Кой се уплаши от съдебната медиация, или как заради бълхата отиде юрганът
Биляна Гяурова-Вегертседер
На 1 юли трябваше да влязат в сила новите правила за задължителна медиация по висящи съдебни дела. С тях можеше да се спестят време и средства на страните по някои видове съдебни спорове в условията на поверителност и съхраняване на отношенията.
Точно на този ден обаче Конституционният съд почти единодушно обяви за противоконституционни приетите от 48-ото Народно събрание промени в Закона за медиацията (ЗМ) и в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Единственият съдия, останал на особено мнение, беше Соня Янкулова.
Само ден след обявяване на решението на КС на заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) бе обявено, че след отмяната на съдебната медиация България е заплашена от санкция в размер на 100 млн. лева, защото тази реформа е включена като изпълнена мярка във второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Провалът ѝ може да доведе до налагане на санкция от Европейската комисия, съобщи сайтът Lex.
Медиацията е по-бърза, по-евтина, поверителна и далеч по-щадяща от съдебен процес
Медиацията е начин за бързо и ефективно решаване на спорове между две или повече страни, без да се стига до съд, а с помощта на едно трето неутрално лице - медиатор, специално обучен да подпомага спорещите страни да стигнат до взаимноизгодно споразумение. Този способ има много предимства пред съдебното дело - той е значително по-бърз, още повече че се избягва и инстанционният контрол, а в същото време - значително по-евтин. В него може да се ползва адвокат, но същевременно процедурата гарантира поверителност - съвсем различно от публичните съдебни процеси.
Същевременно решаването на даден спор чрез медиация помага на страните да запазят добрите си отношения, като при това сами стигнат до взаимно приемливо решение. Водещ е принципът печеля-печелиш, т.е. никоя от страните не е губеща както в един съдебен процес, което прави и постигнатото споразумение много по-устойчиво. Друг много важен елемент от процедурата е, че позволява да се вникне по-дълбоко в същинските интереси на страните, които са мотивирали тяхната позиция. Това е трудно постижимо в рамките на един съдебен процес, поради което процедурата по медиация често води до разрешаване на конфликта в неговата същина и така пресича възможността за последващи спорове. Неслучайно за медиацията се говори като за нов начин на общуване и подход към разрешаването на спорове. Тя е широко застъпена в редица страни с развита система на правораздаване като Италия, Кралство Нидерландия, Франция, Англия и САЩ.
20 години след закона
В България процедурата е уредена със Закона за медиацията от 2004 г., където се казва, че това е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове чрез постигане на споразумение с помощта на медиатор. Няколко години по-късно бяха приети промени в ГПК, с които се въведе задължение на съда по семейноправни висящи дела да препрати страните към медиация, но без те да са длъжни да приемат. Същевременно се създаде възможност и по висящи търговски дела съдът да преценява дали да препоръча медиация, като страните отново не са длъжни да приемат.
За съжаление, през изминалите близо 20 години медиацията така и не получи очакваното по-широко развитие.
Причините могат да се търсят на много места, но ключовото е, че държавата като че ли не пожела да припознае развитието на алтернативните способи за разрешаване на спорове и в частност на медиацията като важна държавна политика.
Първо Софийският районен съд, после и други
Все пак през годините започна все повече да се говори за т.нар. съдебна медиация, или използване на процедурата в рамките на висящ съдебен процес. Създадоха се центрове по медиация към съдилищата. Първият такъв център бе открит към Софийския районен съд (СРС) и по ирония на съдбата това стана по времето, когато председател на СРС беше съдия Красимир Влахов, който сега беше докладчик по делото пред КС срещу съдебната медиация. (През май 2023 г. Националната асоциация на медиаторите връчи награда "Посланик на медиацията" на Красимир Влахов с мотив, че това е първият ръководител на съд в съдебната система, който припознава медиацията като приоритет.) После подобни центрове се откриха и в други съдилища.
ВСС също видя и припозна постигнатите резултати и изработи концепция за по-устойчивото им законово закрепване. Така се стигна до включването на задължителната медиация по висящи съдебни дела в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) - факт, който доказва припознаването на този ангажимент като държавна политика.
Какво предвиждаха промените
С приетите в началото на м.г. законови промени се предвиди, че съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация по някои вещноправни дела - делба, спорове между съсобственици за ползване и за парични вземания, спорове на етажни собственици, някои търговски спорове. Същевременно по някои семейни спорове и договорни задължения съдът по своя преценка може да задължи страните да участват в процедура по медиация според това какви са отношенията между страните и възможността да се постигне съгласие.
Страните са длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в производството, което трябва да стане в срок не по-дълъг от 2 месеца. Ако страните постигнат съгласие обаче, тази процедура може да продължи - паралелно с гледането на делото или то да бъде спряно. Ако в рамките на медиацията се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото се прекратява или съдът одобрява спогодбата, ако ли не - продължава делото.
