Снимка: Дневник
Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен
Галина Гиргинова
Напрежението около избора на главен прокурор и политическите опити за ограничаване на възможността настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да избере единствения кандидат за поста – Борислав Сарафов, засенчиха друг важен избор в съдебната система. Във вторник Съдийската колегия на ВСС трябва да избере председател на Софийския градски съд (СГС).
Това е най-големият окръжен съд в страната и ключовото му значение произтича от делата, които се разглеждат в него. В СГС попадат наказателните дела за корупция и организирана престъпност, за престъпления, извършени от лица с имунитет и търговски дела за милиони. Именно СГС води регистъра на политическите партии и компетентен да издава разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС-та) по искания на прокуратурата и службите.
Процедурата бе обявена в края на 2023 г., тъй като мандатът на досегашния председател – Алексей Трифонов изтече. Документи в конкурса подадоха съдия Трифонов и зам.-председателят и ръководител на Наказателното отделение на СГС Руси Алексиев. Двамата бяха номинирани от Общото събрание на съда – 50 съдии подкрепиха досегашния административен ръководител, 44 магистрати – заместникът му (в СГС работят 186 съдии). Изслушването на двамата кандидати бе насрочено за декември, но седмица по-рано Трифонов (който продължава да ръководи съда като и.ф.) депозира молба за отлагане и така изборът бе насрочен за 21 януари.
Повече от година, след като кандидатите представиха концепции за управление на съда и пред Общото събрание бяха изслушани идеите им за бъдещето на СГС, съдия Алексей Трифонов се отказа от надпреварата. Лаконичното му обяснение защо няма да се бори за втори мандат бе публикувано на 10 януари от сайта Lex.bg. „Това е обмислено лично решение“, коментира единствено Трифонов. Въпреки това от публичната информация до момента е ясно единствено, че Алексей Трифонов е оттеглил съгласието си да изпълнява функциите на административен ръководител и е подал молба за възстановяване като съдия в Софийския апелативен съд (САС).
Неочакваното му оттегляне (ако това стане факт) е силна индикация, че фаворитът е предварително ясен и се ползва с подкрепата на мнозинството в съвета и Делян Пеевски. Според източници на „Съдебни репортажи“ в СГС и САС Трифонов е бил посъветван да се откаже от ръководния пост, а в замяна му е обещано зам.-председателско място в САС.
Как Алексей Трифонов беше назначен като председател на СГС?
Алексей Трифонов е магистрат от 1998 г. От 2005 г. е съдия в Наказателното отделение на СГС. През 2009 г. е назначен за член на ЦИК от квотата на ДПС, а същата година е командирован в Софийския апелативен съд и правораздава там шест години (печели и конкурс за титулярно място). Явява се на конкурса за председател на СГС като външен кандидат и е предпочетен пред двукратният избор на съдиите в съда за техен председател – съдия Евгени Георгиев. Изборът на Трифонов бе част от поредица кадрови решения на ВСС, които пренебрегваха волята на съдиите кой да управлява съда. Припомняме, че различни състави на ВСС избраха председател на най-големия окръжен съд в страната, които се ползваха с явна политическа подкрепа – Владимира Янева (която бе близка приятелка на бившия вътрешен министър на ГЕРБ Цветан Цветанов), Георги Колев (в последствие издигнат до председател на ВАС, макар да не бе гледал никога административни дела).
В изслушването пред ВСС през 2018 г. преди гласуването на двамата кандидати, Трифонов казва: “Не съм ходил по партийни централи, нито към говорил с когото и да било. Но не бива този съд да стои без титуляр, никой и нищо не ме е мотивирал“, подчерта той. Въпреки уверенията му така и не става ясно защо е решил да се кандидатира за председател съд, в който не работи и който, на практика, е едно ниво под САС.
Кой е Руси Алексиев?
Руси Алексиев влиза в съдебната система през 2001 г. като младши прокурор към Софийска районна прокуратура (СРП). Две години по-късно става прокурор към СРП, а месец по-късно е назначен като ръководител на отдел „Икономически престъпления“ там. През 2007 г., когато Алексиев е и говорител на СРП, участва в зрелищна катастрофа на столичния булевард „Христо Смирненски“. Тогава две коли – Мерцедес и БМВ, управлявано от Алексиев, помитат масите пред сладкарница „Пчела“, като в катастрофата са ранени три жени, една от тях – бременна. Полицията установява, че виновен за случилото се е шофьорът на Мерцедес-а.
