Големият въпрос е какви хора парламентът ще избере във Висшия съдебен съвет. Това ще е огромният първи белег за това какво смята да прави новата власт". Това коментира пред Mediapool политолгът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.
Има ли в инициативите на кабинета на Румен Радев за сваляне на цените реална държавна политика, или това е популизъм, или опит за централизиране на още власт?
Не, аз не мисля, че е опит за централизиране на власт, защото не само в България, но и в други държави от Европейския съюз има разширяване на правомощията на надзорните органи, които трябва да регулират пазара, така че определени изкривявания и шокове възможно най-малко да се усетят от потребителя. Честно казано, без да съм икономист, но от това, което аз виждам, целта е най-вече да се даде яснота на потребителя за това как се образува крайната стойност, цената на това, което потребяваме. И ако е вярно част от това, което казват министрите на “Прогресивна България“, че от 80% надценки 60% са реклама, такса “регали и стелажи“, това е просто скандално. Защото е истина, че в България плащаме значително по-скъпо за едни и същи стоки, отколкото плащат в други държави с по-висок стандарт на живот. Определено нещо трябва да се направи.
В същото време аз си давам пределно ясна сметка, че всеки опит на държавата да влияе върху ценообразуването административно по-скоро би бил негативен. Такива са примерите в Унгария, където изкуствено задържаха определени цени, които след това просто избухнаха. Така че това, което прави сега правителството, изглежда ограничено. Но дали след това ще започне ново овладяване на институциите, тепърва ще видим.
Трябва ли да има промени в наследените от Пеевски и Борисов институции? Може ли една власт да се довери, че едни подобни регулатори ще работят независимо?
Да, възможно е, но това трябва да се направи след анализ на тяхната дейност. Парламентът може да осъществява такъв контрол и през годишните доклади на институциите. Има скандални случаи, в които дори някои регулатори не внасят доклади, защото си мислят, че няма нужда. Има случаи, в които тези доклади се разглеждат близо 3-4 години по-късно. И тези доклади по традиция не се обсъждат.
Много е възможно хора, които въпреки че са избрани от друго мнозинство, много бързо да сменят лоялности, нали? В крайна сметка самата композиция на партията на Радев показва, че тя е съставена и от хора, които не са гнусливи към представители на други партии.
Сега Радев има на практика неограничена власт. Той има абсолютно мнозинство и ние можем да се надяваме единствено на добрите им намерения. А аз винаги съм скептичен към добрите намерения на която и да е власт по презумпция.
Говорейки за добри намерения, има някои мерки от последните дни, които притеснително приличат на нещо от времето на Иван Гешев в прокуратурата. Например, имаше анонс на полицейски акции срещу високите цени по магазините.
Това е див полицейски популизъм, който просто не може да сработи. Какво ще правим? Ще арестуваме етикетчетата на стоките ли? Или някой магазинер?
Как комуникират Румен Радев и неговите министри тези свои първи действия с обществото?
В обществото има очаквания и нагласи за постигане на резултати. В момента има говорене, има първи крачки. Особено в съдебната власт и антикорупцията има някакви стъпки в правилната посока. Трябва да кажем обаче, че законът – това са просто едни думи. За да се превърнат в реалност, трябва да ги прилагат хора. И вече тук ще е големият въпрос какви хора парламентът ще избере във Висшия съдебен съвет. Това ще е огромният първи белег за това какво смята да прави новата власт. Първо трябва да видим дали ще има толкова кандидати, колкото са местата във ВСС. Дали ще има истинско състезание, или вече текат договорки за това кои магистрати ще бъдат избрани и на кого да се оферират неща.
Професионалната история на министъра на правосъдието, например, е много интересна. Николай Найденов изглежда по-скоро свързван със статуквото, отколкото с реформата.
Бекграундът на министъра изглежда пряко свързан с професионалното развитие и кариерата на Сотир Цацаров, тъй като е работил с него в антикорупционната комисия. Сотир Цацаров го избира за главен секретар.
Вероятно по пловдивска линия е поднесен на Румен Радев.
Най-вероятно, но това не е положителна индикация за мен, защото Сотир Цацаров не може да се похвали за времето, в което беше главен прокурор, с успехи в сферата на наказателната политика.
Изборът на Румен Радев за министър на правосъдието е като оглушителна тишина, защото много малко се знае за неговите намерения. Между другото, беше показателно, че той не присъства на заседанието на Комисията по правни въпроси, когато “Прогресивна България“ внесе своите първи виждания за промяна на съдебната система. Не знам на какво се дължи това. Може да е нещо техническо или просто човекът да не е могъл да участва, но направи много лошо впечатление. Няма синхрон между парламентарната група и министерството, и това не е само за това министерство. Аз си давам сметка, че те са партия буквално на две седмици. Тези хора не се познават помежду си в парламентарната група, а министрите, което означава, че не е имало обсъждане. Румен Радев е взимал сам решения за всички тези кадрови назначения.
Изглежда ли Румен Радев като политик, който е готов да даде начало на операция “Чисти ръце“ в съдебната власт?
