На основание чл. 8, ал. 2 от правилата за дейността на Номинационната комисия и провеждане на процедура по номиниране, разглеждане на кандидатури и избор на членове на Комисия за противодействие на корупцията, и във връзка с чл. 9, ал. 6 от ЗКПК и във връзка с Ваша покана от 01 август 2025 г. отправяме към кандидатите за членове на КПК следните:
ВЪПРОСИ
I. ОБЩИ ВЪПРОСИ КЪМ ВСИЧКИ КАНДИДАТИ
1. На 30 юли в Народното събрание е внесен Законопроект за закриване на Комисията за противодействие на корупцията от нар. представител Делян Пеевски и група народни представители (51-554-01-139)[1]. Какво е Вашето мнение по отношение на разпоредбите, предвидени в посочения проект на нормативен акт?
2. Трябва ли КПК да се самосезира и да разследва български граждани, включени в санкционни списъци за корупция от външни юрисдикции?
3. С промените в Закона за противодействие на корупцията (ДВ бр. 84/06.10.2023 г.) бяха разширени обстоятелствата на деклариране, като се включиха криптовалути, както и тайни и/или неформални организации и общества. По какъв начин ще осигурите ефективен контрол за съответствие на тези обстоятелства?
4. Антикорупционната комисия не се ползва с обществено доверие и неодобрението към нея е изключително високо[2]. Как си обяснявате тези обществени нагласи? Какви мерки бихте предприели за повишаване на ефективността и легитимността на Комисията пред обществото?
5. Използвали ли сте езикови модели с изкуствен интелект в помощ при разработването на концепцията Ви?
6. Как бихте гарантирали, че Комисията за противодействие на корупцията няма да се подава на политически или друг външен неправомерен натиск, имайки предвид че основните критики към работата на КПК са свързани с избирателност и политически зависимости в дейността?
7. Как ще гарантирате защитата на лицата, които подават сигнали за корупция, след като друг орган е упълномощен да съблюдава общата защита на лицата, които подават сигнали за нередности?
8. Смятате ли, че нивото на взаимодействие между различните органи, призвани за борба с корупцията трябва да бъде задълбочено или напротив – автономията на всяко от тях трябва да е водещ приоритет?
II. ВЪПРОСИ КЪМ Аделина Илчева Натина-Зиколова
1. В концепцията си посочвате, че КПК „трябва да премине от чисто разследваща и контролна структура към стратегически център на антикорупционната политика в страната“. Необходими ли са законови промени, за да се осъществи тази трансформация, според Вас, и, ако – да, какви?
2. В концепцията си посочвате необходимостта от повишаване на квалификацията на разследващите инспектори чрез обучения в Националния институт по правосъдието. По какви теми мислите, че следва да се извършват обученията?
3. Предвиждате внедряване на специализиран софтуер за автоматизирана проверка на имуществените декларации. С какво този софтуер ще е по-различен от наличните информационно-комуникационни технологии, които КПК използва към момента?
4. Предвиждате въвеждане на „индикатори за уязвимост и зависимости“ в публичния сектор /стр. 3 от концепцията Ви/. Може ли да дадете повече конкретика какво биха включвали подобни индикатори.
III. ВЪПРОСИ КЪМ Мария Атанасова Даскалова
1. На стр. 7 от Вашата концепция казвате, че „новият закон за противодействие на корупцията осигурява в достатъчна степен защита на лицата, подаващи сигнали, чрез разпоредбите в чл. 62-69“ и за нуждата от „повишаване на доверието и ефективната борба с корупцията“. Смятате ли, че законовата невъзможност за започване на производство по анонимни сигнали води до повишаване на общественото доверие в работата на антикорупционните органи и в частност на КПК?
2. Считате ли, че съществуващата към момента нормативна рамка за взаимодействие между КПК, прокуратурата и други органи с разследващи функции създава опасност от размиване на отговорността при решението на един или друг орган да се започне, съответно – да не се започне, едно разследване?
3. На стр. 11 говорите че „се наблюдава недостатъчен брой служители, особено на териториално ниво, както и липса на високо специализирани експерти в ключови области – като съдебни икономисти, IT анализатори, експерти по криптовалути и транснационални финансови потоци“. Какви са, според Вас, причините за този недостиг и как бихте ги преодолели, ако бъдете избрана за член на Комисията?
