ в края на годината. Липсата на обективно зададени критерии за формиране на магистратските възнаграждения допълнително „бие“ по и без това ниския имидж на системата.
Извън това обаче, е много важно да се каже, че съдии, прокурори и следователи трябва да бъдат добре платени, за да не бъдат изкушени да се подадат на неправомерно влияние и да влязат в корупционни схеми. В началото на прехода имаше масов отлив от магистратските професии, защото заплатите бяха изключително ниски, а рискът и стресът, свързан с упражняването на тази работа, несъразмерни. Повечето от тези хора тогава отидоха в адвокатурата. Днес ситуацията е различна и тези професии са едни от най-добре платените в държавната сфера. Гарантират сигурност и стабилност, което се доказва и от кандидатстващите да влязат в системата – те са в пъти повече от свободните места.
Това обаче, не омаловажа факта, че начинът, по който се определя размера на заплатите продължава да е непрозрачен и заключен само във Висшия съдебен съвет. За подобряване на сегашната ситуация има и редица препоръки – на ГРЕКО, на Венецианската комисия, в докладите по хоризонталния механизъм за върховенство на правото на ЕК и други. Всички те посочват, че ясни и обективни критерии за формиране на възнагражденията в съдебната власт са силна антикорупционна мярка и един от основните гаранти за нейната независимост. Същото се отнася и до намаляването на субективния фактор, който се разбира не само като ВСС, но и като влияние на административните ръководители при определяне на допълнителните възнаграждения.
Към момента разликата между възнагражденията на най-високото и най-ниското ниво в системата е малко над 2500 лв. Така наречената ножица изглежда прекомерна, имайки предвид че по съществото си съдиите, независимо от нивото, полагат един и същ по вид труд – правораздават. Същото важи и за прокурорите, и за следователите. Същевременно поради начина на формиране на възнагражденията в момента, тази ножица само се разтваря още повече и създава напрежение в системата. Има ясно изразена тенденция за кариерно израстване чрез конкурсни процедури за заемане на длъжност в по-горна инстанция, мотивирано единствено от значително по-високите възнаграждения. Това е допълнителна предпоставка за конфликти в системата.
Необходимо е да се помисли за възможни начини за затваряне на ножицата, като в тази посока се изказа по време на изслушването и новоизбрания председател на ВКС – съдия Галина Захарова. В същия контекст са и препоръки на БИПИ в становище по Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, с които се предвижда закриване на специализираните съд и прокуратура и премахване на кариерните бонуси.
Необходимата промяна минава през изменения в ЗСВ, които на законово ниво да закрепят начина и критериите, по които се формират основните трудови възнаграждения на магистратите. Възможни са различни варианти като на база събрана информация БИПИ предложи на ВСС 3 модела, от които може да се тръгне в посока законови промени.
Модел 1 стъпва на сегашната уредба като предлага основните трудови възнаграждения на инстанциите под върховната да бъдат уредени като процент от нормативно определеното възнаграждение от 90% на „тримата големи“ спрямо възнаграждението на председателя на КС. Какви ще са тези проценти е въпрос на преценка и изчисления, но те могат да варират между 60% за младшите магистрати до 80 или 85% за магистратите от апелативното ниво.
Модел 2 предлага изцяло нова концепция за формиране на възнагражденията, а именно основна сума, която да е еднаква за всички магистрати над младшите, сума за ръководните длъжности и допълнително възнаграждение за комплексност на делата при двете най-високи инстанции. Основната сума е обвързана с възнаграждението на народните представители и се изчислява като процент от него. При този модел се предлагат и по-високи ставки за отделните рангове в системата, отколкото са сегашните. Обвързването със заплатата на народните представители дава възможност за балансиран растеж на възнагражденията в системата и за затваряне на ножицата в по-висока степен.
Модел 3 не се различава концептуално от Модел 2 с тази разлика, че при него няма завишаване на сумите за отделните рангове /посоката е по-скоро надолу от сегашните им размери/, но за сметка на това се включват 13 и 14 заплати, които ще се дават на всички магистрати в средата и в края на всяка календарна година.
Темата за възнагражденията не е от най-популярните, но тя е важна за хората, които са част от съдебната власт и които ежедневно полагат висококвалифициран и в определени ситуации дори рисков труд. По предложените модели вече се чуха критики, че те ще доведат до намаляване на възнагражденията във върховните нива. Критики, които категорично не отговарят на истината, а и не помагат за провеждането на една открита и обективна дискусия по въпроса. Мнозинството от магистратите в страната са убедени, че такава реформа е необходима и отлагането й във времето само би задълбочило проблемите в системата. В тази връзка следва да бъдат поощрени и усилията на част от членовете на ВСС да намерят решение на проблема.
