Български институт за правни инициативи непрекъснато полага усилия за повишаване на доверието на гражданите в институциите чрез провеждането на отговорни, почтени и прозрачни назначения за висши държавни позиции. Част от тези усилия са и наблюдение и оценка на назначенията, осъществявани в системата на съдебната власт.
Във връзка с изтичането на мандатите на четири съдии от Конституционния съд, Народното събрание на Република България вече направи своя избор. Предстои издаване на указ на Президента за назначаване на съдия в КС, както и избор на двама съдии от съдебната власт.
Народното събрание избра на 05 октомври Красимир Влахов за съдия в Конституционния съд на Република България. Предхождащо избора му бе изслушване на съдия Влахов от парламентарната Комисия по правни въпроси на 03 октомври. ПОДНС предвижда, че Народното събрание избира „изцяло или частично органи след проведена публична процедура“ (чл. 93), в рамките на която медии и неправителствени организации могат да изпращат становища и задават въпроси на кандидатите. БИПИ се възползва от правото си по чл. 93, ал. 3 от ПОДНС и зададохме въпроси към кандидата за съдия в КС, които бяха поставени по време на обсъждането в КПВ.
Приетите от Общото събрание на ВКС и ВАС Правила не предвиждат изрична възможност медии и неправителствени организации да задават въпроси по време на изслушването на кандидатите, нито пък Администрацията на Президента е оповестила към този момент по какъв начин ще се вземе решението за издаване на указ за назначаване на съдия в КС.
От БИПИ считаме, че предвид обществената значимост на избора, повишените очаквания към Конституционния съд и водени от разбирането ни за равнопоставеност, професионализъм и колегиалност при попълването на състава на съда, изпратихме въпросите, които зададохме чрез парламентарната Комисия по правни въпроси на съдия Влахов, избран от НС за съдия в КС, до Президента и председателите на ВКС и ВАС.
Надяваме се, че институциите ще намерят удачен начин да оповестят както въпросите, така и отговорите на кандидатите, при изявена тяхна готовност и желание да отговорят.
Това би създало равнопоставеност в хода на една конкурентна процедура по избор и би било свидетелство за нагласата на съдебната власт и на президента да участват в процеса на постигане на консолидирана институционална демократичност.
В Ъ П Р О С И
1. Какво в досегашния Ви професионален и личен опит е допринесло най-много за развитието Ви като юрист и гражданин?
2. Моля, посочете Ваши трудове, вкл. статии, публикации, които най-добре биха илюстрирали Вашето мислене като юрист и Вашата гражданска и ценностна позиция.
3. Как считате, че конституционните съдии следва да дефинират и съхраняват в работата си баланса между необходимостта от утвърждаване на правовия ред и ценностите на преамбюла на Конституцията и избягване намесата в политическата сфера и законодателните прерогативи на парламента?
4. С оглед отговора на горния въпрос и нарастващата роля на КС като фактор с отговорност към регулиране на обществените отношения, необходим ли е, според Вас, специфичен подход по отношение на тълкувателните решения на КС и тяхното мотивиране?
6. Смятате ли, че Конституционният съд следва да променя или преосмисля практиката си по някой въпрос и в кои случаи? Моля, споделете Вашите аргументи.
7. Моля, споделете Вашето мнение относно нуждата от индивидуална конституционна жалба?
8. Как оценявате конституционната възможност за сезиране по чл. 150, ал. 2 на Конституцията на КС от ВКС или ВАС, както и нейната практическа реализация?
9. Виждате ли в лицето на КС пазител на върховенството на Конституцията и в условията на многостепенен конституционализъм и ако „да” – как най-добре би могъл да осъществи тази си функция?
