На вниманието на

Администрация на

Министерски съвет

Относно: Проект на Наръчник за гражданско участие

Становище

Заслужава адмирации усилието на администрацията да доближи своята работа до ежедневието на гражданите и да подпомогне процеса за тяхната по-висока ангажираност и информираност. Подобно градене на мостове между държавата като субект и хората, които осъществяват на практика изработените от институциите права и задължения, е стъпка напред в демократичното развитие на България. Отчитайки тази положителна тенденция, от БИПИ предлагаме на вниманието на администрацията на МС следните коментари и предложения по проекта на Наръчник:

1.       Публикуваният за обсъждане документ неправилно е озаглавен наръчник. Той по-скоро може да бъде определен като учебник или христоматия за гражданското участие поради обема и съдържанието на информацията включена в него . Ако желанието на МС е това наистина да бъде наръчник, то от така предложения документ следва да се отдели онази информация, която е с определено практическа насоченост и така да се създаде отделен документ. Изхождайки от значението на наръчника, а именно – важна информация в определена област предназначена за ежедневна употреба, то този нов документ следва да включва:

-          Кратка уводна част за гражданското участие;

-          Нивата на гражданско участие в Европейския съюз и в България;

-          Възможностите/форми за гражданско участие в България – на национално и местно ниво;

-          Възможностите/форми за гражданско участие в Европейския съюз;

-          Конкретни примери от България за различните форми на гражданско участие

-          Списък на относимата нормативна база.

2.       Необходимо е да бъде направена актуализация на документа като в него се добави информация за следното:

-          Едни от последните промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в сила от 1.01.2018 г. С тях към МС се създава т.нар. Съвет за развитие на гражданското общество /чл. 4,  ал. 3/. Независимо, че на този етап, той все още не е окомплектован и не работи, неговото споменаване е важно, защото Съветът представлява 1/форма на директно участие на представители на гражданското общество в процеса на изработване на политики за неговото развитие, 2/има възможност да изразява пред МС нуждите, очакванията и проблемите пред неправителствения сектор и 3/ съвместно с представителите на държавната администрация на най-висше ниво, да определя приоритетите за бъдещата работа на сдружения, фондации и асоциации с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза.

-          Промяната в Закона за съдебната власт, с която се създава Съвет за партньорство /чл. 217, ал. 3 и следващите/. Независимо от спецификата си /в него могат да участват само представители на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите/, този съвет е важен елемент от участието на редовите магистрати в работата на висшия административен орган на съдебната власт;

-          Да се добави и информация за Гражданския съвет към ВСС.

3.       Следва да бъдат отбелязани и дефицитите/ограниченията на гражданското участие. Един от тях е липсата на механизъм/процедура за участие чрез мониторинг и предварителна оценка на въздействието в законодателните инициативи, предприети от отделни депутати или групи депутати. Информацията за това е важна, защото през последните години във всяко следващо Народно събрание този модел на законодателен процес се засилва и води до заобикаляне на законодателната процедура, която върви през изпълнителната власт и където възможностите за предварителна намеса и консултиране са много по-високи.

4.       Както беше споменато в началото на Становището, необходимо е документът да включва конкретни примери /изкарани в каре или по друг начин/ за приложение на различните форми на гражданско участие. Специално за България трябва да бъдат дадени примери за национален референдум, национална гражданска инициатива, обществени консултации, местен референдум, местна гражданска инициатива и т.н. Под даването на конкретен пример се има предвид не препратка към определена интернет страница, а директно кратко описание на реално осъществена форма на гражданско участие. Това ще увеличи полезността на документа и ще го доближи до значението за наръчник.

5.       По отношение промяната на формата на предложения документ и разделянето му на две с оглед улесняване на ползването му, предлагаме в частта, предназначена за граждани да се запазят само табличните формати на описаните форми на гражданско участие. В тях информацията е представена в сбит, лесен за употреба формат и може директно да се използва.

6.       По отношение на участието на гражданите в работата на Народното събрание:

-          На стр. 101 от документа неправилно е посочена ал. 4 от чл. 25 от ПОДНС. Правилната алинея е 5;

-          Следва да се посочи и възможността, която дава чл. 90, ал. 6 от ПОДНС, а именно чрез народни представители граждани, институции и неправителствени организации да задават въпроси при обсъждането на годишните доклади на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор;

-          На стр. 102 от документа, където се обяснява, че съгласно чл. 43, ал. 5 от ПОДНС постоянните комисии са длъжни да отговорят на постъпилите предложения и жалби от неправителствени организации да допълни, че това не е скрепено със срок. Да се даде пример за отговор, който да бъде за ориентир на бъдещите ползватели;

-          Информацията от стр. 102 с предложените поправки да бъде попълнена и в табличния формат уреждащ предложения, сигнали, жалби и петиции до народното събрание;

-          На стр. 106 от документа в бележка под линия № 41 да се добави, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове също има приети правила за организацията и дейността на обществен съвет към нея.

7.       Отделно от конкретните предложения по т. 6 от Становището е необходимо да се отбележи и следното. Съгласно чл. 41, ал. 3 ПОДНС „Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите внася в Народното събрание на всеки 6 месеца доклад за дейността си, който се предоставя на народните представители“. Към настоящия момент, такива доклади не бяха намерени на подстраницата на Комисията на официалната страница на 44-то Народно събрание. В ПОДНС няма изричен текст, че докладите не са публични, което би противоречало и на работата на самата Комисия. Необходимо е да се установят причините за липсата на тези доклади, още повече, че те е следвало да бъдат предоставени на народните представители.  

8.       На стр. 117 и 123 където се обяснява кога не се прилагат изискванията за провеждане на обществени консултации по ЗНА следва да се добави и „при законодателни инициативи на народни представители или група народни представители“.

9.       На стр. 137 където се описват законовите възможности за участие в консултативни органи е необходимо да се направи едно уточнение. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗА Министерският съвет може да създава сътрудничество с неправителствени организации. Привличането на НПО за участие в създадените съвети е уредено в чл. 21, ал. 5 ЗА.

10.   В документа никъде не се споменават организациите от т.нар. социален диалог /работодателски, браншови, синдикални и други/. В широкото понятие за структури на гражданското общество се включват и т.нар. групи за интереси и различните браншови организации попадат точно в тези групи. С оглед изчерпателност и информативност, е необходимо най-малкото да бъдат споменати.

11.   На стр. 184 в частта за нормативно основание следва да се направи препратка първо към чл. 18а от ЗНА, чрез който на практика се създава възможността за провеждане на обществени консултации.

В заключение, още веднъж бихме искали да насърчим администрацията в усилията й за повишаване нивото на гражданска информираност и участие. Конкретните ни предложения са в полза именно на този процес.