Той дойде на власт с такава заявка и има историческия шанс да го направи. Първо, защото има обществена подкрепа, и второ, защото има мнозинство. Аз съм здравословен скептик, защото по принцип такава ми е работата. Често ни казват, че сме хейтъри, но винаги трябва да има хора, които гледат критично към властта, към която и да е власт, без да правят фенклубове. Процедурите са важни, но от това, което ние наблюдаваме вече 15 години, те само донякъде могат да помогнат като превенция за това какви хора ще бъдат избрани. Ако няма автентична нагласа, че наистина се търсят най-подходящите, всички процедурни правила могат да бъдат заобиколени.
Изглеждат ли Борисов и Пеевски притеснени от новата власт? Свалиха им охраната…
Борисов и Пеевски имат за парламентарна тактика да се залепят за новия победител. Така те се опитват по някакъв начин да си купят индулгенции или да се лепнат като мръсно петно за него. Всичко, което минава през Народното събрание, е гласувано с мнозинство от 180-190 гласа. ГЕРБ гласува с ПБ, ДПС – Ново начало си гласува с тях, което е опит да се създаде в обществото усещане, че има договорка между новата власт и старата власт. В същото време българите очакват да има разследвания по високите етажи на властта, защото специално за Пеевски демонстрацията на богатство не е разследвана. Срещу Бойко Борисов също има висящи неща. Да не забравяме, че отстраненият главен прокурор Иван Гешев на практика поиска имунитета на Борисов за “Барселонагейт“. Той щеше да го обвини, но Сарафов потули нещата буквално в първите месеци, в които беше избран за изпълняващ функциите главен прокурор след прегрупирането. Дали следващият главен прокурор ще се занимава с това, защото давността не е изтекла, ще видим. Но това е въпрос, който най-вероятно ще бъде зададен в рамките на изслушването на кандидатите за главен прокурор.
Защо вътрешният премиер Иван Демерджиев не е вицепремиер? Това е една от най-популярните фигури в партията на Радев.
За мен това означава, че Румен Радев няма нужда от посредник и ще вземе на ръчно управление специалните служби. Има и друга интерпретация на тази подредба на Министерския съвет – Радев не иска да изглежда прекалено силова властта, а това също обяснява защо няма вицепремиер по силовите ведомства, а има за икономиката и човешкия капитал. Посланието за мен е, че по-скоро ще се обръща внимание на социално-икономическия профил. Но как ще се развие тази власт и дали ще бъде с кадифена ръкавица или железен юмрук, тепърва ще видим както по отношение на опонентите, така и по отношение на свободите.
Орбан еволюираше доста години.
Точно така.
Като говорим за Орбан, да свикваме ли с отсъствието на България от всички форуми на НАТО и ЕС, където се споменава нещо за Украйна?
Ами това би било доста тъжно. Това е по-скоро глупаво поведение на България, защото всяка една държава е силна, когато участва в тези формати, когато получава информация, когато взима съвместни решения, когато прави така, че гласът ѝ да бъде чут. В този смисъл това продължение на политиката на Тодор Живков да се снишаваме никога не е било полезно. Това за България сме го виждали и при националните ни катастрофи включително. Оттам насетне това, което трябва да си подчертаваме дебело, е, че Румен Радев ще бъде гледан скептично от останалите европейски лидери. Брюкселският балон е много различен от това, което Румен Радев има като биография. Той не е от тяхната кръвна група и ако ще иска да се впише и да има някакъв диалог, ще трябва да участва в общите формати. В този смисъл, ако е избрал такава стратегия, по-скоро ще навреди на държавата. Ето, предстои да се приеме многогодишна финансова рамка на ЕС.
В момента, в който не участваш в общите политики, не си солидарен. Няма как да участваме и да очакваме, че другите ще са солидарни към нас. Тук става въпрос за селско стопанство, за всички политики, по които ние на практика сме получатели на пари. Гледам бюджета и това, което те казват, че бил катастрофален, и колко много сме зависими от европейските средства. Ами много хубаво. Няма проблем да се правим на мачовци, но това струва пари.
Очевидно е, че Иво Христов е много близък до Румен Радев. Очевидно това е човек, чието мнение Румен Радев цени. Неслучайно го е посочил за вицепремиер, нали? Включително и с координация на политики като ресор и стратегия. Но тук искам да припомня, че през декември месец 200 000 души излязоха по площадите заради арогантността на властта. Забелязвам при някои хора от “Прогресивна България“, че може би опиянението от изборната победа води до такива форми на арогантност. Ако тази арогантност е временна, вероятно няма да донесе много щети, но ако продължи, това страшно много ще дразни обществото. Нервите на обществото са оголени. Самата подкрепа за Радев показва тази фрустрация на хората. Иво Христов може да продължи да играе с роли и форми - на Распутин, на кардинал Ришельо, на съветник и така нататък. Да му се изгражда такъв образ в медиите. От интервютата, които забелязвам, има хора в ПБ, които проявяват известна доза арогантност и към политическите опоненти, а това никога не е свършвало добре за нито един политик.
