Кой ще е следващият главен прокурор зависи от резултатите от изборите
д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
Статията е публикувана в Дневник
Най-новата история на България е история на моделиране на съдебната власт в пряка зависимост от изпълнителната. Последните 35 години изобилстват от примери за неявни зависимости между магистрати и политици, които попадат за кратко в общественото внимание, и за които научаваме, когато разстрелят някого публично. Последният такъв случай беше убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, за когото има свидетелства, че е бил част от група за изнудване и натиск на магистрати от закритите вече специализирани съд и прокуратура.
Силните правомощия на българския главен прокурор, гарантирани от конституционните и законови разпоредби, го превръщат в централна фигура за политическия живот.
Фразата „Над мен е само Господ“ на бившия главен прокурор Иван Татарчев е показателна за властта, която има главният прокурор в обществения живот.
За управляващите винаги е било важно да влияят върху избора на главен прокурор, защото именно държавното обвинение може да разпъва чадър над корупцията по високите етажи на властта, както и да „подгонва“ политически опоненти.
Главните прокурори в България винаги са били избирани с определена форма на покровителство от силните на деня – Филчев идва като главен прокурор, след като е бил заместник-министър на Иван Костов, Борис Велчев става главен прокурор, след като е бил в правния съвет на президента Георги Първанов, в разпространени в медиите записи преди 10 години се чува как прокурорът Кокинов се обръща към Бойко Борисов по повод Цацаров с емблематичното изречение: „Ти си го избра“.
Начинът, по който Иван Гешев буквално беше поставен на тази позиция е също симптоматичен за влиянието на властта върху решенията на уж независимия Висш съдебен съвет, но още по-показателно беше неговото отстраняване. След като действията на Иван Гешев станаха повод за масови протести през 2020 г., проваленото ротационно правителство Денков-Габриел през 2023 г. се скрепи с курбан - премахването на Гешев. Само няколко дни, след като позивна дадоха от ГЕРБ и ДПС същият Висш съдебен съвет отстрани по бързата процедура Гешев и избра за временен главен прокурор доскорошния му заместник Борислав Сарафов. Същият в пресконференция каза, че се страхува за живота си, че Гешев има записи на политици и магистрати и отново по повод Гешев, че: „Главният контролира и дава ритъма на всяко едно дело. Държи на трупчета, за да извива ръцете на политиците“.
Часове, след като Делян Пеевски поиска нов главен прокурор, настоящият Висш съдебен съвет с изтекъл от 2 години мандат, възобнови процедурата за избор на главен прокурор. Тя беше временно спряна, защото се изчакваше произнасяне на Конституционния съд.
На прага на седмите предсрочни парламентарни избори Висшият съдебен съвет е в процедура за избор на нов главен прокурор за следващите 7 години. ВСС е доказал, че се влияе от балансите в политическата власт и затова тези избори ще са показателни как ще действа ВСС. Форсирането от страна на Пеевски за избор на нов главен прокурор може да се дължат на опита му да окаже влияние при сегашното разположение на силите, тъй като след изборите се очаква формацията му да е с малко депутати. Едно е да преговаряш кой ще е главен прокурор като втора политическа сила, каквато беше ДПС в 50 Народно събрание, а съвсем друго като 5, 6 или седма – както показват социологическите проучвания.
Според правилата министърът на правосъдието или най-малко трима прокурори от Прокурорската колегия на ВСС могат да направят номинация за главен прокурор, а вече са необходими 13 гласа за избор. На 10 октомври изтича последната възможност за номинации, след като в трите предходни седмици нямаше такива.
Какви са възможните сценарии пред ВСС
Първият, който е в посока на обществения интерес, е за позицията да няма нито един номиниран кандидат, с което пък ВСС си дава време да я започне наново след изборите. За това призоваха и от Висшия адвокатски съвет. Този сценарий влиза в колизия с искането на Пеевски за нов главен прокурор и ще е лакмус доколко към този момент думата му тежи във ВСС.
Вторият е, да се издигне един кандидат, около когото да се търси мнозинство, което няма да е толкова трудно, защото става въпрос за 13, а не за 17 гласа. Няма особено значение дали това ще бъде временно изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов или някой друг магистрат, защото в този състав и при този политически пасианс влиянието на Пеевски ще е силно.
Третият е да бъдат издигнати двама кандидати, които да играят ролята на сламени хора. Така те формално ще влязат в надпревара, но ще се чака да се види какво ще се случи след изборите и дали ще се сформира кабинет. Ако нито едно лоби от сегашния властови триъгълник Борисов-Радев-Пеевски не надделее, нито един от двамата сламени кандидати не би получил мнозинство и процедурата ще се провали и ще трябва да тръгне отново.
Защо този ВСС не трябва да прави избор на главен прокурор
И за децата е ясно, че настоящият състав на Висш съдебен съвет е тотално нелегитимен и с критично ниско доверие както сред магистратите, така и сред обществото. Не само, че този ВСС избра Иван Гешев, но и го отстрани след политическа поръчка. Самата кадрова дейност на ВСС, в последните две години, след като мандата му изтече, е скандална, а примерите са безкрайни – системно нарушаване на принципа за административен ръководител да се избира магистрат от същото ниво в системата (следователка от следствения отдел на градската прокуратура е директно избрана за ръководител на СГП, братът на Пепи Еврото от СГП също скача в Апелативна прокуратура „по изключение“), системно несъобразяване с волята на общите събрания на съдилища при избор на председатели на съд (Окръжен съд Русе, Районен съд Благоевград), опит за провал на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища, след като такъв е проведен.
ВСС се проваля и при опита си да защити независимостта на съдебната власт, което е най-важното му правомощие. По множеството случаи със заплахи към магистрати (най-обществено популярният е случая на съдия Владислава Цариградска, която е заплашвана от групата около Мартин Божанов - Нотариуса) ВСС реагира анемично, най-много да проведе изслушване и да приеме някаква безпредметна декларация. ВСС не успя да реагира и смислено на скандала с електронното гласуване при избора на професионална квота, когато се оказа, че от IP адреси във Върховния административен съд са гласували стотици магистрати в ден, в който в съда физически са влизали само няколко души.
Този състав не успя да реши и нито един структурен проблем на съдебната власт – провали се в реформата на съдебната карта, не въведе програмен бюджет на съдебната власт, въпреки постоянно увеличаващите се възнаграждения, разликата в заплащането на отделните магистрати расте.
От обществен интерес е този ВСС да не провежда такива значими избори като тези за главен прокурор и председател на Върховния административен съд, чийто мандат изтича на 22 ноември тази година.
Политиците обаче също имат своя роля, защото вече години не желаят да започнат процедурите за избор на органи от Народното събрание. Проблемът при тях е, че не могат да постигнат договорка за квотно разпределение на местата във ВСС и другите органи, както се е случвало досега. Подходът следва да е различен – първо да се приемат процедурни правила, а след това да се търсят хора за членове на ВСС. Ако и след тези избори това не се случи, и ние като граждани, и политиците като представители, не трябва да бъдем изненади, че ще бъде избран главен прокурор, над когото отново ще тегне сянката на съмнението за зависимост.
