Български институт за правни инициативи изразява висока оценка за подхода на администрацията на Министерски съвет при комуникиране управлението на Инициативата „Партньорство за открито управление“, възприет при междинния етап на оценка по Третия план. Считаме, че представеният доклад за първи път съдържа организирана информация, включително и с посочените отговорни лица по отделните мерки на плана, което е стъпка към подобряване отношенията между неправителствените организации и държавната администрация и води към повишаване на доверието в институциите.
От друга страна, за нас остава неясен механизмът за вземане на решения по отношение на структурирането на ангажиментите и избора на мерките. От екипа на Български институт за правни инициативи сме поставяли нашите предложения за Третия план по Инициативата „Партньорство за открито управление“ пред администрацията на МС още през месец април 2016. Така например, за следните три наши предложения, няма ясна информация за хода на тяхното включване/отпадане от Плана:
1) Отделяне на темата „Електронно правосъдие“ като самостоятелна. Няколко поредни правителства са декларирали намерението си за ефективно въвеждането на електронното правосъдие. В тази насока съществуват два основни документа: Пътна карта за изпълнение на Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 г. – 2020 г. (октомври 2014 г.) и Пътна карта за изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (април 2016 г.). Необходимо е да се направи анализ на двата документа и да се проследят заложените мерки, действия и инициативи, които касаят публичността и прозрачността на информацията и отвореността на данните. Това би довело до интегриран и кохерентен подход от страна на правителството, ще ограничи разнопосочни действия и ще спести средства. Така, например не виждаме пречка данните в предвижданите за създаване регистри на магистрати, членуващи в непублични организации, регистъра на отводите, регистъра на фактическите съжителства на магистратите да бъдат отворени.
2) Към тематична област 6 „Отворени данни“ да се създаде ангажимент и мярка/мерки, които да направят публична и достъпна информацията от документи с изтекъл срок на класификация на секретността. От гледна точка на обществения и изследователския интерес преценката за това коя информация няма историческо, практическо или справочно значение следва да е публична (Вж. чл. 33, ал. 4, т.1 от ЗЗКИ). Предлагаме процесът да започне от Министерство на вътрешните работи и от Министерство на отбраната.
3) Да се преструктурират като отворени данни, съдържащата се информация в поддържаните от ВСС регистри: 1) Регистър на поощренията; 2) Регистър на командированите магистрати от съдилищата и 3) Регистър на командированите магистрати от прокуратурите.
Също така, бихме искали да изложим и известни съображения към следните мерки по Плана:
Мярка 2.1.6. Макар и ИИСДА да има подобрена функционалност, съдържащата се в системата информация не е достатъчно обхватна, така че да представя на обществеността информация за изтеклите мандати на посочените ръководители на органи.
Разбираме съображенията, изложени в допълнителната информация към мярката, но от гледна точка на обществената прозрачност и гражданските механизми за мониторинг и контрол върху работата на органите на държавната власт, това показва по-скоро липсата на решителност за единен подход в управлението на прозрачността на информацията.
Мярка 5.1.2 Необходимо е цялостно преструктуриране и актуализиране на мярката, поради следните съображения: мярката не е изпълнена, но липсва и информация за нейната ефективност, както и анализ на постигнатото към момента от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност по отношение на информационните системи, свързани с борбата с корупцията. Липсват убедителни аргументи, които да свързват тази мярка с проекта на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, както и липсва финансова оценка за необходимия публичен ресурс за изграждане на подобна система, без да е направен анализ на съществуващите, както и предполагаемите резултати от нейната ефективност. Не е направен анализ за съотносимостта на тази мярка, по отношение на прозрачността като антикорупционен елемент, спрямо вече одобрения за финансиране от Фонд „Вътрешна сигурност“ проект „Независима система за мониторинг на антикорупционни мерки – национално ниво“.
Неприятно впечатление прави, че въпреки обществената чувствителност на темата за борбата с корупцията по тази мярка няма предвиден партньор/и от гражданските организации.
Мярка 6.1.8 Предвиденият ангажимент „Предоставяне на публичен достъп до информация в ядрото на системата“ е твърде общ и формулиран по подобен начин крие изключително големи рискове. Нещо повече, за нас остава неясно защо подобна мярка е включена в ПОУ. Не става ясно какъв вид данни и в какъв формат биха могли да бъдат публикувани, нито какъв ще е достъпът до ЕИСПП. ЕИСПП е комплексна система, обхващаща различни ведомствени и информационни системи от редица институции (за справка чл. 378 и сл. от ЗСВ). Нашето мнение е, че тази мярка по-скоро следва да отпадне от ПОУ. В случай, че остане в сегашния си формат е необходимо е изключително прецизно да се дефинира „агрегирана информация от ядрото на ЕИСПП“. Необходима е цялостна промяна в структурата на тази мярка от гледна точка на реквизитите й. Най-малко е необходимо да бъде ревизирана водещата институция в светлината на осъществявания от прокуратурата проект и в светлината на разпоредбите на чл. 379, ал. 1 от ЗСВ.
