текст на Неда Грозева и Боряна Христова:

В кампанията за избор на членове на ВСС през 2012 г. сред номинираните някой рече, че всяка писарушка може да напише хубава концепция. Ноторно известно е, че за важни постове в държавата, където се изисква такава, кандидати се консултират с близки колеги, на които писаното слово и сладкодумието идат отръки. В това лошо няма. Винаги е добре някой да погледне текста след теб – независимо от предназначението му.

Писмени концепции за работата си представят кандидатите в процедури за лидерски постове в съдебната власт (административни ръководители, председател на ВАС и ВКС, главен прокурор, главен инспектор и инспектори в ИВСС, директор на НСлС), но и извън нея. 

Концепцията – своеобразен to do list или документ със съмнителна полезност

Всяка концепция разказва история. Въпросът е доколко ще отрази професионалните способности и интегритет на личността. И не само концепцията, а и цялата палитра от съпътстващи документи. Навярно най-важната им функция е, че след време (края на мандат) се превръщат в проследима заявка на нечии първоначални намерения. Това помага да следим и да си съставим обективно мнение за работата на институциите.

В изискуемостта на съдебните избори има още два ключови момента: възможността кандидатите за административни ръководители да се изслушват от общото събрание на съда, а прокурорите при съответната прокуратура да изразят становище за кандидата и задаването на въпроси от външни за системата лица (чл.194а, ал.6 и ал.7 ЗСВ).

Да вземем например избора на председател на Окръжен съд Бургас от 23 януари. Росица Темелкова единодушно получи доверието на съдийската колегия. Видно от протокола от изслушването ѝ пред колегите в окръжния съд, тя споделя, че основното, което желае да постигне като административен ръководител, е да осигури на съдиите спокойна атмосфера за работа и да ги предпази от всякакви нерегламентирани влияния. Рядко се случва някой да спомене и  конкретизира такива влияния. Възползвахме се от предвидената в ЗСВ възможност и запитахме съдия Темелкова кои, според нея, са тези влияния за българските съдии (по процедура отправихме въпроси и до Пламен Петков, кандидат за ръководител на Софийски окръжен съд, те не получиха писмен отговор и не бяха коментирани по време на заседанието). Рядко се случва и някой да отговаря без увъртания на такива „неудобни” питания. Затова споделяме част[1] от нейните отговори, тъй като се отличават с прямота и разбираем език:

„Източниците на нерегламентирано влияние са главно три групи: политическо влияние, обществени нагласи под формата на медийно влияние и влияние на бизнес среди, които защитават своите икономически или други специални интереси. Политическото влияние бих определила като изключително опасно, тъй като нарушава принципа на разделение на властите и върховенството на правото и засяга независимостта на съдебната власт. Това влияние би могло да е в насока както за решаване на конкретни дела по определен начин, така и намеса в административната дейност. Последното се изразява най-вече във връзка с назначения в съдебната власт – както на административни ръководители, така и на редови съдии. Колкото в една държава е по-силен политическият натиск върху съда и се намесват икономически интереси, толкова усещането в обществото за липсата на независимост на съдебната власт е по-голямо.”

Нож с две остриета

Задаването на въпроси е ключова възможност за обществеността да покаже отношение към даден проблем, личност или институция, както и да даде сигнал на властимащите какво вълнува гражданите.  Питанията не бива да са тенденциозни, а позитивните становища – поръчкови. Трябва да внимаваме и как задаваме въпросите.  

При изслушването на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота м.г. станахме свидетел на обратното в Комисията по правни въпроси. Тогава имаше предварително отправени питания, но номинираните не получиха възможност да им отговорят. Затова при използването на този инструмент следва да се подхожда отговорно от всички страни. Чудесно е назначаващият орган да бъде посредник между обществото и пастирите на институции в България. Често обаче той има склонност да се изживява като самостоятелен (не)зависим играч.

Един от важните  избори през 2018 г. ще бъде на председател, заместник-председател и членове на новата „антикорупционна” комисия.  И в тази изборна процедура кандидатите ще представят концепции, а юридически лица с нестопанска цел, действащи в обществена полза, висши училища и научни организации ще могат да представят становища и въпроси. Дали това ще доведе до нещо полезно, по-добър избор или ще запълни процедурно пространство и ще сме свидетели на поредно предизвестено политическо назначение?! Еволюцията май все още не е настъпила.

[1] Вж. всички отговори на съдия Темелкова в интернет страницата на ВСС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/18/rt_otg.obezl.pdf