Година и два месеца след това Алексиев става зам.-районен прокурор на СРП. От юли 2013 г. е редови прокурор там, а септември участва в конкурса за административен ръководител на Софийската градска прокуратура, заедно със следователя Бойко Атанасов и прокурорката от СГП Ваня Илиева . Алексиев отива на балотаж срещу Илиева, но никой не печели доверието на съвета. Още по това време Алексиев е спряган за близък на тогавашния член на ВСС и бивш зам.-главен прокурор Камен Ситнилски. На същото заседание Ситнилски е временно отстранен от съвета за предполагаемо лобиране при изборите от съдебната квота на кадровия орган.
Така се разразява един от големите скандали в съдебната система – за незаконното уволнение на Камен Ситнилски. Мнозинството около бившия прокурор Сотир Цацаров образува дисциплинарка и го уволни (без необходимото мнозинство за това), след контролирано изтекли записи на разговори между магистрати, от които възникват съмнения за лобиране при избора на прокурорската квота във ВСС. По време на дисциплинарното дело двама прокурори от СРП свидетелстват, че през 2012 г. са разговаряли с Руси Алексиев (тогава зам.-районен прокурор), който им „указал“ да подкрепят Ситнилски при изборите за нов кадрови орган. Един от прокурорите Любка Кабзималска бе споделила пред дисциплинарния състав, че Руси Алексиев ? поставил условие – тя ще бъде избрана да гласува за членове на ВСС, но само ако подкрепи Камен Ситнилски, припомня Mediapool. Прокурор Силвия Соколова разказала, че Алексиев приканвал и призовавал делегатите от СРП да гласуват за Ситнилски “като човек, който милее и е радетел на СРП”. Руси Алексиев обясни пред ВСС, че действително е водил такива разговори с част от делегатите, но нито ги е натискал, нито им е въздействал, а просто ги е уведомил защо ще подкрепи Ситнилски. Именно показанията на тези прокурори служат за незаконното уволнение на Камен Ситнилски.
След скандала през 2015 г. Алексиев е назначен като наказателен съдия в СГС след конкурс, докато през септември 2019 г. новоизбраният председател на съда Алексей Трифонов не го предлага за негов заместник и ръководител на Наказателното отделение на най-големия окръжен съд. През 2022 г. защитава докторантура към катедра „Наказателноправни науки“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 2014 г. Руси Алексиев печели наградата „Прокурор на годината“ на Националните награди за правосъдие, а през 2022 г. отново е победител, този път в категория „Съдия на годината“. Отличието му е връчено от журналист от в. „Телеграф“ (вестникът бе собственост на Делян Пеевски до 2021 г.). Националните награди за правосъдие, връчвани от Temida.tv имат спорна репутация сред юридическите среди заради липсата на ясен регламент за номинациите (отличия са връчвани на председателя на ВАС Георги Чолаков, доктор Петър Илиев (уличен в плагиатство), адвокат Менко Менков (защитник на Бойко Борисов), съдия Богдана Желявска (бивш зам.-председател на СГС по времето на Владимира Янева), Иван Гешев (бивш главен прокурор) и други магистрати и юристи с нееднозначна репутация).
СРС-та на Ибрямов – в нарушение на Конституцията
Руси Алексиев е съдията, който разреши подслушването на Джейхан Ибрямов от ДПС, арестуван с белязани пари в началото на октомври. Ибрямов е един от хората, които останаха лоялни на Ахмед Доган при разцеплението на партията и конфликта му с Делян Пеевски. Депутатът бе арестуван на 2 октомври и обвинен в търговия с влияние. Още преди ареста службите вече са подслушвали Ибрямов, което предизвика юридически спор дали доказателствата са законни, тъй като депутатът е имал имунитет. А това означава, че парламентът е трябвало да даде разрешение за разследването му. Оказва, че се Ибрямов е подслушван от 20 септември като обект на оперативна разработка, а разрешенията са дадени от зам.-председателя на СГС Руси Алексиев. Разрешение обаче депутатът от ДПС да бъде разследван е дадено едва на 3 октомври.
Разследващите твърдят, че всичко е законно, но решение на Конституционния съд (КС) от 2020 г., което тълкува обхвата на имунитетите на президент и вицепрезидента дава правната рамка за действията на прокуратура и разследващи спрямо лица с имунитет. То е образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев, който пита КС дали прокуратурата има право да извършва действия по разследване спрямо президента, без да има повдигнато обвинение или официално разследване срещу него. В решението КС казва, че имунитетът забранява на разследващите да извършват каквито и да е било действия, които биха могли да спомогнат за образуване на наказателно производство.
