д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи
В разгара на зимата и с удрящи тавана сметки за отопление, страстите около това кой ще наследи Иван Иванов като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране се нажежават. Новото парламентарно мнозинство започна сезона на назначения в регулаторите с фалстарт.
Макар и парламентарната комисията по енергетика да се оглавява от представител на победилата на изборите през ноември формация „Продължаваме промяната“, Радослав Рибарски, заседанието, на което трябваше да бъдат обсъдени и приети правилата за избор на председател и един член с изтекли мандати на КЕВР се провали. В правилата за работа на Комисията по енергетика, чл. 3, ал. 2, т. 1, е записано, че именно председателят определя дневния ред. За заседанието на 13 януари в дневния ред беше записано, че първата точка е приемането на правила, с които да се даде старт на смяната на Иван Иванов. По предложение на Момчил Иванов, депутат от ИТН, който беше и номиниран за министър на правосъдието в несъстоялия се кабинет на Трифонов, точката се отлага, тъй като предстои експертен коалиционен съвет, на който да бъдат обсъдени правилата.
Изборът на КЕВР е тест за това как новото мнозинство ще организира назначенията, тъй като то дойде на власт със заявки за прозрачност и почтеност в управлението, край на партийните назначения, нова култура в политиката.
Първите действия по кадруване в парламента противоречат на тези заявки, най-малко поради следните два аргумента:
Първо, между председателя на КЕВР и министър-председателя се размениха остри реплики и обвинения. Доколкото темата с цените на енергийните ресурси е специфична, е трудно да се даде еднозначен отговор за галопиращите цени. Това, което е ясно обаче, е, че натиск върху независимите (по закон, а не на практика) регулатори както от частни интереси, така и от правителството, е деструктивно за демократичните институции и доверието в тях. Народното събрание, респективно мнозинството, има механизми за контрол върху тях (например, чрез изслушвания в комисии, чрез дебат по годишните им доклади), но той следва да почива на ясни и общоприети принципи. От друга страна, Иван Иванов очевидно бе удобен на ГЕРБ, тъй като той не бе сменен по време на тяхното управление, въпреки че мандатът му изтече през април 2020 г. Той е в състояние на т.нар. изпреварващо послушание –удобно за властта поведение поради несигурност от уволнение след изтичане на мандата, който служи като предпазител. От управляващите не дадоха аргумент защо започват точно с КЕВР, предвид че са изтекли мандатите и на други органи, вкл. председател на БНБ, ИВСС, непопълнени квоти във ВСС и Конституционния съд. Възможно е това да е опит да се прехвърли общественото недоволство от цените върху КЕВР, но това би било популистки подход.
Второ, липсва логично обяснение за фиаското с проваленото заседание на Комисията по енергетика в парламента. Обяснението на Момчил Иванов, че предстои експертен коалиционен съвет (по сила на подписаното коалиционно споразумение се създават 18 такива съвета с консултативен характер), на който да се обсъдят „съвсем технически неща по процедурата“ са несъстоятелни. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание описва по какъв начин се структурират тези процедури по изслушване и избор, а в закона са записани минималните изисквания за заемане на длъжностите. Тоест най-вероятно в коалиционен формат няма да се обсъждат съвсем технически неща, а ще се обсъжда или промяна в Закона за енергетиката, която да преструктурира КЕВР (например в областта на правомощията, функциите или пък да се намали броят на членовете), или ще се обсъждат конкретни имена, които да бъдат излъчени. Фактът, че заседанието на комисията се провали означава, че или е имало напрежение в крехката коалиция около спрягано за председател име или не е намерен кандидат. Проблемът с изнасянето на дебата за бъдещия състав на КЕВР извън Народното събрание е, че той минава изцяло в задкулисния формат и ще е резултат на договорки между коалиционните партньори, а не резултат на истинско състезание, в което да се изберат безспорни авторитети. За разлика от излъчваните заседания на преговорите в столичен мол, тези за договарянето на позициите в регулаторите най-вероятно няма да се излъчват онлайн. Най-ясният индикатор за това ще е дали броят на кандидатите ще отговаря на броя на позициите за избор.
От БИПИ наблюдаваме процедурите по избор на независими органи, откакто 42-рото Народно събрание въведе такива (отново след дългогодишен натиск на граждански организации и след скандала с избора на Пеевски за председател на ДАНС). От тогава предлагаме и завишаване на стандартите при избора на висши публични длъжности в контролните, надзорните и регулаторните органи, предложихме ги и на сегашния парламент. Изненадващо те бяха внесени от ГЕРБ, които в продължение на 10 години демонстрираха всички негативи при кадруването, но очевидно в опозиция партиите са най-заинтересовани да има прозрачност и почтеност в процедурите. Предложенията не бяха приети от мнозинството, което ще продължи да прави назначения по стария и комфортен от гледна точка на удобство за властта начин. Истината е, че правителството има нужда от време, за да се ориентира в средата, управлява и в условия на множествена криза. Най-голямото предизвикателство пред управляващите ще бъде да задържат лесно спечеленото доверие. Дали ще успят да го направят минава в голяма степен и през процедурите за избор на хора на лидерските позиции в държавата.
*******
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския институт за правни инициативи и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проектът „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ е да се очертаят възможности за противодействие на продължаващото овладяване на държавните институции чрез структурирането на механизми за осветляване на назначенията на ръководителите на еднолични или колективни органи, избирани парламента или правителството, базирани на методи за наблюдение на процедури по публични назначения.
