Оттук накъде със съдебната власт

или – какви трябва да бъдат първите непосредствени действия

                                                                                    Биляна Гяурова-Вегертседер

На 30 април се конституира 52-то Народно събрание и очакванията към него са високи предвид безпрецедентната, в най-новата ни история, победа на Прогресивна България.

В хода на предизборната кампания, говоренето по важните за държавата теми, сред които и тази за дълбоките промени необходими в съдебната ни власт, не беше много силно. Сега обаче, след като парламентът започва своята работа и една партия има възможността с лекота да направи значими законови промени, значението им започва да се усилва.

С какво е препоръчително да се започне, за да се излезе от този блокаж в съдебната система и да тръгнат някакви оздравителни процеси? Настоящият списък не е изчерпателен, разбира се, но дава насока за най-неотложните действия:

1.      Приемане на промени в Закона за съдебната власт /два законопроекта вече бяха внесени още в първия ден от работата на НС/ в няколко насоки:

-          Налагане на своеобразен мораториум върху работата на сегашния състав на ВСС по определени кадрови въпроси. Това няма да е нещо ново, защото в началото на 2025 г. бяха приети именно такива ограничаващи текстове по отношение на избора на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Тази логика следва да бъде продължена и доразвита по посока и на останалите правомощия на ВСС именно по отношение на кадруването в системата. Елементите, на които трябва да се обърне внимание е дали промените ще се отнасят само до бъдещи административни ръководители и техните заместници или ще обхванат всички конкурсни процедури. Много силен аргумент за такъв мораториум е и решението на СЕС от 2025 г. по отношение на Инспектората към ВСС.

България е сред държавите в ЕС, които са с най-много магистрати съотнесено към общата бройка на населението, така че би могло да се помисли и за нулева година по отношение приемането на нови хора в системата.

-          преосмисляне на текстовете уреждащи изборите на членове на ВСС от професионалната и парламентарната квота - номиниране, проверка, гласуване. Първата промяна на промените, защото от нея, заедно с процедурата за избор, която народното събрание ще трябва да приеме, ще зависи до голяма степен какви хора ще влязат в следващия Висш съдебен съвет. Тук също има най-различни мнения, но акцентът при парламентарната квота трябва да бъде върху номинирането – дали ще е отново само на хора от системата /съдии, прокурори, следователи/ или ветрилото ще бъде разтворено по-широко с даване на възможност и други юристи да влязат във висшия административен орган. Ако се приеме последното, това ще уплътни допълнително тази квота и ще я превърне наистина в обществена, каквато е и нейната изначална цел /проф. Пенчо Пенев многократно е говорил по темата и е неин сериозен застъпник/.

-          по отношение на професионалната квота ключов момент е начинът, по който ще се гласува за кандидатите. Помним какво стана на последния избор – над 200 съдии, гласували от един и същ IP адрес, от сградата на Върховния административен съд. Изборът беше обжалван, но смесеният състав /съдии от ВКС и ВАС/ не намери проблем в това. Остана обаче, силното усещане за манипулиране на вота и за несигурност на системата. Има неясноти и относно нейния лиценз. Критикуван беше и фактът, че от професионалната квота бяха избрани само административни ръководители – вероятно един от ефектите от манипулирания вот.

В системата няма единно мнение как да се гласува, но изглежда преобладава желанието това да стане само на хартия, и само на едно място – в София. Позитивът на подобно решение е, че вероятността за манипулация ще бъде значително намалена. Негативите се крият в мотивиране на магистратите да дойдат и да гласуват, както и в добрата организация на цялостния изборен процес, особено в деня на гласуване и преброяване на гласовете. При всички положения, трябва да се провери дали програмата за електронно гласуване е лицензирана, защото ако не е, самият процес отнема доста време и ще е по-добре тази идея да бъде изоставена. Времето в случая, не е на страната на промените.

Във връзка с избора на 11-те от професионалната квота - в системата вече тече подготовка и станалото популярно прегрупиране. Има вероятност от квотата на следователите за член на ВСС да бъде издигнат г-н Сарафов. Тяхната квота излъчва само един представител и редиците вече се строяват.

Поради различната политическа обстановка в народното събрание, не бих се учудила ако от страна на магистратите се прояви нетипична за системата проактивност и те потърсят директен контакт с парламента като отправят предложенията си направо към депутатите.  

- към първия пакет промени в ЗСВ влизат и тези свързани с избора на 10 инспектора и главен инспектор в ИВСС. Тук основните въпроси за свързани с номинирането. ИВСС е уреден в Конституцията на РБ и всякаква промяна относно изискването за мнозинство от 160 депутати, както и избор от НС ще изисква промяна в КРБ. Трябва обаче, да се създаде възможност за номиниране от страна на гилдията, сериозна проверка на номинациите и ако я издържат, задължаване на депутатите да ги приемат.

- втората промяна на промените е вече широко дискутираната възможност за сериозен ветинг на хората в съдебната власт. Един от начините, и той пак минава през промени в ЗСВ, е чрез провеждането на извънредна атестация на магистратите. За целта е необходимо цялостното преосмисляне на атестационния формуляр и начинът на провеждането на атестацията. Това ще бъде извънредна, еднократна проверка на почтеност и пригодност /включително и психическа/ като тя ще наблегне повече на качествени, а не на количествени критерии, както е в момента. Ключов елемент тук е кой ще проведе извънредните атестации – на мнение съм, че именно този въпрос трябва да бъде обсъден в широк формат, защото за разлика от Албания и Молдова, България е член на ЕС и това предполага независима и работеща съдебна власт. Провеждането на пълна извънредна атестация ще е срамно признание за обратното.

Най-добре ще е този процес да се задвижи след избора на нов състав на ВСС и ИВСС, защото последният също може да играе важна роля в атестирането.

2. Другите непосредствени действия са свързани със стартиране на процедури за избор на:

- главен прокурор на РБ

- председател на Върховния административен съд

- директор на Националния институт на правосъдието

3.      В малко по-дългосрочен план, трябва да се приеме и по-голям пакет от промени в ЗСВ свързан с конкурси, командироване, определяне на възнагражденията в системата и др. елементи от правомощията на ВСС. Такъв законопроект беше подготвен още в края на 2023 г., но така и не му беше позволено да се превърне в действащ акт.

4. В още по-дългосрочен план е важно да се преосмисли цялостното положение с ВСС. Ако той остане постоянно действащ орган, следва да бъде намален неговият състав. В Румъния, която е в пъти по-голяма от България и има над 4000 съдии, съветът се състои от 19 члена. И тук акцентът не трябва да бъде върху количеството, а върху качественото управление на различните процеси в системата, а за това са необходими кадри с доказана почтеност и безкомпромисна независимост.

Това е малка част от непосредствените действия изискващи решителни законови промени и организация по отношение на съдебната власт. Високи са очакванията работата на 52-я парламент да започне именно с тях – след приемане на правилника за организацията и дейността на НС и конституирането на постоянните парламентарни комисии. Уникалната политическа конфигурация в парламента позволява бърза реализация на тези промени и стартиране на оздравителни процеси в системата.