Изборът на новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) е ключов момент за бъдещето на съдебната власт, а решаваща роля за неговата независимост ще има поведението на политическите сили при попълването на парламентарната квота. Това коментира Биляна Гяурова – Вегертседер от Българския институт за правни инициативи в предаването „Още от деня“.

По думите ѝ изборите на представители от професионалната квота – от съдиите и прокурорите – са преминали с различна динамика и нагласи. Тя определя като положителен знак по-голямата активност и желанието за промяна, демонстрирани в прокурорската общност.

„При прокурорите се вижда съпротива срещу този конформизъм отвътре“, посочи Гяурова – Вегертседер. Според нея обаче при съдийската квота се е усетила по-голяма пасивност и фокус върху вътрешноведомствени проблеми, вместо върху цялостните предизвикателства пред съдебната власт.

Тя подчерта, че ВСС не трябва да защитава интересите на отделен съд или конкретен административен ръководител, а да работи в интерес на цялата система – съдии, прокурори и следователи.

Предстоящият избор на 11-те представители от парламентарната квота поставя още по-голяма отговорност пред народните представители. За избора им е необходимо мнозинство от две трети, или най-малко 160 гласа.

Според Гяурова – Вегертседер именно необходимостта от събиране на такова мнозинство превръща избора в процес на политически преговори и договорки.

Тя не смята, че самото постигане на политическо съгласие е проблем. Важното е какъв ще бъде резултатът от него и дали в съвета ще попаднат действително независими и професионално подготвени кандидати.

„Няма нищо лошо в това да се признае, че има договорка, стига наистина да бъдат избрани хората по качества“, коментира тя.

Според нея изслушванията на кандидатите са показали съществени различия в техните позиции. Част от тях биха могли да бъдат реален коректив на случващото се в съдебната система, докато други по-скоро биха се приспособили към съществуващото статукво.

Друг съществен проблем е прозрачността на парламентарната процедура.

„Аз съм сигурна, че изборът ще бъде публичен. Другият въпрос е дали ще бъде прозрачен. Защото има голяма разлика между двете“, заяви представителката на Българския институт за правни инициативи.

Според нея обществото трябва да получи ясна представа за критериите, по които депутатите ще подкрепят определени кандидати. В противен случай остава съмнението дали решенията се вземат на базата на професионалните качества, или след предварително разпределение на позициите между парламентарните групи.

Тя отбеляза, че досегашният модел на парламентарната квота неведнъж е подпомагал конформизма в съдебната система и е позволявал налагането на политически дневен ред в работата на ВСС.

Залогът от избора е изключително висок, подчерта Гяурова – Вегертседер. Новият състав на съвета ще има важна роля при избора на следващия главен прокурор и председателите на върховните съдилища, чиито мандати са седемгодишни.

Това са позиции с огромно значение за функционирането на съдебната система и за отношенията между властите.

Според нея не трябва да се забравя, че политиците често имат различно отношение към независимостта на съдебната власт в зависимост от това дали управляват, или са в опозиция.

„Всеки политик, когато е на власт, иска да овладее съдебната система, но когато падне от власт, започва да говори най-много за независима съдебна власт“, коментира тя.

Предстоящият избор на парламентарната квота ще покаже дали политическите сили действително са готови да подкрепят независими кандидати и да поставят обществения интерес над партийните договорености, каза още тя.