4. На стр. 19 от Вашата концепция казвате, че „функциите на Комисията имат административно-разследващ характер и се различават от наказателното разследване, извършвано от прокуратурата и органите на досъдебното производство.“ Не смятате ли обаче, че казусът с ареста на кмета на гр. Варна, показва на практика друго разбиране за тази част от правомощията на Комисията за противодействие на корупцията?
IV. ВЪПРОСИ КЪМ Стоян Динков Петков
1. Предлагате въвеждане на „ясни критерии за приоритизация“ на сигналите за конфликт на интереси, както и обективност по отношение на всички случаи независимо от политическата принадлежност на конкретните лица. На база на какви принципи ще се осъществява приоритизацията? Какви ще са по-конкретно критериите, с които ще се отговори на съмненията относно безпристрастността при действията на Комисията?
2. Предвиждате създаване на аналитично звено за ранно предупреждение. Какви конкретни данни и методологии ще използва това звено при оценка на риска от корупционни практики?
3. Предлагате Комисията да разработи прозрачни процедури за подаване, разглеждане и отработване на сигнали. Какви според Вас са най-често срещаните слабости на настоящите процедури и как точно бихте ги подобрили?
4. Отбелязвате необходимост от разширяване на правната уредба за несъвместимостта на публични длъжности. Кои категории длъжности според Вас са най-проблематични в този контекст и защо?
5. По отношение на кадровата политика предлагате „създаване на устойчива, стимулираща и стабилна работна среда“. Какви конкретни мерки и стимули предвиждате, за да мотивирате висококвалифицираните експерти да работят ефективно и безпристрастно в полза постигане целите на Комисията? И предвид професионалния Ви опит кои са конкретно настоящите предизвикателства пред подбора, назначаването и развитието на „служители с необходимите професионални умения и морални качества“?
6. Приоритетно разглеждате въпроса с „внедряването на технологични решения и иновации“. Какви конкретни иновационни продукти биха подобрили работата на Комисията и как?
V. ВЪПРОСИ КЪМ Петър Георгиев Коев
1. По отношение на кадровата политика какви точно „форми на стимулиране“ и „високи технологии, иновации и добри решения“ предвиждате, за да се създаде мотивираща постигането на по-високи резултати работна среда? Какви са текущите проблеми, свързани със запазването и мотивирането на висококвалифицирани експерти?
2. Определяте правилното разпределение и изразходване на наличния ресурс (човешки, финансов, технологичен) като „ключова предпоставка за изпълнение на целите и основните задачи на Комисията“. Какви промени в управлението на всички ресурси предлагате, които биха се отразили положително на постигнатите от Комисията резултати?
3. В концепцията си отбелязвате, че „правомощието на Комисията за разработване на методологии за оценка на корупционния риск, етични стандарти за поведение, система за проверка на почтеност и оказването на съдействие за прилагането им“ са област, в която следва да се развият и надграждат антикорупционните мерки. Какви конкретно действия и модели предлагате в тази посока и до каква степен те може да подобрят резултатите от работата на Комисията?
4. В концепцията си предвиждате създаване на нова организация за работа на разследващите инспектори и инспекторите, извършващи оперативно-издирвателна дейност. Какви недостатъци идентифицирате в настоящия модел на работа и какви точно промени имате предвид?
5. Посочвате, че съществуващият ред за изпращане на доклади към прокуратурата на Република България и Европейската прокуратура е „изключително усложнен“. В какво се изразява прекомерната сложност, според Вас? Какви конкретни промени предлагате, за да постигнете по-висока ефективност? Какво означава „публична отчетност“ според Вас? Смятате ли например, че решенията за прекратяване на проверки трябва да бъдат публично мотивирани и, ако да – какъв е подходящият формат за това?
[1] https://parliament.bg/bg/bills/ID/166571
[2] Вж. напр. изследването: „Обществени нагласи към еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание“. БИПИ. 2025 г. Отрицателни оценки за дейността на КОНПИ изразяват 63,4% от гражданите, което я превръща в най-критично оценения орган от изследваните.
