Регулаторите са по-важни от правителството
д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
„Обсъдихме да направим борд с ГЕРБ за назначенията в регулаторите и да обсъждаме всяко назначение с консенсус. В момента регулаторите са по-важни от правителството, защото те са там за 5-7 години.“ Това казва Кирил Петков на заседанието на Националния съвет на „Продължаваме промяната“, както разбрахме от разпространените от Радостин Василев записи.
Коментирането на записи от непублични партийни събрания е предизвикателство както за личния, така и за професионалния морал, но тази изпусната фраза заслужава специално внимание. От една страна, съждението на Кирил Петков е вярно – регулаторите са по-важни от правителството, особено в контекста на политическата криза у нас и абсолютното им овладяване от срасналата държава – сплав между сенчести корпоративни интереси и фасадно правителство (тук за аргумент можем да припомним скандала с Васил Божков и „девойката“ от Комисията за финансов надзор). Първите регулаторни законодателни рамки се създават в Австрия и Германия (т.нар. ордолиберализъм) и масово се прилагат в САЩ (първата антимонополна комисия, първоначално с ограничен обхват за железопътния транспорт, е създадена през 1887 г.) с една цел – да предпазят пазарната икономика от негативни явления, включително и от страна на правителството. С развитието на управленските практики, в съвременните демократични режими регулаторите имат собствено поле на дейност и трябва да се равно отдалечени от всички.
В България регулаторите се създават, за да служат на тези на власт. Изборът на членове и ръководители на тези органи се ограничава само до критерия лоялност. „Те са там 5-7 години“ е симптоматично за този стил на мислене; правителството може да е за кратко, но позицията в регулаторен орган може да е на практика вечна, след решението на Конституционния съд, което обезсмисли мандатността на публичните органи по примера на Инспектората към Висшия съдебен съвет, за който КС обяви, че продължават правомощията си до избора на нов. Дори и без решение на КС, Венцислав Караджов ще изкара два мандата начело на КЗЛД, без да бъде избиран за втория. С изключителна наглост мандатите на Комисията за защита на конкуренцията бяха увеличени от 5 на 7 години в последните дни на управлението на ГЕРБ под претекст, че така се изпълнява директива на ЕС. Там властва Юлия Ненкова – една от най-приближените до Борисов кадри, още откакто беше кмет на София. Това са само няколко примера от иначе скандалното професионално битие на заемащите позиции в 17 органа, които са с изтекли мандати. „Те са там 5-7 години“ е квинтесенция на това как политически партии индуцират влияние дори когато не са в управление. Тоест как се окопават.
„Борд за регулаторите с ГЕРБ“ по Кирил Петков или „изработване на механизъм за избор на състав на регулатори с изтекъл мандат, с цел подбор на личности с високи професионални и морални качества“, какъвто приоритет посочи Николай Денков за ротационното правителство. Истината е, че за краткото време откакто съществуват като политически субект „Продължаваме промяната“ се провалят в опитите си да попълват регулаторите. Конституционният съд обяви за незаконен избора на Станислав Тодоров за КЕВР през юли миналата година, като посочи, че „Производството по избор на председател на независим държавен орган се нуждае от ефективна гаранция за спазването на правната сигурност, прозрачност, предвидимост и надеждност на процеса“. Фарс се разигра отново миналата годината, когато парламентът също се провали да избере управител на БНБ между Андрей Гюров (ПП) и Любомир Каримански (ИТН). Това в никакъв случай не отменя старите прегрешения на ГЕРБ и подкрепящите я партии в различните издания на правителствата на Борисов, когато местата в регулаторите се разпределяха според квота на представителство. Скандално беше и как ГЕРБ, ДПС и БСП за по-малко от 24 часа взеха главата на председателя на Сметната палата в края на миналия парламент.
Борд за регулаторите е добра идея, но ако той означава механизъм за договорка и разпределение на позиции, това би продължило негативната селекция, по която се избират органи до момента. А предстои да се избира нов състав на Висшия съдебен съвет.
В началото на работата на този парламент призовахме народните представители наистина да създадат борд по назначенията, който да представлява процедурен алгоритъм, създаващ предпоставки за конкурентен и професионален подбор в три стъпки:
1) Създаване на Комисия по избор на органи. В правомощията ѝ трябва да се включи проследяване на изтеклите мандати на органите, на която база да състави график за провеждане на процедурите. Комисията следва да подготвя проекти на процедурни правила за избор на органите и да ги внася за приемане от народните представители. Комисията може да се създаде и като подкомисия към Комисията по правни въпроси, но извеждането ѝ като самостоятелна би дало знак, че парламентът подхожда сериозно към едно от основните си конституционно установени задължения. Поради политическата чувствителност на избора на органи е препоръчително комисията да бъде съставена на паритетен принцип – с еднакъв брой членове от всички парламентарни групи. Минималният стандарт от реквизити, които следва да съдържат процедурните правила, са описани в приложените към писмото Единни правила. Водещ сред тях е изискването за предоставянето на концепция за управление на органа, за който се кандидатства.
2) Процедура по селектиране и изслушване на кандидатите. В правилата за всяка отделна процедура следва да се предвидят съвместни заседания на Комисията по избора на органи и съответната ресорна парламентарна комисия по публични сектори на управление (финанси, енергетика, правни въпроси и т.н.). Заседанията следва да се фокусират върху концепциите на кандидатите. Комисията по избора на органи следва да прояви проактивен подход в процеса на номиниране – да се обърне към професионални и академични общности, граждански организации за номиниране на кандидати, така че да се разчупи партийно-квотното разпределение на позициите в независимите регулатори и за другите органи.
3) Избор на еднолични или колективни органи. Каквито и правила да бъдат записани, те винаги могат да се узурпират, ако народните представители не проявят самосъзнание, че чрез конституирането на органи и извършване на персонални назначения определят не само колко ще е независим даден орган, но и доброто управление в сектори, в които материалните интереси и разходването на бюджетни ресурси са огромни. Партиите трябва да се откажат доброволно от това да индуцират политическо влияние върху регулаторите и да направят такива процедури по избор, които да осигурят, че на компетентни и почтени хора е поверено висшето административно ръководство в страната. Това важи с особена сила за инспекторите и главния инспектор на ИВСС и за членовете на ВСС от парламентарната квота. Именно изборът на тези хора, поради изискването за квалифицирано мнозинство, ще бъде и реалният тест за това Народно събрание – доколко в него има готовност за работа, базирана на установени демократични принципи и стандарти, а не на тясно партийни прищевки.
Не е ясно въобще дали ще има правителство, а още по-малко от кои политически сили ще бъде то. Но са ясни стандартите, по които се изгражда независимостта на институциите и те са описани от организации като Европейската комисия и ОИСР. Те също смятат, че регулаторите са по-важни от правителството.
