„Примерът е с Русия. Там не става въпрос за това да се защитаваш от врага. Там директно казват в училище кой е врагът.“

Това заяви политологът Теодор Славев в ефира на bTV по повод предложението за разширяване на военното обучение в българските училища. Той участва в разговор с Кристиян Шкварек в предаването „Тази сутрин“, посветен на въпроса дали военното обучение ще подготви младите хора за кризи или може да доведе до повече агресия и милитаризация. 

Славев подчерта, че не е против военното обучение като принцип, тъй като подобни практики съществуват и в други демократични държави. Според него обаче проблемът е в липсата на ясна аргументация и конкретни данни защо България разширява това обучение.

„България не прави политики, основани на данни. Правим символни решения, които граничат с популизъм“, заяви политологът. 

По думите му основният въпрос не е дали младите трябва да бъдат патриоти, а какви конкретни знания и умения ще получат в часовете по военно обучение. Сред възможните полезни направления той посочи реакция при бедствия и кризи, първа помощ, действия при саботаж, киберсигурност и познаване на системата за национална сигурност.

Славев постави под въпрос и тезата, че младите българи страдат от липса на патриотизъм. Той обърна внимание на данни от изследвания, според които 62% от хората между 18 и 25 години биха защитавали държавата си, когато въпросът е конкретно поставен като защита от нападение на чужда държава. (bTV Новините⁠)

„След като това е така, ние какъв проблем разрешаваме с въвеждането на това патриотично военно образование? Защото се оказва, че няма проблем“, коментира Славев. (bTV Новините⁠)

Той защити и по-широко разбиране за патриотизма:

„Да си патриот означава и да си добър гражданин, да си плащаш данъците, да бъдеш доброволец, да имаш уважение към институциите, да уважаваш върховенството на правото. Не е задължително да можеш да разглобяваш автомат.“ (bTV Новините⁠)

В разговора Славев предупреди именно за границата между подготовката на гражданите за реални кризи и създаването на милитаризирано съзнание. Като пример той посочи Русия, където според него военното възпитание може да се превърне не просто в подготовка за защита, а в посочване на конкретен „враг“ още в училище. (bTV Новините⁠)

Според политолога България трябва внимателно да определи каква е целта на военното обучение – да създава по-подготвени, отговорни и способни да реагират при кризи граждани, или да възпитава определен тип милитаризирано мислене.

Целият разговор може да чуете ТУК.