До 1 юли 2024 г. това си оставаше и една от малкото изпълнени докрай мерки в частта "Бизнес среда" по НПВУ, която беше отчетена и беше призната и като успех на европейско ниво.
Изпълнението й освен това е свързано и директно с получаването на следващия транш по плана. Паралелно с това бяха приети промени в Закона за правната помощ, които уреждат възнаграждение на назначения адвокат в процедура по съдебна медиация.
За съжаление, но без особена изненада, и тази положителна реформа беше покосена с решението на КС, в което за противоконституционни са обявени абсолютно всички промени - както в ЗМ, така и в ГПК. По този начин автоматично спират да се прилагат и двата подзаконови нормативни акта, които ВСС беше приел, за да организира на оперативно ниво инфраструктурата на реформата.
Какво ни казва КС в решението си?
Искането до КС беше подадено от Висшия адвокатски съвет с основния аргумент, че новата уредба на задължителната медиация ограничава достъпа до правосъдие на гражданите и правото им на защита. КС по същество се съгласява с това, като приема, че медиацията може да бъде само доброволна и не може да се провежда принудително, дори в рамките на съдебно производство. Макар че срокът за провеждането на медиацията е ограничен до два месеца, според КС това ще забави делата, а това щяло да постави под съмнение навременното предоставяне на защита от съда.
Особено сериозен проблем щяло да бъде това по дела, по които има много страни, тъй като всяка от тях трябва да бъде уведомена. Извън това КС се фокусира върху начина, по който се определят разноските, когато медиацията се е провалила поради отказ на едната страна да участва лично или чрез посредник в тази процедура - в този случай тя поема разноските за съответната инстанция, дори ако е спечелила делото, а ако е загубила - и разноските за медиацията. Според КС така се нарушава основният принцип, че разноските се разпределят според изхода на делото.
От решението на КС излиза още, че:
- - ако страните по висящ съдебен процес предпочетат да изберат друг начин да разрешат спора си, то това следва да се възприеме като отстъпление от интересите им, т.е. интересите им могат да бъдат защитени само в рамките на съдебния процес
- - изведена е в абсолют веднъж поисканата от съда защита или съдействие за упражняване на права, без да се допуска, че съществуват и други средства това да бъде постигнато. Включително и в рамките на висящ съдебен процес
- - КС сочи, че медиацията "е функция на свободата на договаряне като проявление на свободната им воля" (на страните - бел. авт.). Ако това е валидно в процедура по медиация преди завеждане на исковата молба, то то не може автоматично да се приложи при медиация в рамките на висящ съдебен процес, където страните вече са се отказали сами да решат спора си и са го предоставили на съда, ерго, вече не сме в хипотезата на свободно договаряне.
Всъщност голяма част от мотивите на КС не са в посока конституционосъобразност, а целесъобразност, която не попада в компетенциите на съда. В това отношение си струва да се прочете краткото, но силно аргументирано особено мнение на съдия Соня Янкулова, в което тя сочи, че по същество мотивите на съда са по целесъобразност. Според съдия Янкулова единствената противоконституционна разпоредба в промените, с които се въведе задължителната съдебна медиация, е неправилното разпределение на разноските, но това лесно се разрешава с обявяването на противоконституционност само на една разпоредба на - чл. 78а, ал. 2, изр. 2 ГПК. Всички останали текстове не са противоконституционни, смята тя.
"Заради бълхата изгорихме юргана, а всички се нуждаем от придобиването на умения да разрешаваме разумно и спокойно възникнали между нас спорове", завършва особеното мнение на Соня Янкулова.
Делото е допуснато за разглеждане на 28 март 2024 г., но остава неясно защо решението беше обявено точно на датата, в която трябваше да започне същинската реализация на тази реформа. Звучи почти като подигравка с усилията на много съдии, медиатори и други ангажирани с темата, които от момента на приемане на законовите промени до 1 юли т.г. вложиха много време и усилия, за да подготвят системата за старт на съдебната медиация.
Този факт има и финансови измерения. От една страна, през последните няколко месеца бяха инвестирани много средства от бюджета на съдебната власт, за да бъдат подготвени съдебните центрове, да бъдат селектирани и обучени съдебните медиатори. От друга страна, стои реалният риск от това страната ни да бъде санкционирана финансово заради бламирането на реализирана и отчетена реформа.
Дали това бяха възможно най-добрите промени, въвеждащи задължителност на процедурата по медиация в рамките на висящ съдебен процес? Най-вероятно не. Няма как обаче да не направи впечатление, че всички представени 10 становища до КС по това дело съдържат констатацията, че новата регламентация на съдебната медиация не е противоконституционна. Това е забележително единодушие, което рядко се постига по делата в КС.
