За независимостта на съда и нейното овладяване
Биляна Гяурова-Вегертседер
Преди повече от 100 години Бенджамин Франклин казва: „Който предаде свободата, за да спечели сигурност, в крайна сметка ще загуби и двете“. Ако трябва да перифразираме неговите думи на полето на съдебната власт можем да кажем, че който предаде независимостта на съда, за да спечели сигурност, в крайна сметка ще загуби и двете.
Именно такъв процес тече в страната от няколко месеца. Със заявката за създаване на механизъм за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер и временно отстраняване на „тримата големи“ в съдебната система се извършва предателство на независимостта на съда. Защо?
Новата ни Конституция от 1991 г. в глава шеста „Съдебна власт“ казва, че „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“. И още нещо – „Съдебната власт е независима“. Какво означава съдебната власт да е независима? На първо място, това означава, че съдът като институция и съдиите трябва да работят независимо и безпристрастно. Независимо, защото се ръководят само от предписанията на закона и от вътрешното си убеждение и безпристрастно, защото следва да се отнасят по еднакъв начин към всички страни в един съдебен процес. Само ако работи по този начин, съдът ще може ефективно и ефикасно да защитава правата и законните интереси на посочените по-горе субекти. Защото разписаното в Конституцията е нищо ако не може да бъде гарантирано от независимия съд. За да бъде реализирана тази независимост, за да бъде съхранена, за това трябва да работим всички ние. Всеки един гражданин следва да знае, че съдът ще се отнесе към него така, както би се отнесъл към всеки политик, депутат, министър или бизнесмен. Всеки един политик следва да знае, че посегне ли на независимостта на съда, посяга на собствената си защита и сигурност.
Овладеният съд може и да обслужва определени интереси за някакъв период от време, но той не може да гарантира сигурност и недосегаемост. Рано или късно едното ще се пропука. Една държава е толкова демократична, колкото е независим нейния съд, колкото са свободни нейните медии и колкото е силно нейното гражданско общество. Не демокрацията ни дава върховенство на правото, а върховенството на правото гарантира демокрацията. И върховенството на правото минава отново през …. независим съд.
Какво следва да се каже за прокуратурата? В България прокуратурата е част от съдебната система, прокуратурата е част от нея и нейните правомощия също се уредени в глава шеста на Конституцията. Там е казано, че прокуратурата прави няколко основни неща – ръководи разследването и може и да извършва такова; привлича към отговорност лица, които са извършили престъпление; упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; може да участва в граждански и административни дела и др. С други думи, прокуратурата разследва престъпления, решава дали да повдигне или не обвинение и се явява в съда, за да го поддържа. Щом като се явява в съда, значи е страна в процеса и всъщност представлява държавата. Така че, независимо, че е част от съдебната система, нейната роля е доста по-различна от тази на съда. Има и още нещо. Никъде в Конституцията не се говори за правомощия на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Те са споменати само по отношение на начина, по който се избират и факта, че са членове на Висшия съдебен съвет по право. Това не е така за фигурата на Главния прокурор. На него е посветена ал. 2 от чл. 126 на Конституцията, в която се казва, че „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Именно тази алинея го превръща в самостоятелен орган в рамките на съдебната система и го отличава от председателите на върховните съдилища. Като самостоятелен орган, той разполага с много по-широки правомощия и задължения, разбира се, които се разпростират върху всички прокурори в страната. Това не е така за председателите на върховните съдилища, защото, дори и да управляват двете системи от съдилища в страната /административните и всички останали/, те нямат правомощия върху никой съдия, не осъществяват надзор за законност върху никой съдия и не могат да дават методически указания и ръководство на никой съдия. И ако някой се запита защо това е така, то отговорът е много прост – защото съдът и съдиите са независими и това е най-важната им характеристика.
Но да се върнем отново на предложението за механизъм за временно отстраняване и започване на наказателно производство срещу „тримата големи“. Поради вече изброените правомощия на прокуратурата, в момента няма никакъв проблем тя да започне проверка, респ.наказателно производство било срещу Председателя на Върховия касационен или Върховния административен съд. Не така стоят нещата, обаче, по отношение на Главния прокурор. Като самостоятелен орган с власт върху „дейността на всички прокурори“, той се намира на върха на системата, която разследва престъпленията и може да повдига обвинения. И дори на теория да има някаква минимална вероятност някой прокурор да започне разследване срещу него и да му повдигне обвинение, то на практика тази вероятност е сведена до 0, защото Главният прокурор може да го спре. Логично е, при това положение, да си зададем въпроса – как тогава е гарантирано върховенството на правото и демокрацията, че и независимостта на съда, когато в нашата съдебна система има фигура, която стои над всичко това? Отговорът е елементарен – не е гарантирано и неспирните атаки към съда почти от началото на прехода, го доказват.
В тази връзка, предложенията на министъра на правосъдието са лишени от юридическа и демократична логика. И тук дори не е нужно да бъдат споменавани всички външни институции, които са давали своите становища, резолюции и доклади по темата. Предложенията за законови промени отричат най-важната характеристика на съда и отнемат на гражданите защитата на правата и законните им интереси. И така, както казва индийската писателка Арундрати Рой свеждат независимостта на съда до „стока свободна за продажба на този, който предложи най-високата цена“.