“Срещу президента не могат да бъдат извършвани действия по разследването, които под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата. В рамките на извънпроцесуални действия не може да бъде допуснато да се наруши лична свобода и неприкосновеност на президента”, се казва в решението. А извънпроцесуални действия са именно онези в рамките на оперативна разработка, която предшества евентуално образуване на досъдебно производство. Тук влиза и използването на СРС-та. Изявени юристи обясниха, че макар решението на КС да се отнася до имунитета на президента, то в пълна степен важи и за защитата на народните представители. Ето защо бе поставен въпросът за незаконосъобразността на разрешените от Алексиев СРС-та.
В свое становище от 14 октомври зам.-председателят на СГС обясни, че подслушването на депутата е законно, защото става дума за оперативна информация и данните не се използват като доказателства в съда. Прокуратурата обаче се позова именно на събраната със СРС-та информация, за да поиска задържането на Ибрямов.
“Когато (СРС) са експлоатирани в рамките на извънпроцесуална дейност, т.е. с тях не се цели събиране на доказателствени източници, а на извънпроцесуална, оперативна информация, въпреки че съставляват съществено навлизане в личната сфера на всяко едно лице, вкл. и такова с депутатски имунитет, именно за което е предвиден единствено и само за тях съдебен контрол, не се изисква разрешение от Народното събрание или от председателя му, когато то не заседава”, твърди Алексиев.
Съдия Алексиев сочеше, че решението на КС е неприложимо в случая, тъй като касае само имунитета на президента. “Имунитетът на държавния глава и на народните представители съществено се различават, както по своята същност, така и поради твърде различните, конституционно вменени функции на президента и на народните представители”, посочваше Алексиев. По същество разликата между имунитетите на президента и народните представители е в това, че депутатите могат да отговарят за всякакви престъпления, а президентът – само за държавна измяна, докато тече мандатът му. Адвокат Ина Лулчева коментира пред „Капитал“, че в “решение 20 на КС, което градският съд решава да не зачете, на няколко места КС изрично е записал, че обсъжда имунитета, независим от личността на титуляра – т.е. обсъжда се институтът на имунитета, като има позоваване и на този на депутатите, и на този на президента, без да се прави разлика между двата”. Мнението на адвокат Лулчева бе публично подкрепено и от други видни юристи.
А коментаторите видяха скандала с Ибрямов като демонстрация чие влияние – това на ДПС на Доган, или на АПС – на Пеевски, е по-силно в съдебната власт.
Съмнения по казуса „Нотариуса“
И още една индикация, че предстоящият избор на председател на СГС изглежда решен преди гласуването във вторник. През април миналата година в разгара на скандала „Нотариуса“ за предполагаема мрежа за влияние и изнудване на магистрати сайтът Lupa.bg публикува статия със заглавие „Разследване на Лупа: Зам.-шеф на СГС – предупреждавал ли е Нотариуса за СРС-та“. Публикацията е забелязана от заместник-председателя на ПГ на ППДБ и член на ръководството на „Да, България“ Божидар Божанов, който пуска пост в социалната мрежа „Х“, придружен от факсимилие на писмо към СГС, в който уведомява, че председателят на съда Алексей Трифонов вече шести месец не отговаря на запитването. „Във връзка с разрешенията за СРС срещу народни представители, се сетих, че с Надежда Йорданова бяхме питали Софийския градски съд дали зам-председателят Руси Алексиев (който одобрява СРС-тата), е предоставял информация на Мартин – Нотариуса, както се твърдеше в медийни публикации. Шести месец нямаме отговор на това писмо“, пише Божанов.
На 11 януари депутатът отново припомня случая в свой пост във Facebook по повод оттеглянето на Трифонов от конкурса за председател на СГС. „Вече няколко пъти питам СГС по отношение на информация, че Алексиев е информирал Нотариуса за СРС-та срещу него. Досега отговор от СГС няма, а не би следвало да се спестява тази информация – тя е документирана и не следва да е класифицирана.
Че Пеевски превзема съдебната система през административните ръководители е ясно. За да има кой да одобрява подслушване и следене. И да го информира ако нещо тръгне срещу когото не трябва“, сочи Божанов.
Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че публикацията в сайта Luba.bg по отношение на Руси Алексиев е свалена на 12 април (ден след поста на Божанов) и заменена с новина със следното заглавие: „Внимание! Задават се магнитни бури“. URL-ът на страницата обаче остава непроменен (https://lupa.bg/news/razsledvane-na-lupabg-zam-shef-na-sgs-preduprezhdaval-li-e-notariusa-za-srs-ta_289469news.html).
