Български институт за правни инициативи представи данни от граждански мониторинг на публичните декларации на магистратите. На база анализ на извлечената информация от 25 000 публични декларации на съдии, прокурори и следователи за периода 2017-2024 г., подавани пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, БИПИ представя данни за движимото и недвижимото имущество на магистратите, включително по вид, стойност, местоположение и година на придобиване.
"Това изследването е продължение на нашата работа с имуществените декларации на магистратите, която започна още през 2023 г. Тогава ние стартирахме с проучване на това колко получават магистратите, какви са техните доходи извън техните възнаграждения и какви са техните спестявания. Това представихме през 2024 г.
От нашите данни тогава, за период от 10 години - от 2013 до 2023 г. се видя, че всъщност възнагражденията на магистратите постепенно нарастват. Има едно постоянно качване с възможности, които им позволяват да имат доста солидни спестявания -тогава бяха от близо 80 хил. лв. на човек, т.е. близо 40 хил. евро на човек", коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи.
Тази година Институтът доразвива изследването, отново основно базирана на информацията, която като успяват да извлекат от масива данни към Инспектората на висшия съдебен съвет - това са техните имуществени декларации, които са длъжни да подават всяка година, но този път фокусът ни беше върху недвижимите имоти, както и от притежавания от тях автопарк.
"Изследването показва, че магистратите в България - това се потвърждава и от европейските аналитични инструменти - получават възнаграждения, които ги поставят в т.нар. висока средна класа в нашето общество, която им дава по-широки възможности от гледна точка на придобиването на имоти и недвижимости и МПС.
Ние установяваме, че начинът, по който се качва и се предоставя информацията наобществеността, не е много лесен за използване, екипът ни положи неимоверни усилия, за да извлече данните от имуществените декларации. Много малко насрещни проверки се правят от страна на Инспектората, когато има несъответствия. Действа се на принципа "Гарван, гарвану око не вади", коментира още тя.
По думите ѝ, по този начин магистратите вместо да провокират доверие, произвеждат скандали и това води до там, че доверието в съда и прокуратурата имат доверие, което е под 10%. Отговорни за това са ключовите институции, които са вътре в съдебната власт - ВСС и Инспектората към ВСС.