Съдията, който дава 602 575 лв. заем на съпругата си
Проверка в имуществената декларация на съдия Алексиев за 2023 г. показва, че зам.-председателят на СГС е декларирал 323 000 лв. налични парични средства, а съпругата му – Елеонора – 257 000 лв. В декларацията е посочено, че средствата са от продажба на недвижим имот през 2013 г, дарение от родител, сватбени подаръци и „част от печалба по договор от … за арбитражни сделки с дигитална (блокчейн) валута срещу гаранционна сума“.
Алексиев е декларирал също вземане в размер на 602 575 лв., а съпругата му – заем от физическо лице за същата сума. В отговор на въпроси на „Съдебни репортажи“ зам.-председателят на СГС потвърди, че се касае за заем, даден от него на съпругата му. Алексиев декларира също банков заем от 594 052 лв., изтеглен през 2020 г., като, според отговорите му, се касае за „банков кредит за недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека, който съм изтеглил през 2020 г., в първоначален размер от 660 000 лв., за покупка на недвижим имот от мен и съпругата ми, за пълно погасяване на остатъка от друг мой ипотечен кредит към друга банка и за ремонт и довършителни работи“.
В графа „Доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, в размер над 5000 лева“ Алексиев декларира 252 347 лв. от доходи от прехвърляне на права или имущество. На въпрос дали би дал повече подробности по отношение на сумата, Алексиев посочи: „Това са получени доходи от прехвърляне на права, както е наименованието на ред 5 – „Годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество“, по договор за арбитражни сделки с дигитална (блокчейн) валута срещу гаранционна сума“.
Руси Алексиев декларира и 123 хил. лв. – като тази сума е от „получени сватбени подаръци“. Сумата е част от декларираните 377 652 лв. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година.
В графа „Дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества“ в имуществената декларация Алексиев декларира, че съпругата му притежава 100% дружествени дялове от “Рентакар БГ” ЕООД, “БГ Трансфер” и “София резиденс” ЕАД, както и 33.33% дялово участиев “Автоджет иншурънс груп” ООД. Стойността на дяловото участие на Алексиева в “София резиденс” ЕАД е 581 002 лв. Проверка в регистрите сочи, че компанията притежава близо 330 кв.м. офис на столичната улица „Княз Борис I“.
От отговорите на Алексиев не става ясно откъде са средствата за заема, който дава на съпругата си, но изрично посочва, че ИВСС не е открил несъответствие в подадените от него декларации за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 и 2024 г. Зам.-председателят на СГС посочва също, че Националната агенция по приходите е извършила две проверки по сигнал за периодите 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. до 30.11.2023 г. Проверките завършват с извод, че „няма несъответствия между получени приходи и доходи и извършените разходи и наличие на основания за извършване на корекции по декларираните данни за целите на ЗДДФЛ“.
Нищо няма да се промени
Идният вторник Алексиев ще бъде изслушан от Съдийската колегия и кандидатурата му ще бъде подложена на гласуване. Той трябва да събере осем гласа, за да оглави СГС. Съдии, с които “Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че няма съмнение, че Алексиев се ползва с подкрепата на мнозинството в колегията.
За отношението към конкурса от страна на редовите съдии от СГС може да се съди по протокола от Общото събрание за изслушването на Трифонов и Алексиев. Събранието е прекратено поради липса на кворум, а апатията и незаинтересоваността на съдиите е най-силният показател, че конкурсът е предрешен – досега всички опити на съдиите да излъчат административен ръководител от редиците на СГС се сблъскват с отпор на мнозинството във ВСС.
Липсата на рационални аргументи и мотивирани доводи защо мнозинството игнорира съдийското самоуправление на съда има само едно обяснение. Градският съд винаги е бил в полезрението на политиците, а процедурите и конкурсите изглеждат като фасада, зад която се вижда нелегитимна за правосъдието цел – назначаването на предвидим председател на съда, който гледа търговски дела с огромни финансови интереси и наказателни дела срещу висшия ешелон на властта.
Що се касае до предложенията на Руси Алексиев за бъдещото управление на съда, пред Общото събрание на съда той казва: „Колеги, в случая хубавото е, че който и от нас двамата да избере Съдийската колегия на ВСС за председател на съда, нескромно мога да кажа, че ще е добър вариант. Дали ще е съдия Трифонов, или аз, няма да има съществена разлика за съда“.
